Обезценяване

Имаме една компания тук. Да кажем, че отново е фабрика или компания за производство на някакви джаджи. Ще разпиша отчетът ѝ за доходите за даден брой години. В първото видео от тези серии направихме само моментна картина на отчета за приходите и разходите, мисля, че беше за 2008 г. Тук ще разгледаме отчета за приходите и разходите в период от няколко години, като в този случай приемам, че имат много стабилна основа от приходи, докарват си много постоянна печалба всяка година. Ще разделя цените на стоките им на две този път, защото те имат два компонента. Така че тук ще създам категория за себестойността на стоките. COGS е себестойност на продадените стоки. Може да чуеш някой да казва, че COGS е била такава или онакава. Това е себестойността на продадените стоки, която е променлива. Целта на това видео не е да сравнява постоянни и променливи разходи, но може да научиш малко и за това. Те са променливи и са буквално разходите за производството на тези джаджи. Ако джаджите са направени от неръждаема стомана, това са разходите за закупуването на стоманата и вероятно разходите за електричество за претопяването и оформянето ѝ или каквото точно е нужно за обработката на неръждаема стомана. Да кажем, че променливите разходи за всяка от тези години, като приемам, че цената на неръждаемата стомана не се променя – разходите са 100 000 долара. Минус 100 000 долара за всяка година. Да кажем, че има и разходи за труд на персонала – има хора на почасова надница, които произвеждат тези джаджи от неръждаема стомана, така че във себестойността се включва всичко това. А постоянните разходи са разходите за фабриката. Да кажем, че всяка втора година трябва да построяват нова фабрика или правят основен ремонт на фабриката си. Да кажем, че това са ремонти. Това са част от разходите за производството на джаджите, защото ако продължаваш да ги произвеждаш с темп от 1 милион долара годишно, фабриката ти трябва да се преоборудва или подновява всяка втора година. Да включим постоянните разходи – преоборудването на фабриката. В повечето случаи, както ще видим, когато разглеждаме отчет на приходите и разходите на действителна компания, те не разделят себестойността на продадените стоки на постоянни и променливи разходи, защото искат да скрият това от конкуренцията. Не искат конкурентите им да знаят твърде много за това как се формира цената на продуктите им. Това може потенциално да се обърне срещу тях, или пък не искат клиентите им да знаят. Оборудване на фабриката. Както го описах току-що, един начин за осчетоводяването му е просто да го отбележиш като разход, когато правиш преоборудването на фабриката. Да кажем, че то струва 500 000 долара. Т.е. минус 500 000 долара. Но те правят това всяка втора година. Направено е през 2005 г. Не е било необходимо през 2006 г, а през 2007 г. са го направили отново. През 2008 г. няма нужда да го правят. Дотук добре. После следва тяхната брутна печалба. Тук тя е 1 милион долара минус 600 000, което прави 400 000, след това 900 000, след това 400 000 и накрая 900 000 долара. Да кажем, че техните разходи по продажбите, общи и административни разходи – засега ще пренебрегна маркетинга – са още 500 000 долара годишно. Т.е. минус 500 000 долара. И това никога не се променя. 500 000 всяка година. Минус 500 000 долара. И така оперативната им печалба, или доходите преди облагане с данъци, но тъй като не взимаме предвид финансиране, може да се нарече и EBIT, оперативната печалба за тази година е минус 100 000 долара. Тук също е минус 100 000. Но през тези години са на печалба: 400 000 долара и 400 000 долара. Може да извадим това. Да кажем, че нямат разходи за лихви, защото това не е от значение за това видео. И така доходите им преди облагане с данъци ще са на същата стойност като оперативната печалба – минус 100 000 долара, минус 100 000 долара, 400 000 долара (ще отбележа добрите години в зелено), 400 000 долара. Да кажем, че са на Карибите и няма нужда да плащат данъци, защото не това е целта сега, но може да приложиш някакви данъци тук и да изчислиш нетния им доход. Идеята тук е, че макар бизнесът им да е свръх стабилен, защото правят едно и също нещо всяка година, когато погледнем доходите преди облагане с данъци или оперативната печалба, или дори да гледаме нетния доход след данъците, виждаме доста непостоянен бизнес, защото в първата година имат загуба от 100 000 долара. Така погледнато ще си кажеш: "Какъв ужасен бизнес." Следващата година имат печалба 400 000 долара, а след това отново губят 100 000. И ти се чудиш: "Как е възможно това?" При такъв стабилен бизнес с еднакви приходи всяка година да има варираща цена на продадените стоки всяка година? Как е възможно действителният им доход да е толкова непостоянен? Мисля, че знаеш – защото всяка втора година имаш преоборудване на фабриката, струващо 500 000 долара, с което те на практика изграждат наново фабриката си заради износването на оборудването през последните две години. Въпросът е дали това е добър начин за осчетоводяването му – когато се наложи да се закупи ново оборудване, да кажем 500 000 долара за нови инструменти за обработка на неръждаема