Гръцка финансова криза (част 2)

Да направим преглед на ситуацията, която възникна в Гърция, и да се задълбочим по темата за възможните изходи. В последното видео видяхме, че Гърция харчи доста повече, отколкото събира като данъци. Така се създават дефицити, които се трупат година след година, а националният дълг набъбва. На всичкото отгоре гърците прикриваха това със счетоводни номера в продължение на много години, заради правилата на Европейската централна банка, определящи размера на дълга, който можеш да имаш. Те заобикаляха тези правила, за да вземат допълнителни заеми, с които да финансират тези разходи тук. Но в последните няколко години тези номера излязоха наяве. Когато това стана, от една страна, всички осъзнаха какви подмолни схеми са правили те. Но освен това разполагаха с много по-голям публичен правителствен заем, отколкото останалите предполагаха. По-голям публичен дълг от предполаганото. Комбинацията от тези две неща – че страната активно нарушаваше отговорността си към пазарите да бъде прозрачна и отгоре на това разполагаше с толкова огромен заем, накара всички да се притесняват дали страната наистина ще може да покрие задълженията си. Доверие на инвеститорите. Когато казвам инвеститори, имам предвид хората, които биха инвестирали в гръцки облигации – кредиторите на Гърция. Доверието им намаля, така че започнаха да очакват по-високи лихви. Изискваха по-големи лихви от гръцкото правителство, което направи ситуацията още по-лоша – не само че продължаваха да харчат за привилегиите си, но сега цената на финансирането им се покачи, т.е. съществуващият им заем и всеки нов заем, от който имат нужда, за да продължат да харчат с тези темпове, сега поскъпна. Това само наля масло в огъня на проблема с нарастващия заем. В последното видео изследвахме две възможности. В частност, говорихме за строги икономии. Като цяло можеш или да увеличиш приходите си, или да намалиш разходите. Но хората обикновено се опитват да се фокусират върху разходите. Какво ще стане, ако се опитаме да намалим разходите изключително много? Да режем направо до кокал? Това води до няколко проблема, които вече обсъдихме. Първият е, че това изобщо не е популярна мярка. Изобщо не е популярна. А по-големият проблем беше, че вече си в рецесия. Вече си в рецесия, а това може да влоши рецесията. Честно казано, не беше популярна мярка – никога не е. Дори сега, с навлизането ни в 2012-а година, тя е още по-малко популярна, защото гърците вече преминаха през няколкото тура строги икономии. Това не е нов проблем. Спасявани са с по-малки суми и преди. Ще обясня какво представляват спасителните мерки, но като част от този пакет тези, които ги спасяват, искат от тях да ограничат разходите си в замяна на спасителните средства от техните собствени данъкоплатци. Но всеки тур на строги икономии досега забави икономиката още повече. Рецесията продължи да се задълбочава, което е напълно логично. Ако правителството рязко намали разходите си, това ще утежни допълнително вече забавената им икономика. Друго, което може да кажеш, е: "Защо Гърция просто не спре да си плаща заема? Защо не спре да си плаща задълженията и да остави кредита си необслужен?" Като държава може да каже на инвеститорите да преглътнат загубите си, защото просто няма да плаща повече. Проблемът е, че тя е в ситуация, в която харчи повече, отколкото изкарва, и всичките и задължения са в евро. Няма собствена валута. Ако спрат да си изплащат заема, очевидно, хората, които са им заели тези пари, ще бъдат доста разстроени и в никакъв случай няма да им отпуснат повече пари. А ако те не им отпуснат повече пари, ако не заемат още евра на Гърция, тя няма да може да продължава да ги харчи, както досега. Тя обещава пенсии и социални помощи за безработните, но всички тези задължения са в евро. Ако преминат в кредитно неизпълнение, няма да могат да взимат още заеми, за да покрият тези задължения. Отново ще има много внезапни и брутални икономии, защото ще липсват дори парите от това финансиране. Ще имаш драматично, почти пълно, блокиране на правителството. Така че това тук не е добър вариант. Сега да разгледаме третия вариант, който Гърция е най-вероятно да предприеме. Да видим какво би направила Гърция, ако имаше парична независимост. Ако имаше собствена валута. Помни, че това е напълно хипотетично. Гърция имаше собствена валута, драхмата, преди да се включи в еврото. Но да видим какво можеше да направи в тази ситуация, ако разполагаше със собствена валута. Не всичко е толкова просто, защото