If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Късен, Птолемейски и Римски период, въведение

От д-р Ейми Калвърт
Изглед към Северното гробище в Мерое (Судан), показващ няколко от пирамидите със стръмни стени и техните храмове с пилони. Четиридесет и една такива царски гробници, принадлежащи както на царе, така и на царици, са построени тук между около 300 г. пр.н.е. и 350 г. (снимка: ЮНЕСКО)
Изглед към Северното гробище в Мерое (Судан), показващ няколко от пирамидите със стръмни стени и техните храмове с пилони. Четиридесет и една такива царски гробници, принадлежащи както на царе, така и на царици, са построени тук между около 300 г. пр.н.е. и 350 г. (снимка: ЮНЕСКО)

Резюме

След културния възход и военната мощ на Новото царство, Третият преходен период води до териториално раздробяване и загуба на контрол върху египетски области. Тъй като вакуумът на властта никога не трае дълго, има незабавен възход на кушитите на юг. Те възстановяват стари културни центрове по главните търговски пътища и използват египетските храмови комплекси в Нубия, за да легитимират своето управление като царе на Египет. Въпреки че Египет е до голяма степен обединен за по-голямата част от управлението на Двадесет и петата до управлението на Тридесетата династия (с изключение на управлението на Двадесет и седмата династия), епохата, наричана Късен период (ок. 713 – 332 г. пр.н.е.), се характеризира с нестабилност, чести нашествия и окупации от асирийците и персите.
В крайна сметка Египет е завладян от Александър Велики (Македонски) през 332 г. пр.н.е. Александър построява новата си столица в Александрия на Средиземно море. Последвалият Птолемейски период води до огромно увеличение на заселниците от гръцки и средиземноморски произход, особено в делтата на Нил. Елинистичното влияние е особено силно в двора и аристокрацията, а популярност набират гръцки версии на местните богове (като Серапис, който произлиза от Озирис). В по-голямата част от страната обаче египетските традиции и изкуство до голяма степен не са променени. Птолемеите се представят като фараони и на запазени изображения са показани как изпълняват традиционни култови ритуали в многобройните масивни храмове, построени през този период.
Когато птолемейската царица Клеопатра VII е победена от Октавиан през 30 г. пр.н.е., Египет става римска провинция. Римските императори продължават да строят храмове в египетски стил, като самите те са изобразявани по стените, изпълнявайки същите ритуали като фараоните преди тях. Строежите на храмове в египетски стил, предприети от Рим, спират през втори век, когато политическата нестабилност на самия Рим обхваща империята. Египетските храмове са затворени от византийския император. Последният известен йероглифен надпис (във Филе) е изсечен през 394 г.
Късен период, ок. 700 г. пр.н.е.
Късен период, ок. 700 г. пр.н.е.

Късен период (ок. 713 – 332 г. пр.н.е.)

