If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Глава 11: Несъстоятелност и преструктуриране

Глава 11: Преструктуриране чрез обявяване в несъстоятелност. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В последното видео разгледахме пример, в който някое дружество просто не може да се разплати с кредиторите си. Нека тук са кредиторите. Това е дългът или задълженията. Компанията не може да се издължи. Обявяват я в несъстоятелност и се определя, че няма смисъл тези активи тук да се управляват от компанията. Затова съдът по несъстоятелността решава да прекрати дружеството. Научихме, че кредиторите всъщност са по-привилегировани от собствениците на капитала. На тях се плаща първо. Ако няма достатъчно средства, за да се плати на всички, собствениците на капитала не получават нищо. И това се нарича фалит съгласно VII глава. Сега разглеждаме само фалит на компании. Може би скоро ще направя видео и за личния фалит. И така – Глава 7, ликвидация. Това разглеждахме в последното видео. Мисля, че повечето хора си представят този случай, като се каже, че някоя компания е фалирала. Че тя просто ще изчезне. Хората си казват: "Тези активи са безполезни. Компанията не може да си плати задълженията. Нека просто ги предадем във владение на съда и да ликвидираме активите." Но това повдига очевидния въпрос какво да се направи, ако тези активи имат стойност. Ако продавам сайт за чорапи и чорапите са станали още по-популярни? Ако единственият проблем е, че не мога да платя лихвите, които дължа? Нали? А може по някаква причина да съм взел супер странен заем с променлива лихва. Или по някаква причина трябва да плащам заем, поради грешка – ще говорим повече и за споразуменията и други. Споразуменията са правила, когато кредиторите казват, че ако се случи а), б) или в), ние можем да те обявим в несъстоятелност. И можем да го направим принудително. Може би заради това тази компания е във фалит. Но е било определено, че тези активи тук всъщност струват повече като действащи, отколкото като ги ликвидираш. Добър пример може би е компания за коли. Нали? Нека примерът е за компания за коли, защото е много актуален за нас, или поне беше, сега се говори много по-малко за спасяването от фалит на автомобилни компании, но беше много актуално в края на миналата година. Нека това са фабрики за коли, земя и разни други неща. Нека ние сме кредитори и дружеството е обявено в несъстоятелност. Нека този бизнес да генерира приходи. Ще ти покажа в следващо видео как да провериш колко приходи генерират активите. Тогава трябва да извадиш парите, които трябва да се платят на кредиторите, защото дължиш лихва, останалото е капиталът. Ще ти го покажа при отчета за приходите и разходите. Нека тези активи да генерират много приходи. Генерират добър приход, но той отива за плащане на лихви. Ясно ли е? Част от прихода ще отиде към кредиторите като лихва. Нека по някаква причина лихвеният процент да се покачва или компанията има лошо тримесечие или година, няма достатъчно приходи и не може да плати на някой от кредиторите. Този кредитор казва: "Ти не можеш да му изплатиш лихвата или главницата. Затова ще открия производство по несъстоятелност." Нали? Откриваме производството. Обявява се фалит. И изведнъж осъзнаваме, че няма смисъл този актив да се ликвидира. Ако просто затворим фабриката и освободим работниците, няма да вземем нищо за тези активи. Земята също се намира на място, където трудно ще се намери купувач. Затворена фабрика за коли е доста безполезна, особено ако другите от индустрията нямат желание да купят фабриката от теб. Така че е в интерес на всички бизнесът да не спира. Тогава длъжникът ще продължи да владее активите. Под длъжник разбираме собствениците на капитала и управителите на дружеството. Така длъжникът продължава да владее активите. Всъщност поради това, че няма достатъчно пари да плати задълженията си към кредиторите, той получава нов заем, наречен кредит на длъжник във владение. Този нов заем е от най-висок ред. Нарича се финансиране на длъжник във владение. Отпускането на такъв вид кредити е добър бизнес, нищо че е в криза напоследък. Добър бизнес е, защото тези кредитори са от най-висок ред. По-напред си дори