Справедливи ли са ограничената отговорност или двойното данъчно облагане?

След като изгледа последното видео за фирмите и ограничената отговорност, може би се питаш дали това е справедливо. Ако Бил притежаваше таксито и беше осъден, футболистът със съсипаната кариера щеше да си получи неговите един милион долара. Но тъй като Бил регистрира фирма и прехвърли активите на таксиметровата компания там, той успя да ограничи своята отговорност. Футболистът получи само 180 000 долара, фирмата обяви фалит, а отговорността на Бил беше ограничена до неговия принос във фирмата. Може да кажеш: "Боже, животът на този човек е съсипан, а няма да получи компенсация за разбития си живот." Бил е богат, той сигурно може да изкара още пари, така че трябва да му ги даде. Може да кажеш, че фирмите са нечестен начин за успешните хора или богаташите да предпазят активите си. Това е вярно до известна степен. В това видео искам да разгледам компромисите, които обществото трябва да направи, за да постигне баланс. Сценарият ми от последното видео наистина беше малко несправедлив към футболиста. Той получи само 180 000 долара за нещо, което може да съсипе кариерата му. Ако говориш с Бил, той сигурно ще каже: "Точно така, фирмите са вид ограничена отговорност за някой като мен." Той вероятно нямаше да създаде таксиметровата си компания, ако нямаше ограничена отговорност. Ако той притежаваше всички тези активи на стойност един милион долара … Всъщност той има толкова. Да кажем, че е имал сто милиона долара. Той би казал: "Виж, ако имах сто милиона долара и нямах опцията да създам корпорация, нямаше да стартирам таксиметрова компания, защото само заради тази малка печалба, която бих получил от таксито за 80 000 долара, нямаше да искам да застрашавам останалата си империя. Ако нямах ограничена отговорност, нямаше да искам да започна този бизнес изобщо и това нямаше да е добре за обществото." Друг аргумент, който Бил би могъл да има, е – като аз няма да взимам страна тук, просто казвам, че това са аргументите, които трябва да се вземат предвид, когато се установява правния кодекс в едно общество, че който и да започне таксиметров бизнес, ще го направи с приблизително 80, 90 или 100 хиляди долара. Те ще имат едни и същи ползи и всички поемат определен риск като осигуряват услуга на града. Вероятно ще имат сходни приходи. Според Бил не е справедливо да имат различни негативи. Може единствените активи на Сал тук да са таксито плюс лицензите, което прави 80 хиляди там, и застраховката, която струва хиляда долара. Бил ще каже: "Виж, аз и Сал можем да започнем абсолютно същия таксиметров бизнес, но ако нямаме фирми и аз притежавам …" Когато казвам "аз", имам предвид Бил. Ако Бил притежаваше активите на таксиметровата компания, или с други думи ако тези активи – таксито и лицензите – ако те бяха негова лична собственост, въпреки че ползите – това са печалбите, които могат да се спечелят от бизнесите на Бил и Сал, дари те да биха били еднакви, негативите за Бил щяха да са по-големи. Ако той не притежава фирма, ще изложи на риск всичките си останали активи. Може това да накара Бил да си вземе полица за по-голяма стойност – Вместо полица за 100 000 долара, може да поиска да си вземе такава за един милион долара. Тази полица за един милион вероятно ще струва 10 пъти повече – 10 000 долара. Погледнато по този начин, за да защити другите си активи, разходите на бизнеса му ще са по-високи, само защото разполага с по-голямо имущество. Бил ще каже: "Хей, това няма да е честно." Това е друга причина за някой с активи да бъде по-малко склонен да започне нов бизнес, което ще е в ущърб на обществото. че в замяна на ограничената отговорност може да бъде подложен на двойно данъчно облагане. Това е интересна тема, защото вероятно често ще чуваш термина "двойно данъчно облагане". Не е задължително да се случи, но ако говорим за голяма корпорация, която се търгува публично, ще се случи точно това. Идеята за двойното данъчно облагане не се отнася за всички фирми. Нека ги разгранича. Двойното данъчно облагане се случва при фирми или корпорации от тип C (C Corp) и не се случва при фирми/корпорации от тип S (S Corp), но няма да навлизам в детайли какви са тези видове фирми. Двойното данъчно облагане не важи за фирми от тип S, дружества с ограничена отговорност – ООД (LLC), и партньорства с ограничена отговорност (LLP). Как се получава двойно облагане: Да кажем, че имаш корпорация от тип C и тя има 1000 долара печалба. Печалбата е 1000 долара за дадена година. Тъй като е правна единица, която се третира като физическо лице от правителството, тя също подлежи на данъчно облагане. Ще трябва да плащат данъци. Да кажем, че е данък от 30 процента. Ще платят 30 или 35 процента данък, или каквато точно е пределната данъчна ставка за тази корпорация. Да кажем, че трябва да плати данък от 300 долара и това, което остане, ще разпредели под формата на дивиденти между акционерите си. Нека поясня, че това е стойността преди данъците. След като плати на правителството, остава нетен доход от 700 долара. Това е след данъци и всичко останало. Фирмата прехвърля тази стойност като дивиденти за акционерите си. За простота нека кажем, че има само един акционер, макар че това е валидно и при повече от един. Този акционер получава доходи от 700 долара, защото притежава тази корпорация. Ще трябва да отново да плати данъци. Това са 700 долара, върху които той трябва да плати данък. Нека го разпиша. Той трябва да плати отново, може пределната му данъчна ставка да е още 30 процента. Трябва отново да плати 30 процента на държавата. Трябва да плати 30 процента от 700 долара, което прави 210 долара. 210 долара отиват за държавата заради нетния доход от дивидентите, които той получи от този тип фирма. Тук искам да обърна внимание, без да навлизам в детайли, че дивидентите понякога се облагат различно от нормалния доход. Но за простота да кажем, че данъкът е 30 процента. Може да е по-нисък или по-висок. Това е идеята на двойното облагане: Фирмата е юридическо лице и плаща данъци. След тези данъци тя може да преведе парите обратно на акционерите, които ще трябва да платят данъци за този доход отново. Това представлява двойното облагане. Някои твърдят, че това е ужасно несправедливо: "Защо да плащаме данъци два пъти за едни и същи приходи?" Може да им кажеш: "Виж, получаваш ограничена отговорност. Ако не искаш да плащаш двойни данъци, не създавай фирма и поеми пълната отговорност." Това е компромисът – плащаш двоен данък, за да получиш ограничената отговорност. Нека да поясня, че това се отнася главно за големи корпорации. Ако искаш ограничена отговорност, но не искаш двойно данъчно облагане, всяка от другите корпоративни структури ще свърши работа. Те обикновено са налични за по-малки, по-прости компании, отколкото са корпорациите от тип C. Корпорациите от тип S имат ограничен брой акционери. Дружествата с ограничена отговорност не са вечни. Те престават да съществуват в момента, в който един от партньорите на корпорацията, един от собствениците почине или обяви фалит. При тях има ограничения. Те получават ползите от ограничената отговорност и печалбата стига до собствениците, без преди това да се облага с данъци. Имат еднократно данъчно облагане. Да се върнем на темата за справедливостта. Ако Бил е постъпил разумно, когато е основал компанията си, щеше да я регистрира като дружество с ограничена отговорност (корпорация от тип S или нещо подобно), за която няма да плаща двойни данъци и пак щеше да избегне плащането на пълната компенсация от един милион долара на футболиста. Той ще получи само това, което компанията притежава. Ако един ден компанията му нарасне значително и той реши да я направи публична, ще трябва да използва корпорация от тип C с двойно данъчно облагане. върху този въпрос: Справедливо ли е всичко това? Аргументът в ползва на корпорацията е, че насърчава предприемачеството. Хората няма да се притесняват толкова за негативите. Изравнява силите на терена, защото независимо от страничните ти активи, отговорността ти към определен бизнес остава същата. Обикновено има правила, които изискват корпорацията да разполага с определена парична сума и определена застраховка. Ако не е така, тогава е възможно съдът да посегне на активите на собственика. Ако я поддържаш отговорно, в платежоспособно състояние, това няма да се случи. Другият компромис е този с двойното данъчно облагане. Това важи за големите корпорации като Дженеръл Електрик, Гугъл и Майкрософт, които плащат такса за ограничената си отговорност под формата на двойно данъчно облагане. И макар по-малките фирми или акционерни дружества при стартирането си да не подлежат на двойно облагане, те се ползват с ограничена отговорност.