Главоблъсканицата цена/печалба

Да кажем, че имаме двама предприемачи. И двамата искат да купят пицария, която след време да стане публично дружество. Хайде да ги сравним. Ще направя разделителна линия между първия и втория предприемач. Те ще купят еднакви активи. Ще купят пицарии заедно с пещите в тях. Ще имат и поравно парични средства в касите. Всичко необходимо за дейността на пицариите и дори идентична локация. Може да са точно една до друга, на един ъгъл, или една срещу друга. Купуват еднакви активи. Нека да го нарисувам. Не искам да рисувам квадрат. Ето това е активът. Той струва 100 000 долара. Това включва сградата както и фурната, включва и местата за клиентите, дори нужните оборотни средства за дейността. За да започнеш, трябва да платиш на доставчиците за неща като тестото например, да имаш някакви пари в касата, както и банкова сметка. Такива неща. Тук се включва всичко. Всички активи, необходими, за да заработи пицарията. Това са активите. И двамата купуват идентични активи. Ще копирам всичко. Те купуват идентични активи. Първият предприемач е много консервативен и цял живот е спестявал за това начинание. Той разполага със 100 000 долара за пицарията и я купува веднага. Веднага става неин собственик, а стойността на актива от 100 000 долара е всъщност неговият собствен капитал. Ще използвам друг цвят за собствения капитал. Всичко е негов собствен капитал. Ето това всичко е негово. Другият е може би в началото на кариерата си или не е толкова добър в спестяването. И не разполага със 100 000 долара. Всъщност има само 10 000 долара. Но пък е сладкодумен. Отива до местната банка и казва: "Имам чудесна идея." Нека да го напиша – разполага с 10 000 долара собствен капитал. Толкова има, но той говори с банкера, купува му обяд и му казва: "Имам супер идея за пицария." Те са съгласни да му дадат не само 90 000 долара. Той е доста амбициозен. Не мисли само за пицарията. От името на пицарията той ще заеме пари, които след това може да инвестира в акции например. Получава чудно предложение за заем. Дори успява да вземе назаем малко повече от необходимото. Той се нуждае само от 90 000, но да кажем, че взема 100 000 долара. Взема назаем 100 000 долара. И така разполага със 110 000 долара. Купува пицарията за 100 000 долара. И му остават още 10 000 долара на разположение. Внася ги от името на пицарията в банковата сметка. Трябва да докаже на банката, че парите са за пицарията. Но може би възнамерява да инвестира на борсата от името на пицарията и евентуално да инвестира в акции или да спекулира с цените на свинското месо или нещо друго. Но при всички случаи това са парични средства. И така пицариите отварят врати. Нека видим какво следва. Да погледнем какво се случва с тях в рамките на една година. Да погледнем приходите. Да кажем, че през първата година са еднакви. И двамата имат приходи от 100 000 долара. Нека себестойността на продадените стоки да е около 50% от тази сума. Това прави 50 000 долара. Тук ще сложа минус, това е разход. Минус 50 000 долара. Брутната печалба и на двамата е 50 000 долара. Общите и административните разходи са еднакви. Ако вече гледа видеото за амортизация, знаеш, че това може да включва амортизацията на някои купени от тях материални активи или обезценка на правата за името Super Pizzeria. И в двата случая. Може би марките са идентични. Това са още 20 000 долара. Минус 20 000 долара. До момента всичко изглежда съвсем еднакво. Това е така, тъй като имат едни и същи активи. Оперативната им печалба е 50 минус 20 е равно на 30 000 долара. Ето сега ще започнем да виждаме разлики. Спомни си за първото видео, което гледахме. Ако разполагаш с еднакви активи и те са управлявани по еднакъв начин, както в този случай, те ще генерират еднаква оперативна печалба. Когато казвам активи, имам предвид само оперативните активи. Този тук има активи, които не са оперативни активи, макар че официално са част от компанията. Те не са нужни за дейността. Тези пари не се използват в касата на пицарията. Може ето тук да има малко пари в брой при този актив, необходими за касата. Ще ти разкажа още за оборотния капитал, но във връзка с разплащането с доставчици и др. Тези парични средства не са за работата на пицарията. Той има малко пари само за нуждите на бизнеса. Просто не разполага с тези пари за борсата. Сега ще добавим интересен ред. Неоперативен приход. Първият собственик няма такива неоперативни приходи. Той не инвестира. А този си има тези 10 000 долара за спекулации. Той печели 20% от тях през първата година. Спечелил е 2000 долара. Но има и разход за лихвата. А този няма дълг. Много разумно. Няма и лихва. Приходите му преди удържане на данък са 30 000 долара. А този трябва да плаща лихва. Да кажем, че освен че си е осигурил онези 100 000 долара, е сключил добра сделка. Според регулаторите той е системно важен за бъдещето на финансовата ни система. Затова получава чудна сделка с 2% дълг, защото, ако тази пицария фалира, това ще срине цялата финансова система. Така има 2% лихва за дълг от 100 000 долара. Дължи 2 000 долара годишно. Минус 2 000 долара. Нека е малко по-реалистично, нека това са 4%. Или да кажем 5%. 