If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Още за първичните публични предлагания

Сравнение между публичен и частен капитал. Но първо да отговорим на въпроса защо хората купуват капитали. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Мисля, че е време за кратък преговор, а може и да направим крачка назад и да се запитаме: "Защо една компания изобщо набира капитал? И защо тези, които го купуват, въобще решават да го направят?" Цялата идея на това, което правихме в последните няколко видеа е, че една компания иска да набере средства за стартирането на интернет страница, за строежа на фабрика или нещо друго – материална инвестиция, която да повиши производителността ѝ, така че да произвежда повече от продукцията си. Имаме пример, в който аз и приятелите ми имаме само бизнес план – това е активът, и ние притежаваме целия капитал. Ние сме бордът на директорите първоначално. Това е целият капитал. Да кажем, че за момента това са активите. Това е капиталът. Може да отидем при инвеститор, ангел инвеститор или тези от серия А и Б, за които говорихме, и да им кажем, че трябва да наберем хикс милиона долара. С какъв процент от компанията си трябва да се разделим за целта? И ни отговарят: "Добре, нека оценим това, с което разполагаш в момента. (ще използвам друга сума) Ще оценим това, с което разполагаш в момента, на 1 милион долара. Ако ти трябват още 2 милиона долара… Да кажем, че сме оценили текущата ти собственост на 1 милион долара и разполагаш с един милион акции. Преди предлагането компанията е оценена на 1 милион долара, което на практика означава, че нейната стойност е един долар за акция." Има активи на стойност 1 милион долара и един милион акции, така че милион разделен на милион прави по долар за акция. Оценяват я на 1 долар за акция. Те предлагат да закупят още от акциите ти на цена от 1 долар. Казват: "Ще ти дадем – ще използвам различен цвят, ще използвам лилаво – ще ти дадем, да речем, 2 милиона долара. Тъй като цената за акция е 1 долар, получаваме в замяна два милиона акции. И сега всичко това е капитал. Това е, което имат основателите, а това е целият капитал. Сега компанията разполага с тази част, която сме оценили на един милион – това е произволна стойност, ще говорим повече за това как се оценяват нематериални активи – и компанията има още 2 милиона долара, които сега получи. Оценката преди предлагането беше 1 милион долара, а след него – 2 милиона. Тук имахме един милион акции, а сега имаме три милиона. За своите 2 милиона долара тези инвеститори (инвеститори на рискови капитали или ангел инвеститори) получават две трети от компанията. Получават два от трите милиона акции, или 66 процента от компанията, за техните 2 милиона. Това е един вид частно набиране на капитал. Вероятно не чуваш за първи път термините частна и публична компания. Частната компания е такава, чиито акции не се търгуват на фондовата борса. Ако тази компания иска да набере средства като продава капитал, единственото място за целта са рискови инвеститори и дружества за частен капитал. Ще говорим малко повече за разликата между двете. Рисковият инвеститор е аналогичен на дружество за инвестиране в частен капитал с тази разлика, че дружествата инвестират в по-утвърдени бизнеси. Ще направим серия видеа за това. Това е частна компания, която набира частен капитал. Както в примера от последното видео, да кажем, че тази компания нараства до определен размер. Ще добавя друга компания, за да е по-чисто. Да кажем, че имам друга компания, а това са активите ѝ. Тук ще разпиша текущата ѝ капиталова основа. Би трябвало да са с еднакъв размер, но схващаш идеята. Тези активи може да са парични средства. Може да има фабрики, земя или други неща. Може да има някаква технология или интелектуална собственост. Може да е фармацевтична компания или технологична. Има редица патенти и нематериални активи като марка или кой знае какво. Това са активите на фирмата, а това е капиталът ѝ. За момента няма дългове. След малко ще поговорим за значението на дълга. А това са акционерите, може някои от тях да са рискови инвеститори, които са инвестирали в компанията, когато тя е била частна. Или акциите са на основателя. Но това тук е капиталовата основа. Да кажем, че тази компания иска да набере много средства и (като преговор) може да направи първоначално публично предлагане. В момента е частна. Всички акции, притежавани от рисковите инвеститори и основателите на компанията в момента не се търгуват на фондовата борса. Те не могат да отидат в NASDAQ и да продадат акциите си, нито да помолят брокера си да продаде техните милион акции от компания хикс. Само си ги държат. Могат да намерят друг капиталов инвеститор, който да купи акциите им, но ако основателите нямат ликвидност, няма да има на кой да ги продадат. Освен това, ако компанията иска на набере средства в момента, трябва да отиде при рисков инвеститор и да премине през целия процес на преговори за нейната стойност – тази преди обявяването. Трябва да предоставят много юридически документи, описващи безброй уговорки – например получавате тези средства, но при дадени условия трябва да ни върнете такива лихви. Все неща от този сорт. Те може да искат да наберат много голяма сума, а тези тук искат да имат начин да продадат акциите си, ако им се наложи. Тази компания счита, че трябва да си набави куп пари, да кажем, 100 милиона долара. Трудно може да се събере такава сума от един