от първите по право кредитори. Това се нарича финансиране на длъжник във владение. (в САЩ и Канада) Това означава, че компанията ще получи допълнително пари, за да продължи да функционира. Това си е дълг, дълг от най-висок ред, който се отпуска след като е започнато производство по несъстоятелност. Нали? Тази несъстоятелност, за която ще говорим, е регламентирана в глава 11. (законодателство на САЩ) Глава 11 – Преструктуриране. Съгласно глава 11 компанията продължава да функционира. Може да се направят разни неща тук от лявата страна. Може да искаш да продадеш някои от активите, но няма да го обсъждаме. Най-често се реорганизира дясната част на баланса. И затова някои от авиокомпаниите са започвали производство по несъстоятелност по няколко пъти, но продължават да съществуват. То не означава, че компанията спира да съществува. Активите се запазват и трябва да се реорганизират задълженията от тази страна. Често при производството по Глава 11 компанията се възстановява съгласно Глава 22 и глава 23. Мисля, че разбираш. Какво се случва при фалит съгласно Глава 11? Част от активите започват да се управляват от съда, който осигурява някакви инвестиции. Осигурява се финансиране на длъжник във владение, така че компанията да има някакви оборотни средства, за да плаща сметки и заплати на служителите и др. Компанията продължава да функционира както обикновено и да плаща на доставчиците си и да движи бизнеса си. По-късно всички тези хора наемат група адвокати и започват преговори помежду си. Определя се банка, свързана със съда, чиято основна работа, като часто от преговорите, е да оцени активите. Често някой от кредиторите може да наема друга банка. Може би и управителите ще наемат друга банка. И всеки ще излезе с план за несъстоятелността. Обикновено тези планове са в един или няколко варианта. По същесто това си е оценяване на активите. Не се продават. Така че няма чист кеш. Ще наемем банкери – ще направим доста видеа по темата – те ще преценят въз основа на перспективите на компанията колко бързо се развива или не, или колко приход генерира за година, те ще определят стойност за всичко това. Нека приемем, че този човек тук си наеме банкер. При първоначалната ситуация активите бяха 10 милиона долара. Нека приемем, че задълженията са за 6 милиона и първоначалният капитал е 4 милиона. Ок? Тези банкери оценяват бизнеса. Те изготвят детайлни модели. Правят ги в контекста на настоящата макросреда. И знаеш ли какво казват? Казват, че според тях тази компания струва само 5 милиона долара. Предвид, че струва 5 милиона и можем да запазим... тя струва само 5 милиона и няма никакъв начин да изплати лихва върху 6 милиона дълг. Нали? Тя няма достатъчно средства, за да покрие този дълг. Смятаме, че може да си позволи дълг от 2 милиона долара. Ок? И така, новата компания — това е планът. След като се изготви планът, той трябва да се гласува от всички, но може да възникнат неблагоприятни ситуации, за които също ще говорим. Но какво се казва в плана? Активите струват 5 милиона долара. Мислех си, че ползвам настройките за квадрат. Премахвам го. В плана може да се казва, че активите струват 5 милиона долара и че компанията може да има само 2 милиона дълг, но не и 6 милиона долара. Сега може да понесе само 2 милиона долара дълг и така ще останат 3 милиона капитал. Нали? Ще наречем това нов капитал. Защото иначе ще стане объркване. Нека кажем – като искам да помислиш какъв е стимулът на всеки от участниците? Целта на този кредитор тук е да оцени компанията възможно най-ниско, нали? Защото така ще вземе повече от компанията. Това ей сега ще се изясни. Собственикът на капитал има интерес да каже, че компанията струва много. Всички кредитори ще си получат парите и след това той ще вземе останалото. Сигурно се питаш как ще бъде платено, щом няма реална ликвидация. И отговорът е, че ще бъде платено чрез нови дялове в компанията. Това, което се случва е, че например тези акции... Да кажем, че този план е приет. В този случай хората тук горе са най-високо по ред, нали? Да кажем, че е имало 2 милиона задължения от най-висок ред. Ще използвам друг цвят. Тук има 2 милиона първостепенни задължения. Тези кредитори от най-висок