If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение към данък върху наследството

Преглед на данъка върху наследството. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще поговоря малко за данъка върху наследството. Както името предполага, това е данък върху нечие наследство. Когато някой почине, се налага върху наследяваното имущество и трябва да се изплати от получателя, посочен в завещанието, или от семейството на починалия. Понякога се нарича данък върху наследство, но може да чуеш да се говори за него по новините (вероятно с лека насмешка) и като данък смърт. Да кажем, че почина в момента, в който цялото ми имущество е на стойност 3 милиона долара. Тези 3 милиона долара са моето състояние. Това може да са моите спестявания, портфолиото ми от акции или стойността на земята и имотите ми. Всичко, което притежавам. Колата ми. Всичко е на обща стойност от 3 милиона долара и е част от състоянието ми, когато почина. Да кажем, че оставя цялото си състояние на дъщеря ми. Завещавам го на дъщеря си. Тук възниква въпросът за данъка върху наследството – колко пари ще получи дъщеря ми? Оказва се, че за тези 3 милиона долара дъщеря ми ще бъде освободена от данък за наследеното от един човек. Първите 5 милиона не се облагат. При тази ситуация, в която аз завещавам на дъщеря си 3 милиона долара, тя ще получи пълната сума. Но да кажем, че съм по-богат. Да кажем, че разполагам с 6 милиона долара, които представляват моето състояние в момента на смъртта ми. Първите 5 милиона са освободени от данъци. Ще отбележа дъщеря си тук. Тя ще получи първите 5 милиона освободени от данъци, а останалата част над този праг ще бъде обложена с определен данък, който постоянно се променя през годините. За простота ще използвам данък от 35 процента, какъвто всъщност е данъкът за 2011 г. Така останалият 1 милион ще бъде обложен с 35 процентов данък. Федералното правителство ще наложи данък от 35 процента върху този 1 милион. На практика ще задържат 350 000 за себе си, а за дъщеря ми ще останат 5 650 000, нали така? Когато извадиш 350 000 от този милион, ти остават 650 000. В тази ситуация за дъщеря ми ще останат 5,65 милиона долара. Федералното правителство прибира 350 000. Да кажем, че съм невероятно богат и разполагам със състояние на стойност от... (ще избера стойност, с която изчисленията са лесни, за да нямам нужда от калкулатор) да кажем, че имам 1 005 000 000 долара. Това е цялото ми състояние. В тази ситуация първите 5 милиона ще бъдат освободени от данъци. Дъщеря ми директно ще получи тези 5 милиона. Всичко над този праг ще бъде обложено с данък от 35 процента. В тази ситуация имаш 1 милиард долара, обложени с данък от 35 процента, при което федералното правителство ще прибере 350 милиона долара, а за дъщеря ми ще останат 650 милиона от този милиард. Общо тя ще получи тези 650 милиона плюс петте милиона, освободени от данъци, което прави 655 милиона долара. Няма да се притеснявам много, тя би трябвало да се справи. Така работи данъкът върху наследството. Тези примери с освободените от данъци 5 милиона важат при смъртта на един отделен човек. Когато става дума за семейна двойка, от данъци са освободени 10 милиона. Да кажем, че с жена ми общо притежаваме 1 005 000 000 долара и аз почина. Тя ще получи допълнително данъчно облекчение. Когато тя почине, освободени от данъци ще бъдат 10 милиона долара. В този случай, когато става дума за семейна двойка, дъщеря ми ще получи цялата сума от 6 милиона. Интересното при този данък е, че често е оспорван. Постоянно се дебатира дали е справедлив. Ще поговоря за това след малко. Ще те оставя да прецениш, но ще споделя (поне според това, което съм чул) основните аргументи за и против него. Както при повечето данъци, винаги има хора, които го намират за несправедлив. Нека запиша аргументите за и против данъка върху наследството. Някои считат, че е несправедлив: "През целия си живот съм изкарвал тези пари. Плащал съм данъци върху доходите от спечеленото, а сега не мога да оставя на децата си цялото състояние, което исках да им завещая. 