If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение в крива на доходност

Въведение в крива на доходност на държавни ценни книжа. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Привет отново. Преди да продължим и да разберем по-добре защо някои инвеститори са толкова склонни да инвестират в ценни книжа, обезпечени с ипотеки – по същество да дават пари назаем на тези хора, които купуват тези постоянно поскъпващи къщи, като за целта ще са ни нужни още инструменти за анализ. Ще те запозная с понятието крива на доходността. Може вече да ти е познато, например от коментарите по телевизията. Надявам се, че след пет или десет минути ще знаеш много повече за кривите на доходността. Когато хората говорят за крива, имат предвид крива на доходността за съкровищни бонове. Какво означава това? Какво е съкровищен бон? Това са държавни ценни книжа, наричани още ДЦК, съкровищни бонове или съкровищни облигации. Това са заеми към федералното правителство. Считат се за безрискови, защото ако дадеш заем на правителството и то няма пари в брой, трябва само да увеличи данъците и ще може да върне заема. Деноминирано в долари, държавните ценни книжа или облигации са толкова сигурни, колкото е отпускането на заем на всяко друго лице. Под крива на доходността се има предвид безрисковата крива, отнасяща се до държавните ценни книжа. Малко дефиниции. Каква е разликата между съкровищни бонове, съкровищни билети и облигации? Всички това са заеми към правителството, но с различна продължителност. Ако дам назаем 1000 долара на правителството за шест месеца, това е съкровищен бон. Срещу заема от 1000 долара правителството ще ми даде съкровищен бон. Съкровищният бон от правителството съставлява просто документ, който казва че те ще ми върнат парите след шест месеца с лихва. Ако падежът е след три месеца, това е тримесечен съкровищен бон. Съкровищните билети са заеми, чийто срок е от една до 10 години. На графиката, която ще направя, ще използвам действителни стойности на кривата на доходността, от нула до една година. Всъщност няма година нула. Най-краткият срок е от един месец. Това трябва да е нещо като обозначеното на графиката. От един месец до една година са съкровищните бонове. Това е по дефиниция. От една година до 10 години са съкровищните билети. Едногодишните ДЦК също са билети. Под една година са съкровищни бонове. Може и да греша. Поправете ме. Това е само по дефиниция. От една до 10 години се наричат съкровищни билети. Ако срокът е над 10 години, се наричат съкровищни облигации. Това са самите дефиниции. Като се има предвид това, да поговорим какво представлява кривата на доходността. Ще разгледаме прост експеримент. Ако заема пари на някого за месец сравнено със заемане за година, в коя ситуация поемам по-голям иск? Ако дам назаем за месец, ме интересува само какво може да се случи през този месец. Очаквам да получа по-ниска лихва, не само в долари, но и като настояща стойност на тези долари, трябва да очаквам по-малко лихва за този месец. И това е много важна тема. Когато кажа, че искам 6% месечна лихва, това не означава, че след един месец длъжникът ще плати 6% върху сумата. Означава, че ако дам тази сума на някого за месец, той трябва да ми я върне плюс лихвата. И ако дам сумата на същия човек или на друг човек за един месец, и ако правя това в продължение на една година, общо ще получа 6% лихва на годишна база. Тези 6%, независимо за каква продължителност говорим, месец, година, 5, 15 години, лихвеният процент е е средният процент на годишна база. Това е годишният лихвен процент. Обратно към въпроса ми. Ако дам пари на някого, даже на правителството, за месец, това обикновено носи по-нисък риск, защото за месец биха се случили по-малко неща, отколкото за година. За една година може да има инфлация, доларът да се срине или да пропусна по-добри инвестиции, да имам нужда от пари в брой, докато знам с повече сигурност че не се нуждая от пари следващия месец. Очаква се по-ниска лихва, когато заемеш пари за по-кратък период от време сравнено с по-дълъг. Ще начертая кривата на доходността и ще видим