Царете на Египет от Двадесет и петата династия произлизат от Куш, култура, която комбинира нубийски и египетски елементи, създавайки нещо уникално. В главния религиозен обект в Куш, планината Гебел Баркал, има храмове на Амон-Ра и Хатор, както и царски надписи, като този върху Стелата на победата на цар Пианхи, които са пълни с препратки към египетски божества. Макар че контролират земите на север до Мемфис, те съсредоточават повече вниманието си на юг. В Карнак могъщата жрица, известна като
на Амон, се издига дори още по-високо по важност. Тези жрици са служили като царски заместиници в Тива за царете, които са управляват от друго място. Тази роля често е изпълнявана от принцеси от Двадесет и петата и Двадесет и шестата династия.
През седми век пр. н. е. асирийците нахлуват в Египет до Тива и изтласкват нубийските царе обратно в Куш. Асирийците плячкосват свещени места, включително храмовете в Хелиополис и Карнак, от които открадват огромни количества съкровища. Въпреки това, заради военните нужди в други краища на империята им, те нямат човешкия ресурс да оставят голяма армия в Египет. Вместо това назначават египетски управители, които да събират данъците. Веднага след като асирийците насочват вниманието си другаде, семейство от Саис в района на делтата поема управлението на независим Египет като Двадесет и шестата династия.
Царете от Двадесет и шестата династия налагат властта си до южната граница при Елефантина и на север до Палестина. Те засилват контактите си с други средиземноморски сили, в това число договори с Лидия, връзки в Делфи и отношения с Кипър. Значителна гръцка търговска колония е основана в Навкратис и гарнизони от гръцки наемници помагат за защитата на храмовете в Мемфис.
Следващите няколко века се случват нашествия и временно управление от персите. Следва кратък период на египетско управление, последван от второ, по-разрушително, персийско нашествие. През 332 г. пр. н. е. персите са изтласкани от Александър Велики (Македонски). Той е коронясан като цар в храма на Птах в Мемфис, обявява себе си за жив бог и основава град Александрия на брега на Средиземно море. След смъртта му генералите на Александър разделят империята му, като Египет преминава под контрола на гръцкия генерал Птолемей. Неговото семейство ще управлява Египет през следващите 300 години.
Храмът на Едфу, 237 – 57 г. пр.н.е., Птолемейски период, пясъчник, Едфу, Египет (снимка: Марк Рикарт, CC BY-SA 4.0)
Храмът на Едфу, 237 – 57 г. пр.н.е., Птолемейски период, пясъчник, Едфу, Египет (снимка: Марк Рикарт, CC BY-SA 4.0)

Птолемейски период (ок. 332 – 30 г.пр.н.е.) и Римски период (ок. 30 г. пр.н.е. – 395 г.)