Гърция досега вземаше изгодни заеми, поради членството си в еврозоната. Но нека да разгледаме какво щеше да направи, ако беше в тази ситуация, но имаше собствена централна банка. Това са някои от статистическите данни от последното ни видео. Ако разполагаше със собствена централна банка… Нека отново подчертая, че всичко това е хипотетично. В момента Гърция няма собствена централна банка. Еврото се печата от Централната европейска банка за всички страни от еврозоната. Не се прави от отделна страна. Но да кажем хипотетично, че Гърция има централна банка. Гръцката централна банка печата собствените си пари, да ги наречем "новите драхми". В тази ситуация Гръцката централна банка може просто да започне да печата драхми и да ги използва, за да купува държавни облигации. Може да купи държавни облигации. Това печатане на пари, с които се купуват държавни облигации, на практика е заем за правителството. Дава кредит на правителството, така че то да може да го похарчи за различни привилегии, да може да покрие разнородните си задължения. Това вероятно изглежда много удобно. Една част от правителството (или някаква псевдоправителствена структура) печата пари, които заема на правителството, за да си покрие то задълженията. Но веднага ще кажеш: "Ако печаташ банкноти, когато си поискаш, няма ли това веднага да доведе до инфлация?" Простият отговор е – вероятно да. Но би могло да е решение за главоблъсканицата, в която Гърция се намира. Първо, инфлацията може да не е толкова лоша. В момента страната се намира в дълбока рецесия, така че има свободен капацитет. Може дори да имаш малък ценови буфер. По принцип нивата на инфлация не са толкова драматични. Нито са свръх ниски, нито свръх високи. Може да се притесняваш от ситуация с хиперинфлация, но правителството вероятно би искало да има порядъчна инфлация. Може да не искат инфлация от 100 или 1000 процента, но 10, 20 или 30 процента годишно вероятно ги удовлетворява. Идеята е, че всички задължения на тази хипотетична Гърция няма да са в евро, а в драхми. Представи си свят, в който имаме тази хипотетична Гърция. Ще използвам хипотетични числа, за да направя нещата по-лесни за разбиране и смятане наум. Да вземем тази хипотетична Гърция. Реално може да е всяка една страна. Да кажем, че има БВП от 100 в местната ѝ валута. БВП от 100 драхми. И да кажем, че има вътрешни задължения от 10 милиарда драхми (всичко това е на годишна база). Това не е ситуацията в Гърция – всичките ѝ задължения са в евро, но да разгледаме тази ситуация. И да кажем, че отгоре на това имат външен дълг на обща стойност от още 150 милиарда в тяхната валута. Да кажем, че имаш инфлация през последните няколко години. Възниква инфлация от например 100 процента за последните няколко години. Но БВП-то ти не се променя. Това е просто мисловен експеримент. Ако реално имаш 100 процента инфлация, но производството ти остане същото, номиналната стойност на БВП-то ти ще стане 200 милиарда. Същото количество стоки и услуги, но сега всичко струва два пъти повече, така че ги оценяваме на 200 милиарда. Ако се вземе предвид инфлацията, стойността им би била 100 милиарда. Макар терминът инфлация рядко да се използва в добър контекст, хубавото за Гърция в тази ситуация е, че вътрешните ѝ задължения все още ще са на стойност 10 милиарда. Все още им дължиш само 10 милиарда, въпреки че тези пари са загубили половината от стойността си. Това е много по-изгодно от политическа гледна точка, вместо изведнъж да намалиш пенсиите на хората наполовина, което би било политическо самоубийство. Но ако приложиш инфлация върху стойността на задълженията, изглежда, че плащаш същото, макар да е с по-ниска стойност. Това е малко по-постижимо. Същото важи за външния ти дълг, за който инфлацията няма да се вземе предвид. Все още ще дължиш 150 милиарда. Но като процент от БВП дължиш два пъти по-малко. Намали наполовина задълженията си, така че това е възможно решение. В тази хипотетична ситуация вероятно най-доборото решение за правителството е да приложи инфлация върху задълженията си. Оставям те да помислиш върху това. Следва да разгледаме какво реално може да направи Гърция в тази посока. Но по-важното, за което може да помислиш, е от какво се бои толкова целият свят? Това е Гърция – сравнително малка страна. Защо еврозоната се страхува толкова много? Защо се говори за спасяване на Гърция и предотвратяване на тази лудост по някакъв начин? Какви са последствията за по-големия, глобален пазар? Тук те оставям, за да си помислиш за всичко това.