Люлката на цивилизацията

Месопотамия, областта между реките Тигър и Ефрат (намира се в днешен Ирак), често е наричана Люлката на цивилизацията, защото тук е първото място, на което са се появили цялостни градски центрове. Историята на Месопотамия, обаче, е неразривно свързана с по-големия регион, в който се намират съвременните Египет, Иран, Сирия, Йордания, Израел, Ливан, държавите от Персийския залив и Турция. Наричаме този регион Близък изток.

Защо тази област получава това име? До какво е „близък“ изтокът? Названието „Близък изток“ идва от географската близост на тези страни до Запада (в лицето на Европа). Изкуството на Древния Близък изток от дълги години е било част от историята на западното изкуство, но не е било задължително да бъде включено именно в него. Всъщност причината до голяма степен се корени в интересите на Запада към библейската „Обетована земя“. Заради това артефактите от Древния Близък изток са били приемани за част от канона на историята на изкуството на Запада. Вдъхновението за първите археологически експедиции в Близкия изток от страна на англичаните и французите през 19. век идва от интереса им да открият къде са се намирали градовете, споменати в Библията (например Ниневия и Вавилон). Техните обекти били открити и разкопаването им разкрило пред света стил на изкуството, който дотогава бил загубен.

Разкопките вдъхновили Палатата на Ниневия на първия световен панаир, „Голямото изложение на произведения на индустрията на всички нации“ в Лондон през 1851 г. Вдъхновили също стил на декоративно изкуство и архитектура, наречен Асирийско Възраждане. Изкуството на Древния Близък изток си остава популярно и днес. През 2007 г. варовикова скулптура от началото на третото хилядолетие преди Христа с височина 5,7 сантиметра, наречена „Лъвицата от Гуенол“, е продадена за 57,2 милиона долара – втората най-скъпо продадена скулптура по това време.

Историята на древния Близкия изток е сложна, а имената на владетели и места често са трудни за четене и произнасяне. Още повече, че тази част от света днес остава отделена от Запада в културно отношение, а политическото напрежение е пречка за взаимно разбирателство. Въпреки това, след като веднъж се ориентираш в общата география на областта и нейната история, изкуството ѝ се разкрива като уникално красиво, интимно и очарователно в своята сложност.

Месопотамия си остава район на ярки географски контрасти: обширни пустини, заобиколени от планински вериги и разпръснати тук-там пищни оазиси. През тази топография протичат реки, а водите им се използват от напоителни системи, особено в Южна Месопотамия, и осигуряват водоснабдяването на ранните градски центрове.

В региона няма камък като материал за строителство, нито ценни метали или дървесина. Исторически погледнато, той е разчитал на далечна търговия със селскостопанските си продукти, за да си осигури тези материали. Широкомащабните системи за напояване и многобройната работна ръка, които са били необходими за обширното фермерство, били управлявани от централизирана власт. Ранното развитие на тази система на управление върху голям брой хора в един градски център е именно това, което разграничава Месопотамия и ѝ дава специално място в историята на западната култура. За пръв път тук се развива високо ниво на специализация на уменията и създаване на изкуство, благодарение на изобилието на храна и силната управляваща класа.

Есе от д-р Сента Герман