Как и защо Гърция би напуснала еврозоната (част 3)

Вече имаме прилична представа за трудностите при строгите икономии. Първо, няма политическа воля за това и което е по-важно – може да вкара Гърция в още по-голяма рецесия. Разбрахме защо неизпълнението на дълга не е вариант за Гърция и какво би могла да направи, ако имаше парична независимост. Сега ще добием представа какво би направила Гърция, ако не получи помощ от останалите членки на еврозоната. В бъдеще ще говорим защо те биха опитали да попречат на Гърция да направи това. Ако Гърция имаше собствена валута, можеше просто да печата на воля и да заличи задълженията си с инфлация. Също така, макар да не е препоръчителен, защото ще подкопае доверието на инвеститорите, има вариант за неизпълнение на дълга, защото ще разполагат с достъп до собствената си валута и могат да продължат да печатат и заемат на правителството, за да може то да продължи да изплаща номиналните си задължения (които като реална стойност ще намалеят заради растящата инфлация). Така че ако Гърция не получи помощ от другите членки на еврозоната, ако не бъде спасена по някакъв начин, вероятно ще напусне еврото. Сигурно ще се върне към някаква нова форма на драхмата. Начинът да се направи това е да се обяви банкова ваканция. Звучи много добре като всичко, което включва думата "ваканция", но банковата ваканция е принудително спиране на всички банки за определен период от време, през който те трябва да преминат на новата валута. При стартирането на банковата ваканция валутата ще е еврото и всичките ти пари в банката ще са в евро, а при приключването ѝ валутата ще е драхмата и парите ти в банката ще са в драхми. Правителството ще наложи някакъв обменен курс за банковата ваканция. Могат да кажат например, че всяко евро ще се замени от една драхма. След това валутните пазари ще определят действителния обменен курс между еврото и драхмата. Всеки ще започне да купува и продава в драхми, а правителството ще постанови, че всичките им задължения също са в драхми. Това на практика е кредитно неизпълнение, защото ще кажат на кредиторите си, че вече не им дължат (къде е числото) 356 милиарда евро или всъщност близо до 400 милиарда. "Вече не ви дължим 400 милиарда евро, дължим ви 400 милиарда драхми". Могат дори да кажат, че ще им платят 200 или 100 милиарда драхми. Каквото и да им кажат, дори да им дадат един трилион драхми, това пак ще е неизпълнение на кредита, защото кредитодателите им очакват задълженията им да бъдат платени с евра. Независимо с какво друго платиш – ягоди, банани или драхми, това ще е неизпълнение на кредита. Така че колкото и драхми да обещаят, това ще се води неизпълнение на заема. Но тогава гърците ще могат да продължат с живота си. Доста ненормални неща ще се случат, но поне правителството ще може да печата собствените си пари и да ги използва за правителствени заеми, с които да финансира разходите си и да редуцира задълженията си чрез инфлацията. Можеш да си представиш ситуация, в която техният БВП е равностоен на 100 драхми. При печатането на драхми производствената мощ на икономиката не се променя. Може дори да се подобри, стига да не се стигне до хиперинфлация. Да кажем, че през следващите 10 години, реалният БВП не се променя, а номиналният БВП за този период стане 500 заради инфлацията. Имаш петорна инфлация на цените по принцип. Произведените стоки ще струват пет пъти повече – същите стоки и услуги сега струват петорно повече. Данъците също ще нараснат с инфлацията, защото те са процент от твоя БВП, но дълговете ти няма да се променят. Реалната им стойност ще стане една пета, което изведнъж ще ги направи поносими. Както казах, това не е лесно и не е безболезнено. Дори не сме започнали да говорим за последствията върху останалите в Европа и защо хората се страхуват и са подозрителни към страни като Испания и Италия. Дори в Гърция ще е болезнено и вече започнахме да виждаме това през май 2012 г.. Правителството ще каже, че всяко евро в банковата ти сметка сега е драхма, но хората ще знаят, че драхмата няма да има същата стойност като еврото. Ще разберат това в момента, в който тя започне да се търгува на валутните пазари. Реалната стойност на една драхма ще е от порядъка на 0,6 евро или 0,7 евро. Да кажем, че е 0,7 евро. На практика по този начин спестяванията и депозитите на всички изведнъж ще спаднат с 30 процента в реалната си покупателна способност. Гърците вече виждат това. Виждат възможността за банкова ваканция и преминаване към драхмата. По тази причина има опашки от хора, които се опитват да изтеглят еврата си. Те започват да теглят еврата си и да правят депозити в швейцарски банки, ако имат такива сметки, или просто ги пъхат под матрака. Това само по себе си е страшно, защото банковите депозити са изчерпани. Помни, че те имат система на банкиране с частичен резерв. Не очакват, че един ден всички ще се появят и ще поискат депозитите си. Това на практика ще доведе до банкова паника. Започваме да виждаме това в Гърция и това всъщност е рационално поведение. Ако смяташ, че 30 процента от спестяванията ти ще бъдат заличени заради това тук – защото ще ти дам 0,7 евра за всяко евро, което имаш, нормално е да отидеш в банката и да си поискаш депозита. Но ако всички го направят, банките ще изчерпят резервите си. Гърците нямат собствена централна банка, която да подпомогне банковата система, така че това може да доведе до масови банкови фалити. На практика целият гръцки банков сектор може да се срине заради това. Нямат независима централна банка, независима от европейската, която да гаси пожарите, както правят федералните в САЩ. Така че това решение не е чисто и не е безболезнено, но без външна помощ изглежда като единствения възможен вариант за Гърция.