If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Амортизация

Въведение в амортизация. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Във видеото за амортизацията видяхме, че ако една компания купи оборудване за фабриката си, да кажем в началото на 2007 г., ако разглеждаме само изразходваните парични средства, бихме били изкушени да кажем: "Добре, през 2007 имахме разходи за оборудване (EQ)." И биха могли да впишат разход за оборудване от, да кажем, 50 000 долара. Да сложат разход от 50 000 долара направо в 2007 г. Записвам го като отрицателно число, за да запомня, че е разход. Обикновено се записва като положително число, но аз използвам отрицателно, за да знам, че се изважда от приходите. Те вписват този паричен разход за 2007 г. А през следващите години (например 2008, 2009 и 2010) няма да има разходи за оборудване, докато евентуално не се наложи да заменят тази машина с нова. Видяхме, че това е един от начините за осчетоводяване, но той не отразява действителното състояние на бизнеса. Фактът е, че тази машина тук, която струва 50 000 долара се използва – в примера от видеото с амортизацията беше за две години – да кажем, че в този пример е за четири години. Вместо да отбелязват разхода за машината в счетоводния баланс в началото на 2007, когато тя е закупена, те считат, че сега имат актив, наречен машина. Ще го нарека M от машина. Това са 50 000 долара в този момент тук, когато закупихме машината. Помни, че счетоводните баланси са моментни снимки. Вместо да имат разход за оборудване, ще имат разход за амортизация на оборудването. Разликата е, че вместо да отчитат целия разход за тази машина само в първия период, те казват: "Не, ние използваме част от стойността на машината в този период." Да кажем, че правим линейна амортизация, което означава, че амортизираме актива равномерно през неговия полезен живот. В този случай приемаме, че той е четиригодишен. Нека разпиша това. Активът трябва равномерно да се амортизира, да се обезцени до нула в рамките на тези четири години. Така през първата година разходът ни ще бъде 12 500 долара. Ако разделиш 50 000 долара на 4, ще получиш 12 500 долара. Разходът за амортизацията ще е минус 12 500 долара всяка година и ние ще го осчетоводим така в счетоводния баланс. Спомни си, че отчетите за приходите и разходите ни показват как стигаме от един счетоводен баланс до друг. Разходите намаляват стойността на активите ти. Така например в началото на периода, преди отчета за приходите и разходите за 2007 година, този актив е струвал 50 000 долара. Амортизацията му е 12 500 долара, така че в този момент – при създаването на счетоводния баланс в края на 2007 или в началото на 2008, ще отбележим, че стойността на машината ни сега е с 12 500 долара по-малко, т.е. 47 500 долара. В края на 2008, или началото на 2009, в счетоводния ни баланс под активи (ако са ни позволили тази степен на категоризиране), машината ще струва с 12 500 долара по-малко. Извинявай, това е 37 500 долара. След това ще стане 25 000 долара. Тогава осчетоводяваме още 12 500 долара и стойността на машината става 12 500 долара. Така в края на 2010 балансът ще показва, че машината не струва нищо. Ако графикът ни, който проследява амортизацията, е верен, т.е. ако животът на тази машина наистина е четири години, то тогава е време да закупим друга, при което започваме всичко това отначало. Това беше преглед на видеото за амортизацията. Обезценката е абсолютно същото нещо, но се занимава с нематериални активи. Какво значи това? Означава нещо, което не можеш да видиш, докоснеш, почувстваш, помиришеш, изядеш. Очевидно не всичко това можеш да направиш и с една машина, но поне можеш да я докоснеш и вероятно дори да я помиришеш или опиташ. С нематериалния актив не можем да направим нищо от този сорт, но идеята е абсолютно същата. Да кажем, че имаме компания за някакви джаджи. Ще напиша годините: 2007, 2008, 2009 и 2010 година. Ако разглеждаме нещата единствено от парична гледна точка, да кажем, че е трябвало да закупим патент, за да произвеждаме джаджите си. Бихме могли да кажем: "О, трябва да закупим патент." Трябвало е да закупим патент от някой брилянтен изобретател. Може да кажем: "О, знаеш ли, патентът струва 4 000 долара. Може просто да впишем това тук, въпреки че полезният живот на патента е четири години." Не се взима предвид фактът, че ще използваме този патент през всички следващи години, а го отчитаме само тук. Доходът през първата година ще изглежда необичайно нисък, а през следващите – необичайно висок. Не отразява факта, че използваш патент, който е валиден още четири години. Така че вместо това, в началото на периода ще отчетеш придобиването на патент, или актив, чиято стойност е 4000 долара. След това през всяка година от живота на патента ще го обезценяваме с една четвърт, тъй като животът му е четири години. Това ще бъде обезценката на патента. Има всякакви видове нематериални активи, които може да обезценяваш. Обезценката на практика означава разпределяне на цената на актива, точно както амортизацията е разпределяне на цената на физически актив. Обезценката на патента ще бъде 1000 долара за тази година, 1000 долара за тази, 1000 долара за тази и още 1000 за тази. Тогава моментната ни снимка, или счетоводния ни баланс, в края на 2007 ще показва в графата си активи патент, който понастоящем струва 3000 долара. В края на 2008 ще има патент, който струва 2000 долара. В края на 2009 (мисля, че схващаш идеята) ще имаш патент на стойност 1000 долара. В края на 2010, вероятно защото патентът е изтекъл и вече всеки може да произвежда без патент това изобретение, което беше защитено с този патент преди това, считаме, че патентът не струва нищо. Това е особено релевантно за фармацевтична компания, която е закупила патент със срок от четири години, който ѝ дава ексклузивни права за производството на даден медикамент. В този момент изведнъж всеки може да произвежда това лекарство, така че патентът става безполезен. Така счетоводният баланс наистина се опитва да установи стойността на актива ти в даден момент. В този момент патентът ти вероятно струва само 1000 долара, защото за четири години са платени 4000, а остава само една година. Това е обезценката. Нищо специално. Наистина, според мен, е доста сходно с амортизацията. Амортизацията е материална. Обезценката не е. Може да са патенти може да са лицензи. Могат да са такси, свързани с финансиране. Да кажем, че имаш кредит на някаква компания и то е за срок от 10 години, като за него е трябвало да заплатиш еднократно голяма сума на банката. Тази такса вероятно трябва да се разпредели за периода на кредита, така че ще обезценяваш този разход през целия период. До следващото видео.