Въведение в персийското изкуство

Сърцевината на древна Персия се намира в съвременен Югозападен Иран в региона, наречен Фарс. През втората половина на 6 век пр.н.е. персите (наричани също ахемениди) създават огромна империя, простираща се от долината на река Инд до Северна Гърция и от Централна Азия до Египет.

Въпреки че оцелелите литературни източници за персийската империя са написани от древните гърци, които са заклети врагове на персийците и силно презирани от тях, персийците са, всъщност, доста толерантни и управляват многоетническа империя. Персия е първата известна империя, която признава различни вероизповедания, езици и политическа принадлежност на своето население.

Тази толерантност към културите под персийско управление е пренесена и в управлението. В земите, които завладяват, персите продължават да използват местните езици и административни структури. Например, персите приемат писмото с йероглифи върху папирус в Египет и традиционното вавилонско клиновидно писмо в Месопотамия. Те вероятно са се гордеели с този нов подход към империята, както се вижда от изобразяването на много различни народи в релефите от руините на Персеполис, град, основан от Дарий Велики през 6 век пр.н.е.

В Персеполис се е намирала зала за приеми с масивни колони, наречена Ападана. Тази зала се е използвала от владетелите и съдържа 72 колони и две монументални стълбища.

Стените на помещенията и стълбите, водещи към приемната зала, са резбовани със стотици фигури, някои от които илюстрират подчинени народи от различни етноси, носещи дарове на персийския цар.

Известно е, че Персийската империя е завладяна от Александър Велики. Няма съмнение, че Александър е впечатлен от персийската система за усвояване и задържане на местния език и традиции, тъй като самият той имитира тази система в обширните земи, които печели с битки. В действителност, Александър дори прави демонстративно погребение на последния персийски император, Дарий III, по пищен и почтителен начин в царските гробници близо до Персеполис. Това позволява на Александър да претендира за персийския трон и да легитимира контрола си над най-голямата империя на древния Близкия изток.

д-р Сента Герман