Вавилон, въведение

Град Вавилон на река Ефрат в южен Ирак бива споменат в документи от края на третото хилядолетие преди новата ера и за пръв път става известен като царски град на . Той установил контрол над много царства, разпростиращи се от Персийския залив до Сирия. Британският музей съхранява една от знаковите творби на изкуството от този период, така наречената „Царица на нощта“.

От около 1500 г. пр.н.е. династия от каситски царе поема контрол над Вавилон и обединява южен Ирак във Вавилонското царство. Вавилонските градове били центрове на високо писарско образование и създавали писания на божествена тематика, астрология, медицина и математика. Каситските царе си кореспондирали с египетските фараони – факт, който ни бива разкрит от клинописни писма, открити в Амарна в Египет, понастоящем намиращи се в Британския музей.

Вавилон имал трудни отношения със северния си съсед, Асирия, и се противопоставял на нейното военно разширение. През 689 г. пр.н.е. Вавилон бил опустошен от асирийците, но тъй като градът бил почитан, той бил възстановен до стария си статут скоро след това. Други вавилонски градове също процъфтявали; писарите в град Сипар вероятно създали известната Карта на света.

След 612 г. пр.н.е. вавилонските владетели Набопаласар и Навуходоносор II успели да завладеят голяма част от Асирийската империя и да построят наново Вавилон, при това – широкомащабно. Навуходоносор II въздигнал наново Вавилон през шести век преди новата ера и той станал най-голямото древно поселище в Месопотамия. Имал два реда крепостни стени и огромни дворци и религиозни сгради, а в центъра му се издигал [зикурат], наречен Вавилонската кула(https://smarthistory.org/towers-of-babel/). Смята се също, че Навуходоносор е отговорен за построяването на известните „Висящи градини“. Но последният вавилонски бил победен от Кир II Персийски и страната била включена в огромната Ахеменидска Персийска империя.

Вавилон продължил да бъде важен център до трети век преди новата ера, когато на около деветдесет километра на североизток е основан град Селевкия на Тигър. При новото поселище станало официалната столица и на градското население било наредено да се премести там. Все пак върху стария град съществувало селище до около единадесети век след новата ера. Вавилон е разкопан от Робърт Колдуей между 1899 г. и 1917 г. от името на Deutsche Orient-Gesellschaft. От 1958 г. насам Иракският Директорат по антиките е провел допълнителни проучвания. За нещастие, по-ранните нива са недостъпни под високите нива на водите. От 2003 г. насам вниманието ни е насочено към нови заплахи за археологията на Месопотамия, съвременен Ирак.

Две хиляди години митът за Вавилон преследвал въображението на европейците. Кулата на Вавилон и Висящите градини на Семирамида, Пирът на Балтазар и Падането на Вавилон са вдъхновявали творци, писатели, поети, философи и режисьори.

© Настоятелство на Британския музей

Прочети глава от нашия учебник, Reframing Art History (Нов поглед към историята на изкуството), посветена на преосмислянето на подхода ни към изкуството на Древния Близък изток.