655 милион долара очевидно не е достатъчно. Като мои деца те заслужават пълните 1 005 000 000 долара." Това е аргументът, че данъкът е несправедлив, защото има двойно данъчно облагане. Тези пари вече са облагани веднъж, когато са били изкарани, а сега при унаследяването се облагат с данък отново. Контрааргументът е, че двойно облагане съществува навсякъде в обществото ни. Корпорациите плащат данъци, но когато изплащат дивиденти, притежателите на акциите отново плащат данъци върху тях в замяна на ограничената отговорност на корпорацията. Плащаш данъци върху доходите си, но когато след това отидеш в магазина и си купиш нещо, отново плащаш данък за него. Двойното облагане е навсякъде. Аргументът в полза на данъка, който отхвърля неговата несправедливост, е следният: "Виж, ние освобождаваме от данъци първите 5 или 10 милиона в зависимост от ситуацията." 5 или 10 милиона са освободени от данъци. Този, който поддържа данъка върху наследството, ще каже: "Не си много искрен, когато създаваш впечатлението, че децата ти ще страдат. Че няма да получат къщата ти или колата ти. Те ще получат всичко това, стига стойността му да не превишава 10 милиона долара, което не е малка парична сума. И дори ще получат 65 процента от всичко над нея. Децата ти няма да останат гладни заради данъка върху наследството." Всъщност много малък брой хора ще бъдат засегнати от данъка върху наследството – само действително богатите, защото дори от горната средна класа много малко ще завещаят повече от 10 милиона долара. Другият аргумент е, ако можем да обложим с данъци всичко, какво да изберем? Доходите? Очевидно трябва да облагаш доходите до някаква степен, за да имаш приходи за федералното правителство. Не е ли по-добре да наложиш данък на тези, които не са изкарали парите си? Някой, който просто получава пари, вероятно вече разполага с всички възможни привилегии. Завършили са най-добрите училища и (с връзки) са получили хубави работни места. Защо не наложиш данък на този, който е извадил късмет до известна степен? Това е просто един възможен аргумент. Между другото, те все пак ще получат голяма част от тази сума, няма да станат бедни. Ще имат достатъчно. До известна степен, ако разполагат с по-малко, ще имат по-голям стимул да работят. Другият аргумент в полза на данъка върху наследството е на по-широко, почти макро ниво. До какви ползи за обществото би довело премахването на данъка върху наследството? Знаем, че по света има хора с огромни състояния, създали големи бизнес империи и натрупали милиарди и милиарди долари. Да кажем, че някой разполага с 10 милиарда долара и няма много деца, на които да ги остави. Може да има само едно дете, на което ще завещае цялата сума. Това дете може буквално просто да остави тези пари пасивно да трупат лихви. Няма да има нужда да работи до края на живота си и чрез тези пасивни печалби от инвестираните активи сумата може да нарасне до 30 милиарда долара. Определено ще расте по-бързо от самата икономика. Тогава това дете, ако няма данък върху наследството, ще завещае 30 милиарда долара на децата си и тази сума ще продължи да расте. Това ще продължава поколение след поколение в семейството на човека, който е изградил тази бизнес империя. Да кажем, че това е БВП на цялата страна. Това е неговият процент от БВП при създаването на империята (само за простота). Ако не облагаш тези средства с данъци, в течение на живота на децата му (ако не са достатъчно на брой, за да разделят това състояние), техните инвестиции ще нарастват пасивно дори по-бързо от БВП. Това семейство ще притежава все по-голяма част от състоянието на страната, без да прави каквото и да е. Това създава нещо като аристокрация. Очевидно точно това (или поне много хора в САЩ смятат така) отличава Америка от средновековна Европа по времето на френската революция, когато хората наследяваха земите си поколение след поколение, без да се налага да работят. Това тук е цитат от Уинстън Чърчил за възгледите му относно наследствения данък. Той е гледал на него като на корекция срещу развитието на раса от бездействащи богати. Това е обяснението на имотния данък. Можеш да избереш която и да е от страните, но се надявам, че това видео поне ти предостави инструментите, с които да решиш дали си за, или си против.