If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Шумерите и Месопотамия

Древните шумери, наричани санг-нгига („черноглавите“), населявали южната част на днешен Ирак. Централната част на Шумер се разпростирала между реките Тигър и Ефрат, област, която гърците по-късно нарекли Месопотамия. Това е изключително плодородна земя, в която отдавна е била изградена изкусна напоителна система и там са били изградени големи градове много преди периода на съществуване на самите шумери, определен от археолозите.
Характерна черта на шумерите била тяхната изобретателност. Те вероятно са създали първата писменост. Много преди 3000 г. пр.н.е. шумерите вече записвали устната си реч в писмена форма, като използвали прости изображения (пиктограми). Те пишели върху плочки от глина и по-късно развили тази си писменост до това, което днес познаваме като клинописно писмо, или писмо „с форма на клинове“.
Сребърна лира от Ур, южен Ирак, ок. 2600 – 2400 г.пр.н.е., 106 х 97 см
Тази лира била открита в „Голямата яма на смъртта“ – един от гробовете в Царската гробница в Ур, заедно със седемдесет и четири тела – шест на мъже и 68 на жени – положени в редици на дъното на ямата. Три лири били струпани една върху друга. Всички били изработени от дърво, което се е било разложило до момента на разкопаването им. Две от тях обаче, една от които е тази, били изцяло покрити с листове сребро, скрепени с малки сребърни пирони. Плаките в предната част на звуковата кутия са от раковини. Сребърната глава на крава, която украсява предната част на лирата, има инкрустирани очи от лазурит и раковини. Когато била открита, лирата лежала заровена в почвата. Металът бил много крехък и опорите ѝ били смачкани. Археолозите най-напред снимали лирата, а после я покрили с восък и обвили в промазан с восък плат, за да може да я вдигнат без да се разпадне. Среброто в горния и задния ръб на звуковата кутия липсвало. Част от среброто било запазило очертанията на подложката, върху която лирата вероятно лежала. За копчета за настройване служели единадесет сребърни тръбички. Подобни инструменти вероятно били важна част от ритуали в съдилищата и храмовете. Върху цилиндрични печати са запазени изображения на свирачи на лира и техните инструменти. Такова изображение има и върху Щандарта от Ур, където то е придружено от фигура, която вероятно е певец.
Сребърна лира от Ур, ок. 2600 – 2400 г. пр.н.е., 106 х 97 см. Среброто, раковините и лазуритът са оригинални, дървото е реконструкция. Южен Ирак © Trustees of the British Museum. Тази лира била открита в „Голямата яма на смъртта“, един от гробовете в Царската гробница на Ур, заедно със седемдесет и четири тела – шест на мъже и 68 на жени – положени в редици по дъното на ямата. Три лири били поставени една върху друга.
Те били дейни фермери, търговци и моряци. Религията им отдавала почит на много богове, чиито подвизи и приключения, описани под формата на истории, често били запазвани за бъдещите поколения. На празненствата, а също и на ритуалите им, звучала музика, изпълнявана от умели свирачи на арфа и певци. Съвременните археолози дори са открили шумерски музикални инструменти.
В живота на шумерите важна роля играела и тяхната форма на счетоводителство. До нас са достигнали много подробни записки на дарове, продоволствени дажби, данъци и селскостопански дейности, записани върху глинени плочи. Любимата им настолна игра станала популярна из целия Близък изток. Внасяните от чужди страни лазурит и карнеол били високо ценени за употреба при инкрустации и накити.
Археологическите данни показват, че около 2500 г. пр.н.е. членовете на управляващия елит на град Ур след смъртта си са били погребвани, обградени от богатството и „придружителите“ си – телата на техните придворни.
Лого на Британския Музей
© Настоятелство на Британския музей

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.