По време на Птолемейския период страната се управлява от новосъздадения град Александрия. Структурата на управлението и административната организация е приведена в съответствие с гръцките практики. Почти всички важни държавни постове са дадени на гръцки заселници, а не на местни египтяни. Въпреки че Птолемейската епоха определено е мултикултурна и многоезична, със значително гръцко влияние, очевидно в много сфери, управляващото семейство с готовност се идентифицира с египетските божества и насърчава населението да гледа на тях като на такива. Много от тях са короновани в храма на Птах в Мемфис и поддържават древни религиозни култове. Те също предприемат мащабна програма за възстановяване на храмове, за да легитимират управлението си. Тези храмове са в традиционен египетски стил, както по отношение на архитектурата, така и по отношение на декорацията, въпреки че често се забелязват гръцки елементи в релефите и е налице огромно увеличение на броя на използваните йероглифни знаци. Самите владетели от династията на Птолемеите са изобразявани в релефи, изпълняващи същите задължения пред боговете, каквито техните местни предшественици са изпълнявали в продължение на хилядолетия.
Птолемейските царе са активни строители. Те създават огромни храмове в Едфу, Есна, Дедера, Ком Омбо и Филе, наред с още други. Отвъд религиозната сфера, цар Птолемей II основава прочутата Александрийска библиотека, която в своя разцвет съдържа около 700 000 свитъка. Този цар също завършва ослепителния фар на Фарос — едно от Седемте чудеса на древния свят.
През 196 г. пр.н.е. Цар Птолемей V Епифан издава указ за установяване на свой божествен култ. Заповедта е издълбана върху плоча от гранодиорит и вероятно първоначално е издигната в храм. На плочата са гравирани три версии на указа — две на древен египетски и един на гръцки език. Много по-късно плочата е премахната и използвана като строителен материал за форт близо до Розета в делтата, където е открита по време на експедицията на Наполеон през 1799 г. Тъй като е двуезичен документ, а гръцкият е добре познат, откриването на Розетския камък дава началото на надпреварата за превод на древноегипетския език.
Бюст на Клеопатра VII Тея Филопатор, ок. 40 – 30 г. пр.н.е., мрамор (Музей Алтес, Берлин; снимка: Хосе Луис Бернардес Рибейро, CC BY-SA 4.0)
Бюст на Клеопатра VII Тея Филопатор, ок. 40 – 30 г. пр.н.е., мрамор (Музей Алтес, Берлин; снимка: Хосе Луис Бернардес Рибейро, CC BY-SA 4.0)
Последният от Птолемейските владетели е Клеопатра VII, която се съюзява първо с Юлий Цезар, а след това с Марк Антоний в опит да предпази Египет от поглъщане от Римската империя. В крайна сметка усилията ѝ не водят до успех и през 30 г. пр.н.е. Египет се предава на силите на Октавиан, който впоследствие става първият римски император Август. Това е краят на независимостта на Египет, който се превръща в римска провинция.
Вляво: Храмът на Дендур, завършен през 10 г. пр.н.е., Римски период; вдясно: детайл: изображение от вътрешната южна стена на портала, показващо Август (вляво), кадящ тамян пред обожествените фигури на Педеси и Пихор. И двете: Египет, Нубия, Дендур, Западен бряг на река Нил, 50 мили (80 км) южно от Асуан, еолийски пясъчник, храм: височина 6,40 м, широчина 6,40 м, дължина 12,50 м (Музей на изкуството Метрополитън)
Вляво: Храмът на Дендур, завършен през 10 г. пр.н.е., Римски период; вдясно: детайл: изображение от вътрешната южна стена на портала, показващо Август (вляво), кадящ тамян пред обожествените фигури на Педеси и Пихор. И двете: Египет, Нубия, Дендур, Западен бряг на река Нил, 50 мили (80 км) южно от Асуан, еолийски пясъчник, храм: височина 6,40 м, широчина 6,40 м, дължина 12,50 м (Музей на изкуството Метрополитън)
През римския период Египет е житница и източник на богати ресурси за Римската империя. Зърно, папирус, твърди камъни, статуи, обелиски и съкровища от всякакъв вид са преместени в Рим и други места на империята.
Карта на Долен Египет (адаптирана от Джеф Дал, CC BY-SA 3.0)
Карта на Долен Египет (адаптирана от Джеф Дал, CC BY-SA 3.0)
Александрия се превръща във връзката с гръцката култура и основен център за търговските пътища към пустинята и към Изтока. Няколко римски императори, включително Август, Траян и Адриан, построяват култови храмове в Египет и се изобразяват в същите пози и ритуални действия като царете, управлявали преди тях, за да легитимират властта си. Има ясен интерес към древната мъдрост на тази мистериозна и загадъчна земя — Египет е известен в цялата империя като царство на жреци-магьосници.
Мумия на Хераклид, 120 – 140 г., фаюмска (римо-египетска), човешки и птичи останки, лен, пигмент, пчелен восък и дърво, създадена в Египет (Вила Гети; снимка: Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0)