ред по същество ще получат 2 милиона от новия дълг. Те са с предимство. След което тези задължения за 4 милиона, които са от по-нисък ред – да видим мога ли да го оцветя, защото трудно се разчита. Хората с останалите 4 милиона, вместо да вземат пари или облигации за това, че им се дължат тези пари, те получават нови дялове – ще получат 3 милиона от новите дялове. Да видим дали мога да нарисувам това. Така тези 3 милиона от новия капитал отиват при тези хора. За този кредит без обезпечение тук долу няма да остане много от капитала. Той ще е ощетен. За старите собственици на капитала не остана нищо – те няма да получат нищо. Така старите акционери са заличени. Те са на 0. По същество кредиторите стават новите собственици на капитала. Често ще видиш при дружества в несъстоятелност, които се преобразуват, как някои хора започват да купуват дълга или облигациите тук, защото искат да станат новите собственици на капитала. Когато компанията се възстанови, те искат да бъдат новите собственици на капитала. Затова при оценка на активите кредиторите искат да намалят стойността им. Знам, че нарисувах твърде много неща. Но кредиторите, особено привилегированите, искат сигурност. Кредиторите си мислят: "Ние вече пострадахме от компанията. Тя вече не ни изплаща задълженията. Затова искаме да дадем възможно най-ниска стойност на активите – в случая 5 милиона, за да сме сигурни. Но да се надяваме, че компанията накрая отново ще е на стойност 10 милиона, и в този случай тези хора тук излизат като мошеници, нали? Ако тя наистина е струвала 10 милиона, но съдът я оценява на 5 милиона, кредиторите ще вземат всички акции. Старите акционери ще бъдат заличени, въпреки че компанията има някаква стойност. Да кажем, че компанията излиза от несъстоятелността по този начин, и всъщност се оказва, че тя струва 10 милиона. Година по-късно компанията започва отново да се развива. Някой отново може да я оцени на 10 милиона. Но сега има само 2 милиона задължения и 8 милиона капитал. Така тези, които са имали да взимат 2 или 3 милиона преди фалита, получават 3 милиона от новия капитал и може да изглеждат като мошеници. Защото сега този капитал може да струва много повече. Това не винаги се случва. Но така изглежда от гледна точка на кредиторите. Собствениците на капитала не искат да останат без нищо. Те ще наемат собствени банкери. Банкерите сигурно ще изготвят план, който отрича предишните планове. Според този план компанията струва поне 8 милиона. Ето тук са осемте милиона. Те смятат, че компанията може да понесе 4 милиона дълг. Те ще искат такова споразумение, в което оценяват компанията на 8 милиона и тя може да понесе 4 милиона дълг. Така остават 4 милиона капитал. От първоначалните 6 милиона 4 милиона отиват за задължения и 2 милиона капитал отива при кредиторите, нали? Защото от началото те имат да взимат 6 милиона. Накрая това, което е останало – двата милиона капитал – ще имаш и тези 2 милиона – това са 2 милиона нов капитал, нали? Новите дялове ще бъдат дадени на старите акционери в компанията. Това искат старите акционери. Знам, че е объркващо, но всичко това е заради оценяването на активите след възобновяване на дейността. Компанията изкарва пари, значи струва нещо. Но трябва да се издължиш на кредиторите според привилегиите. Плащаш първо на тях. Все още дължиш някакви пари обаче. Но дружеството не може да понесе 6 милиона дълг. Сега може да понесе само 2. Каквото остане, ще бъде разпределено на хората като нови дялове от компанията. Не старите дялове. Старите се заличават. Представи си свят, в който GM фалира. Акциите на GM стигат 0. Старите акции стигат 0, но активите продължават да функционират и затова някои хора се подвеждат в този спор за несъстоятелността. Те използват плашещи тактики, за да излезе, че GM фалира и тези активи ще изчезнат. Не, те ще си функционират. Ако има смисъл да съществуват, ще продължат. Единствените, които ще загубят много, са старите собственици на капитала. Необезпечените кредити, тези без привилегии, сигурно също ще загубят някакви пари. Но ако активите си заслужават, ще бъдат запазени. Хората също - ако си струва да останат да работят, ще продължат. Ще се видим в следващото видео.