дали е така. Отивам на уебстраницата на министерството на финансите – treas.gov. Това е кривата на доходността. Да вземем 14 март, това е най-скорошната дата. Ще направя диаграма от тези данни. Ако дадеш заем на правителството за един месец, ще получиш 1,2% лихва върху тази сума. Запомни, ако са 1000 долара, не означава, че ще получа 1.2% върху тези 1000 долара след месец. Това се натрупва за една година, говорим за 1,2% на годишна база. За три месеца ще получа малко по-малко. За шест месеца ще получа повече. Изглежда, че общата тенденция е да очаквам повече пари, когато заемам пари на правителството за по-дълги периоди от време. Тук има интересно изключение – лихвата за един месец е малко по-висока от лихвата за три месеца. Ще разгледаме по-задълбочено по-късно защо е възможно да имаш по-ниска доходност от по-дългосрочна инвестиция. Това е обърната крива на доходността. Да начертаем това и да видим как изглежда. Видя откъде получих данните. Казват ми, че за месец ще получа 1,2% Това е за един месец. Това е точно тук. За три месеца получавам същото. За шест месеца получавам 1,32%. Може би това е тук. За година получавам 1,37%. Може да се означи тук. За пет години получавам 2,37%. Може би тук. За 10 години... И това не са всички варианти. За простота няма да посоча всички варианти. За 10 години е 3,44%. Може би тук. За 20 години ще получа 4,3%. Ето така. За 30 години ще получа 4,35%. Текущата крива на доходността изглежда нещо подобно. Надявам се, че разбираш какво представлява кривата на доходността. Като използваме проста графика, може да се погледне графиката и да се определи каква е доходността на заемите към правителството. На безрискова основа, или като безрискови заеми, както предполагаме – какви ставки получавам за заеми за различни периоди от време? Това ни показва кривата на доходността. И по принцип тя е възходяща, тъй като когато се заемат суми за по-дълъг период от време, тогава се поема по-голям риск. Доста неща могат да се случат. Може да се нуждаеш от пари, може да има инфлация, доларът да девалвира. Много неща могат да се случат. Следващият въпрос е: какво определя тази крива на доходността? Когато правителството има нужда да вземе назаем парични средства, то казва: "Трябва да вземем назаем един милиард долара от вас, тъй като не контролираме добре разходите си." И вземат в заем един милиард долара в едномесечни бонове. Това са едномесечните бонове. Вземат в заем милиард долара и провеждат търг, в който се включват всякакви инвеститори, като си казват, че това е сигурен начин да инвестират пари за един месец. Лихвата се определя в зависимост от търсенето. Ако има много хора, които искат да купят едномесечни ценни книжа, процентът може да е по-нисък. Това звучи ли логично? Помисли. Ако много хора искат да купят, има голямо търсене спрямо предлагането, тогава правителството може да плати по-ниска лихва. Ако по някаква причина хората не искат да държат парите си в долари, тъй като смятат, че САЩ може да не изпълни задължението си един ден и не много хора искат да инвестират в държавни книжа, тогава правителството ще предложи по-висока лихва на хората, които предоставят пари в заем. Търгът може да приключи с подобни стойности. (показва на графиката) Правителството прави такива търгове за всички дългови опции. Продължителността, в смисъл времето, за което даваме заем, може да бъде един, три, шест месеца, една, две, три години и така нататък. Когато правителството направи търга, ти даваш пари на правителството, като получаваш документ – ДЦК. Можеш да търгуваш тези държавни ценни книжа с други хора. Това определя лихвата в краткосрочен план. Правителството прави търга, след което много хора, заявили интерес, се изплашват. Публичните пазари, когато се опитваш да продадеш ценните книжа, ще очакват по-висока доходност. Сигурно ти изглежда сложно. Винаги обърквам нещата, когато не стига времето. Надявам се, че разбра какво е крива на доходност, че доби представа за съкровищни бонове, билети и облигации и разбра защо кривата на доходността има тази форма. Ще се видим в следващото видео.