If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

„Дворецът“ и гробищен кръг А, Микена

Говорители: д-р Стивън Зукър и д-р Бет Харис. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

(музика на пиано) Намираме се на върха на малка планина и наблюдаваме долината и Егейско море. На цитаделата в Микена сме. Микена е името на това място, но то е също така името на културата, която е доминирала в континентална Гърция между около 1600 и 1100 г. пр. н. е. Има три доминиращи култури по време на Бронзовата епоха в Средиземноморието. Цикладската е на Цикладските острови, Минойската – на остров Крит, а т.нар. Микенска култура е на континента. Цитаделата е била построена в пика на могъществото им и е разширявана многократно. Вижда се защо са избрали това място. Не само се намираме на планина, но и гледаме към огромна долина. Избрали са място, което им позволява да съзрат потенциални врагове от много далеч и да бъдат добре подготвени, като тук също така има и огромни стени. Освен това мястото се намира на директния маршрут между Егейско море и Коринтския залив, и е заемало важно място в търговията между да кажем Италия и Близкия изток. Микенските търговци търгували със стоки из цялото Средиземноморие, от Близкия изток чак до Испания. Качихме се по стръмен хълм и преминахме през огромна стена с грамадни камъни, както и през Лъвската порта. Вдясно преминахме покрай гробищен кръг А, който е бил ограден, когато градските стени са се разширили, а после се изкачихме по серия от стръмни пътечки до самия дворец. До това, което мислим, че е дворецът, но тук на върха виждаме множество стаи, последната от които наречена Мегарон. Смятаме, че това е била приемната зала на царя. Влизаме в огромен двор. В далечния му край можем да различим основите на две някогашни солидни колони, поддържали покрива на портала, а ако минем и под него, ще влезем в преддверието. Оттам се влиза в мегарона. В средата му са се намирали четири колони и огнище. Многократно откриваме това архитектурно решение и в други микенски цитадели. Микена е открита отново едва през 19-и век от немски бизнесмен на име Хайнрих Шлиман. Той бил убеден, че много от Омировите творби са базирани на историята. А Омир асоциира Микена със злато. Можеш да си представиш защо Шлиман е искал да открие този легендарен град и наистина е успял да открие Микена. И са открили злато. Всъщност в гробищен кръг А, който подминахме, Шлиман разкопава шахтовите гробници, а микенският елит е бил погребван с приказно богати предмети. Оказва се обаче, че това не съвпада с Омировия епос и всъщност датира от малко по-ранен период. Затова, когато видим заглавия като „Златната маска на Агамемнон“, трябва да ги приемаме скептично. Да, наистина приписват имена от Омир на това, което Шлиман открива. Това се превръща в истинска сензация. Нека се върнем и хвърлим още един поглед върху гробищен кръг А и Лъвската порта? Хайде. Докато вървим надолу по хълма, вляво преминаваме покрай огромен гробищен кръг. Археолозите го наричат гробищен кръг А. Това е един от гробищните кръгове, които са имали шахтови гробници, повечето от които били разкопани от екипа на Шлиман. Първоначално се е намирал извън градските стени, но е включен в града около 1250 г. пр.н.е. Самият кръг се състои от поредица големи сравнително плоски варовикови плочи, които са били покрити с други плочи и така се получава това затворено пространство, което опасва самите гробове. Така тази възхитителна кръгла форма ни подсказва колко важно е било това място. Вероятно отразява идеи за почитане на предците, погребани тук. Въпреки цялото си предишно величие, сега това са руини. Единственото, което е останало, са основите и част от стените. Микенската култура като цяло потъва в тъмна епоха, а цитадели като тази са разрушени. (музика на пиано)