Мумия на Хераклид, 120 – 140 г., фаюмска (римо-египетска), човешки и птичи останки, лен, пигмент, пчелен восък и дърво, създадена в Египет (Вила Гети; снимка: Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0)
По поречието на Нил погребалните вярвания остават до голяма степен непроменени, въпреки че се обръща повече внимание на външното украсяване на тялото. Модерни стилове са добавени към рисуваните ковчези и изображения, които представят починалия с гръко-римски прически, бижута и дрехи. Чувствени и проникновени портрети на мъртвите, рисувани върху дървени панели с помощта на енкаустика (луминесцентна восъчна боя, която може да се нанася на много слоеве, създавайки ослепително усещане за дълбочина), започват да се появяват в превръзките върху лицето на често изящно увитите тела. Стряскащи в своя реализъм, те са кулминацията на древното египетско желание да се гарантира, че тялото е запазено и разпознаваемо.
През този период класическият египетски език и йероглифи се използват само в храмовете и за ритуални цели, а коптският възниква като нова писмена форма на египетския език и се разпространява.
С възникването на политически проблеми през втори век все по-малко внимание се насочва към провинциите. Икономическите промени водят до увеличаване на важността на градските центрове. През 392 г. египетските храмове са затворени от християнския император на Византия, а последният известен йероглифен надпис (във Филе) е изсечен през 394 г.
Розетският камък, 196 г. пр.н.е., Птолемейски период, 112,3 x 75,7 x 28,4 см, Египет © Настоятелство на Британския музей. Част от стела от сив и розов гранодиорит, съдържаща жречески указ относно Птолемей V в три текстови блока: йероглифен (14 реда), демотически (32 реда) и гръцки (53 реда).
Розетският камък, 196 г. пр.н.е., Птолемейски период, 112,3 x 75,7 x 28,4 см, Египет © Настоятелство на Британския музей. Част от стела от сив и розов гранодиорит, съдържаща жречески указ относно Птолемей V в три текстови блока: йероглифен (14 реда), демотически (32 реда) и гръцки (53 реда).
През четвърти век културата на фараоните бавно замира, тъй като християнството става доминиращата религия в империята. Християнството пристига в Египет в началото на първи век чрез процъфтяващата еврейска общност в Александрия. Свети Марк, който се смята, че е убит мъченически в Александрия през 66 г., е посочен като първия епископ на града, който се превръща във водещ интелектуален център на християнската църква. Тъй като е защитен от нубийските племена, които почитат богинята Изида, последният действащ култов храм в Египет е този на Изида във Филе на южната граница на Египет. Затворен е през шести век. От този момент нататък не остава никой, който да може да чете древните текстове и знанието за боговете, техните митове и писмената история на самия Египет се потапя в сянка, докато йероглифите не са дешифрирани отново през 1800 г. с помощта на т.нар. Розетски камък.
Въпреки че Египет на фараоните изчезва в края на Римския период, влиянието на Египет продължава. Египетски паметници, като обелиски, сфинксове и други статуи, издигнати в Рим и на други места, създават удивително наследство, което помага за разпалването на италианския Ренесанс и продължава да съществува дори и днес. Древните автори постоянно се позовават на Египет като на влиятелен прародител и източник на аспекти от гръцката и римската култура, концепция, която вероятно е повлияла много художници и учени през вековете. Може да е изненадващо да научиш, че мумифицирането се практикува в Египет чак до седми век, дори от християните. Много древни египетски традиции и ритуали са оцелели до днес в коптското християнство и местните ислямски практики. Възраждането на египетския стил в архитектурата, дизайна, бижутата, мебелите и облеклото придружава всяко голямо откритие след експедициите на Наполеон през 1798 г., особено след грандиозното откритие на гробницата на цар Тутанкамон през 1922 г. Притегателната сила на Египет е неоспорима, а неговите мистерии са вечни. Колкото повече научаваш за Египет, толкова повече осъзнаваш колко много наистина не знаеш...
ПериодГодини
Додинастиченок. 5000 – 3000 г. пр. н.е. пр. н.е.
Архаиченок. 3000 – 2686 г. пр. н.е.
Старо царство („Епохата на пирамидите“)ок. 2686 – 2150 г. пр. н.е.
Първи преходенок. 2150 – 2030 г. пр. н.е.
Средно царствоок. 2030 – 1640 г. пр. н.е.
Втори междинен (регионът на Делтата на Нил е управляван от азиатски народи)c. 1640 – 1540 г. пр. н.е.
Ново царствоок. 1550 – 1070 г. пр. н.е.
Трети преходенок. 1070 – 713 г. пр. н.е.
Късен (поредица от владетели от чужди династии, включващи нубийски, либийски и персийски владетели)ок. 713 – 332 г. пр. н.е.
Птолемейски (управление от гръко-римляни)ок. 332 – 30 г. пр. н.е.
Римскиок. 30 г. пр. н.е. – 395 г. след н.е.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.