If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Вътрешнофирмено ценообразуване и данъчни убежища

Как една корпорация може да се установи в данъчно убежище и да го използва чрез вътрешно ценообразуване. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да кажем, че ръководя компания, която е базирана в Съединените Щати. Това тук е моята компания, която има някакви комини. Моята компания има приходи от един милион долара преди данъците. Един милион долара преди данъчното облагане. Да кажем, че държавата, в която се намирам, както съм я нарисувал това е САЩ, и по времето, когато изкарвам тези приходи, корпоративната данъчна ставка е 35 процента. Доста е лесно да се изчисли колко данъци трябва да платя. Трябва да платя 35 процента данък върху тези милион долара, което прави 350 000 долара. Триста и петдесет хиляди долара данъци, което ми оставя печалба от 650 000. Печалба от 650 000 долара. Сега искам да разгледам как моята компания може да бъде малко по-изобретатална и да спести от данъци. Разбира, че има остров, който не е далеч от брега на САЩ, даже няколко острова, където данъците са значително по-ниски. Взимам произволно число – да кажем, че корпоративният данък там е от 5 процента. Как може тази компания, която е базирана физически или оперира в тази държава, да се възползва от по-ниските данъци, които се ползват отвъд бреговете ѝ? Това, което обикновено правят, е да създадат дъщерна фирма, която компанията притежава и контролира и която е разположена на този малък остров. Разположена точно тук. Това е другата компания. Често такива компании предоставят на филиалите си интелектуална собственост като патенти, търговски марки и т.н.. Те получават цялата интелектуална собственост на родителските компании. Значи предоставят интелектуалната собственост. Това, което те ще кажат е … Родителската компания притежава тази, така че ще нарисувам пунктирана линия тук. Тя е притежавана и контролирана от компанията, което е базирана в САЩ. Те обявяват, че вече нямат приходи от един милион долара, защото е трябвало да лицензират употребата на тази интелектуална собственост било то търговски марки, запазени марки или патенти. Трябва да платят на тази компания тук някаква парична сума, за да използват интелектуалната собственост. Да кажем, че ще им платят 800 000 долара, което е цената за прехвърлянето ѝ. На теория би трябвало да има начин да се определи справедлива цена за интелектуалната собственост, но често тя е сравнително уникална и е трудно да ѝ се даде пазарна цена, което оставя на компанията да прецени самостоятелно. Да вземем този вариант вместо предишния, при който компанията имаше един милион приходи преди данъците. Сега тя плаща 800 000 възнаграждения за права и лицензи на тази компания тук. Така че 800 000 от този милион отиват за офшорната компания. Така реалните приходи преди данъците за тази компания сега, въз основа на това, че плаща на дъщерната си офшорна фирма за ползването на интелектуалната собственост, сега компанията има приходи от 200 хиляди долара преди облагане. Това тук е преди лицензирането, а това тук е след него. Това е новата стойност преди облагането с данъци. Така в САЩ тя ще плати само 35 процента от 200 000 долара, вместо да плати данък от 350 000 долара, сега ще плати … Вече няма да е 350 хиляди. Трийсет и пет процента от 200 хиляди прави данък от 70 хиляди долара. Така родителската компания в САЩ ще обяви печалба от 200 хиляди минус 70 хиляди, или 130 хиляди долара. Можем да наречем това нетна печалба или печалба след данъчно облагане. А тази офшорна компания тук ще има минимални разходи. Да кажем за простота, че няма никакви разходи, макар че ще има малко работа по документацията. Всичко това на практика са приходи. Може да има разходи от няколко хиляди долара, но за момента ще ги пренебренем. Всичко това ще бъдат приходи преди данъците. Трябва да плати 5 процента данък. Пет процента данък за тази държава тук. 5 процента от 800 000 е 40 000 долара. Ще плати данък от 40 000 на правителството на този остров тук, при което остават 760 000 долара. Ще разполага със 760 000 долара. Можем да наречем това нетна печалба – печалбата след плащането на данъците. Както виждаш, компанията спести значителна сума от данъци. Плати 70 000 в САЩ и 40 000 в чужбина, което прави 110 000 общо вместо данъка от 350 000, който трябваше да плати, ако се намираше изцяло в Съедините Щати. Ще си кажеш: "Това е страхотно. Но защо да не ползваме направо трансферна цена от един милион вместо 800 000? Очевидно, ако го направиш твърде абсурдно, ще си навлечеш проверки, което има балансиращ ефект. А може и да има пазар за тази интелектуална собственост или за този тип интелектуална собственост, или да я предоставяш на други хора, което ще диктува нейната цена. Може да попиташ: "Защо не правим това постоянно?" Въпросът е, че имаш тези приходи, които могат да са под формата на парични средства. В други видеа ще навлезем в повече детайли за останалите случаи. Имаш тази печалба, но няма да можеш да я прехвърлиш обратно в Съединените Щати, без да платиш данък за нея. Ако искаш да я получиш обратно … Всъщност това е причината за данъчното облагане на репатрирани средства – да не могат компаниите да правят това постоянно като прехвърлят приходите си в чужбина, а после си прибират обратно печалбата. За да се затвори тази вратичка, репатрирането на тези средства се облага с данъци. Ще те оставя да помислиш за това – очевидно зависи от трансферната цена каква трябва да е данъчната ставка, за да може компанията да е в неутрално положение. Има други заобиколни начини, които ще разгледам в следващите видеа. Начини, чрез които тези средства могат да се ползват, без да бъдат облагани с данъци.