стомана, добра идея ли е да се осчетоводят само в периода на закупуване? Нали не използваш тези инструменти само в този или онзи период? Използваш ги постоянно. Така че отговорът е не, не е добра идея. Защото цялата идея на счетоводството е да дава възможно най-добрата представа за за реалното състояние на бизнеса на човека, който чете отчета за доходите. А това, според мен, не е точна картина, защото създава впечатлението за огромна нестабилност, за променлив бизнес, въпреки че той е супер, супер стабилен. Вместо да казваш: "О, трябваше да закупя оборудване на стойност от 500 000 долара през 2005, така че буквално ще впиша разход от 500 000 там, а през 2006 нямаше нужда да правя това, така че там нямам разход. И за 2007 отново вписвам разход. Вместо да правиш това, може да направиш следното: Ще сложа счетоводния баланс тук и ще разграфя и двете му страни. Значи активите през 2005 година – това е страната с активите. За да не те объркам, ще начертая и страната със задълженията, защото в счетоводния баланс винаги има такава. През 2007 г., преди да похарча 500 000 долара, точно преди това, вероятно съм имал 500 000 долара на разположение тук. Нека запиша това. Имам пари. Ще запиша C тук. Пари (Cash) – 500 000 долара. И вместо това да се използва просто като разход (в бъдеще ще разгледаме в малко повече детайли как да осчетоводяваш неща като дебити и кредити), вместо да отчитаме тези 500 000 долара като разход, ги прехвърляме за закупуването на актив. Когато използваш парични средства за закупуването на актив и този актив има полезен живот отвъд текущия период, ти на практика капитализираш разхода като създаваш актив в счетоводния баланс. Така че вместо тези 500 000 долара просто да изчезнат, казваш: (ще означа оборудването на фабриката с F) "Имам оборудване, което струва 500 000 долара, а парите ще премахна." Така абсолютната стойност на активите ти практически остава непроменена. Просто премести 500 000 долара от парични средства в нови инструменти за фабриката. Това може да е станало в началото. Да кажем на 1/1/2017. Планираш да използваш тези инструменти през следващите две години. Това, което можеш да направиш, е да начисляваш амортизация на оборудването. Вместо да използвам преоборудване, ще нарека това амортизация – не знам дали можеш да го прочетеш. Това на практика разпределя този разход от 500 000 долара през годините. Имаш капиталово оборудване на стойност 500 000 долара с полезен живот от две години. Използвах половината през първата година, така че вместо да слагам 500 000 долара там, ще сложа амортизация на стойност минус 250 000 долара. Аналогично, през тази година не сме похарчили парични средства, но оборудването ми е остаряло малко, използвал съм и другата половина от стойността му. Това прави 250 000 долара. Тогава оборудването ми стана неизползваемо. Това е 1/1/2005. Имам инструменти, които струват 500 000 долара. После на 1/1/2016 , не това е 2006 г., ще съм използвал половината от стойността им. Сега да погледнем счетоводния баланс. Копирах и числата, но това е 2006 година. Преминавам от 2005 в 2006 г. Дотогава ще съм използвал половината от стойността им. Според счетоводството ми това оборудване вече не струва 500 000 долара. Сега струва 250 000. Това всъщност има смисъл. Ако се опитаме да го продадем, някой може да каже: "Знаеш ли какво, мога да ти платя само 250 000 долара, защото ти вече си го използвал една година, така че му остава само още една, чиято стойност за мен е 250 000 долара. Останалите 250 000 долара отидоха в разход наречен амортизация, който е отбелязан тук. Всяка година стойността на този актив ще пада с 250 000 долара в счетоводния баланс. В началото на годината тук, активът е на стойност 500 000 долара. Ще го запиша тук горе. Така е оценен активът. Ще използвам оранжево. Да кажем, че балансът е направен точно в началото на годината и активът струва 500 000. Сега струва 250 000 долара. Тук активът не струва нищо, но в началото на тази година купуваш нов актив на стойност 500 000 долара. След това отново пада на 250 000. Това е просто заобиколен начин да ти кажа, че осчетоводяваш този актив, като разпределяш цената му във времето, в периода на полезното му действие, и това разпределяне се нарича амортизация на актив. Времето ми в това видео свършва, така че ще покрия тази тема в следващото, но вероятно си срещал/а и термина "обезценяване". Обезценяването е разпределянето на цената на нематериални активи в даден период от време. В примера с амортизацията ставаше дума за оборудване. То остарява при употреба, така че аз разпределям цената му. Това прави амортизацията. И тя точно отразява какво реално се случва в бизнеса. Не е като да не съм имал разходи тук. Имал съм – изразходвах актив. Така че го отбелязвам тук. Обезценяването е абсолютно същото като амортизацията, но се отнася за неща, различни от оборудване. Ще обясня това в следващото видео, но да кажем, че съм имал голям разход – трябвало е да платя няколко такси на банката, но ползите от тях ще бъдат продължителни. В следващото видео ще ти покажа как да ги обезценяваш. Надявам се това видео да ти беше полезно поне малко.