5% от 100 000 долара прави 5 000 долара лихва на година. Това е разход за плащане на лихви по кредита. Ще го напиша. Това е лихва. А това - неоперативна печалба. Това е оперативна печалба. Само трябва да сложим една линия тук. Приходите преди удържане на данък сега са 30 плюс 2 минус 5, т.е. 27 000 долара. И двамата плащат 30% за данъци. Този тук плаща 10 000 долара. Всъщност 9 000 е 30%. А този тук - 30% от 27. . Данъци. 3, 6 000 плюс 8 100. Минус 8 100 долара. Нали така? Да. Това прави 9 000 долара. Ако имаш с 3 000 долара по-малко, значи имаш с 900 долара по-малко. Точно така. Най-накрая стигнахме до нетната печалба. Този тук печели 21 000 долара. А този тук - 18 900 долара. Разликата е в сумата, която е платил за данъци и за покриване на лихва по кредита. Ако приспаднем всичко от финансовия инженеринг, той трябва да плати с 3 000 долара повече за лихви. Ако приспаднем неговата печалба от страничните инвестиции. Това е данъчно облекчение. Реално резултатът накрая е 2 100 долара. Това представлява 3 000 долара от 30% данък. Дотук добре. Не това беше целта ми. Не искам да се фокусирам върху данъчни облекчения за лихва. Искам да се фокусирам върху оценката и да разгледаме съотношението цена към печалба в ситуация на идентичен актив, но съвсем различна структура на капитала. Да кажем, че и двамата имат по 10 000 акции. Ще сменям цветовете производлно. 10 000. Нетната печалба на акция. Този тук е спечелил 21 000 долара през тази година. Делено на 10 000 акции е равно на 2,10 долара на акция. А този – 18 900 долара делено на 10 000 е равно на 1,89 долара на акция. Можем да разгледаме техните отчети още по-подробно. Дори и приходите и оперативната печалба да нарастват еднакво, благодарение на този ливъридж ръстът тук ще е малко по-бърз. Ще посветя отделно видео на тема ливъридж. Някой може да се учуди, че това е един и същ бизнес. Но все пак този тук отбелязва малко по-бърз растеж, защото разполага с този левъридж, допълнителни финанси от капиталовата структура. И двамата заслужават съотношение цена/печалба от поне 10. Приемаме, че и двамата заслужават съотношение цена/печалба 10. Съотношението цена/печалба е 10. Склонен съм да платя 21 долара за този. А за другия – 18,90 долара. До какво води тази оценка за тяхната пазарна капитализация? Пазарната капитализация на този тук: 21 долара по 21 000 по 10 000 акции означава, че според теб собственият капитал в компанията струва 210 000 долара. А в този случай – 189 000 долара. Този струва малко повече, защото печалбата е малко по-голяма. Не искам да усложнявам нещата, но ти би могъл да платиш малко повече за този. Случва се нещо интересно. Като прилагаме еднакво съотношение цена/печалба, твърдим, че пазарната цена на този собствен капитал е 210 000 долара, а на този е 189 000 долара. Това изобщо не изглежда логично. Този тук даде 100 000 долара, инвестира собствени средства и т.н. Пазарът може да каже, че това е дейност, по-доходоносна от повечето. Имаш добра печалба. Ще направя няколко видеа за печалбите. Склонни сме да кажем, че пазарната стойност на собствения ти капитал е 210 000 долара. Това означава, че пазарната цена на актива е 210 000 долара. Ако според тях това струва 210 000 долара, то е защото това също струва 210 000 долара. Ето тук казахме, че имаме същото съотношение цена/печалба, понеже имаме същата дейност. А растежът при този е дори по-бърз. Може би 10 за съотношението цена/печалба е малко консервативно. Пазарната капитализация за собствения капитал е 189 000 долара. Но този човек е вложил само 10 000 долара, а според хората той струва 189 000 долара. Ако тази малка част струва 189 000 долара, какво означава това за актива? А за стойността на актива? Стойността на този капитал е 189 000 долара. Стойността на дълга е 100 000 долара. Колко е стойността на дясната страна от баланса според пазара? 189 000 долара плюс 100 000 долара е равно на 289 000 долара. Да кажем, че парите са си все така пари. Размерът им е 10 000 долара. Ако ги извадим, 289 000 долара минус тези 10 000 долара е равно на 279 000 долара. Тук има нещо много странно. Поради начина на капитализация на тази компания, ако се определи повърхностно съотношение цена/печалба 10 за двете компании, този актив струва 279 000 долара, а този - само 210 000 долара, въпреки че са идентични активи! Повече от достатъчно време отделих на това видео. Оставям те да го обмислиш. В следващото видео ще ти покажа, че този вид разбивка според съотношението цена/печалба действително се различава до определена степен, когато сравняваме активи с различна капиталова структура. В следващото видео, ще ти покажа други начини за сравнение на активи с различни капиталови структури. Или как да се намали задлъжнялостта, когато говорим за цена/печалба или пазарна капитализация. Всичко беше наред при капитализацията. Това са подобни бизнеси. Този струва малко повече, защото този има дълг. Но ако пренебрегнем имплицитната стойност на актива, изведнъж разбираме, че действително този актив е надценен. Само си помисли. Къде е уловката? Какво се е объркало? В следващото видео ще ти дам насоки как да разрешиш проблема.