единствен инвеститор, дори да е голяма институция. Така че ще направят първоначално публично предлагане (ППП), което означава – това е преговор на предишното видео – че компанията за първи път ще регистрира акциите си в КЦКФБ и по този начин ще обяви акциите си на борсата. Ще има тикер символ, който може да е TICK или SOCKS (чорапи) като в последното видео, защото компанията ще продава чорапи. И тогава акциите ще могат да се търгуват на борсата. Може да е NASDAQ или някоя друга борса. Може би имаш опит имат опит с продажбата на акции през акаунта си в Charles Schwab. Компанията, с чиито акции си търгувал/а, в някакъв момент е направила първоначално публично предлагане, регистрирала се е в КЦКФБ и е била обявена на борсата. Начинът, по който това работи, по същество е идентичен с набирането на средства от рискови инвеститори, с тази разлика, че сега всички средства идват от публичното пространство. Идват чрез тези банки и посредници, но са от много на брой малки инвеститори – тук ще разделя на части. Биха могли да са от милиони и милиони хора. Но процесът е същият. За да се види цената, на която тези акции са купени, трябва да се провери стойността на компанията преди получаването на парите. Колко струваше тя преди да получи парите? Оценка преди предлагането. Това се прави от инвестиционната банка. Тя ще направи модел и ще прецени, че предишната стойност на компанията е била 50 милиона долара. Те ще отидат при пазара и ще кажат … Да кажем, че компанията в момента разполага с пет милиона акции. Тази част тук отговаря на пет милиона. Ако банките оценяват компанията на 50 милиона и тя има пет милиона акции, цената за акция, която те определят преди предлагането ѝ, е 10 долара за акция. Банката ще отиде и ще сондира интереса на пазара и дали той е склонен да плати 10 долара за акция от такава компания или да даде на тази компания оценка от 50 милиона долара преди предлагането. Ако това е така, ще продължат с ППП-то. Надяват се, че пазарът всъщност е готов да плати не 10 долара за акция, а 20 долара за акция. Да кажем, че тези плащат по 10 долара за акция и са купили 10 милиона акции. Така компанията е успяла да набере 100 милиона долара. 10 по 10 милиона прави 100 милиона долара. Може след това да направят голяма реклама например. Това, на което банката се надява, е, че продавайки тези акции по 10 долара – да кажем, че това са дни, а това е цената. Ще сменя цветовете. Това, на което инвестиционната банка се надява, е, че през първия ден ще продаваш акциите си за 10 долара, но след това цената ще се качи. Търсенето реално позволява по-висока цена. Трябва да се намери балансът, защото ако продават твърде евтино, компанията няма да получи, колкото заслужава, а ако продават твърде скъпо, цената на акциите ще падне и ще има предубеждения във връзка с това ППП. И тук възниква един въпрос. Ясно е защо компанията продава акции – нуждае се от пари за дейността си. Трябва да строи фабрики, да прави реклама и т.н.. Но защо хората купуват акции? Защо купуват акции от фондовата борсата? Честно казано има два възможни отговора. Единият е очевиден – защото смятат, че цената им ще се покачи. До известна степен, това е спекулация. Купувам акциите по 10 долара, само защото се надявам, че някой друг, да речем няколко седмици по-късно, ще плати 15 долара за тях. Това е просто спекулация. Казвам си: "ППП-тата се качват, ще си купя." Но защо първоначално това струва 10 долара от икономическа гледна точка? Как да тълкуваме оценката и даже нещо повече – защо тази компания струва 10 долара за акция? Идеята е, че тези активи не са нищо повече от предполагаеми бъдещи ползи, нали? Къщата е актив, защото ще имаш бъдещата полза да живееш в нея, нали? Или пък да не плащаш наем. Бъдещата полза от тези е, че евентуално в някакъв бъдещ момент ще генерират поток от приходи. И дори ще генерират парични средства. В някакъв бъдещ момент (много компании не правят това в момента) ще изплащат дивиденти. Има няколко неща, които ще дадат на този капитал икономическа основа. Може активите да започнат да генерират парични средства и тогава всеки акционер ще получи дивидент. Дивидентът е просто парична сума, която се дава на акционерите. Да кажем, че това е сертификат за акции в компанията за чорапи SOCK. В някакъв момент, когато активите на компанията започнат да генерират пари, всеки от акционерите може да получи дивидент. Или пък може някоя голяма компания някой ден да реши, че това е невероятна технология и се допълва добре с това, което имат. Може да решат да купят компанията и да платят 300 милиона долара за нея. Те плащат 300 милиона долара за петнайсет милиона акции, което прави 20 долара за акция. Това са икономическите причини, поради които тези акции изобщо имат стойност. Ще навляза в много повече детайли, ще направя цяла серия от видеа за това как да прецениш дали това струва 50 милиона долара, 5 милиона долара или 500 милиона долара. Това е по-скоро изкуство, отколкото наука, защото трябва да направиш куп предположения за това: Колко бързо расте компанията? Каква е безрисковата възвращаемост, която можеш да получиш от други активи, къде другаде можеш да вложиш парите си? Кога компанията изплаща дивиденти? Има толкова много предположения, че става изкуство. Искаш да придобиеш представа за нещата, но на практика няма верен отговор. Верният отговор е това, което някой е готов да плати за нея. Както и да е, ще се видим в следващото видео.