Средно царство и Втори преходен период, въведение

Сривът на централизираната власт, който характеризира Първия преходен период, донася ново усещане за несигурност в египетската култура, която преди това е била изключително стабилна в продължение на векове. Припокриващите се вътрешни борби между регионалните владетели на Севера и Юга в крайна сметка завършват с победа на тиванските , над владетелите в Хераклеополис, което поставя отново цял Египет под властта на един владетел.

Динамичното обединение на Двете земи в Древен Египет, в периода, който наричаме Средно царство, създава нови изисквания към царя. Той вече не е божествен представител на боговете на земята, а в Средното царство се очаква да бъде по-достъпен за хората. През този период се забелязват и увеличени взаимодействия с външния свят, възстановяване на връзките със Сирия на север и установяване на крепости, достигащи на юг дълбоко в Нубия. Богата на литература (често с големи знания и разум), тази епоха създава и изящни произведения на изкуството. Култът към Озирис нараства, както и броят на египтяните, които могат да се подготвят за отвъдния живот, тези, които можем да наречем „средна класа“.

По време на Средното царство (Династии 11 – 13) много от принципите на египетската култура, които са се появили в началото и са кодифицирани по време на Старото царство, са променени и предефинирани. Това включва значителни промени в религиозните практики, вярванията за задгробния живот и идеологията на царството.

Небхепетра Ментухотеп II отново обединява Египет и създава Средното царство, което често се смята за класическия период за политиката, литературата и изкуството на Египет. Въпреки че управлява обединената държава от град Мемфис, както са правили фараоните от Старото царство, той построява своя новаторски погребален комплекс на западната страна на Нил в Тива. Той и неговите наследници отделят значително внимание на тиванския регион, като надграждат към вече установеното светилище на местния бог Амон и построяват първоначалното ядро за храма в Карнак (който впоследствие ще бъде надграждан от почти всеки следващ владетел в продължение на хилядолетия). Има доказателства за значително разширено царско покровителство на божествени храмове в цял Египет по време на Средното царство. Тази кампания не само затвърждава отново връзките между царя и боговете, но е и начин да се подчертае присъствието на царя в ключови регионални центрове.

Владетелите от Дванадесетата династия съсредоточават вниманието си върху възстановяването на славата на Старото царство. Те приспособяват старите вярвания и въвеждат иновации в стиловите и архитектурни форми, които са въведени или разработени в Тива. Тези царе построяват нова царска резиденция в района на Фаюм югозападно от Мемфис и са погребани наблизо в пирамиди със сложни храмове. За съжаление, поради използваните строителни методи и по-късния добив на камък от обектите, нито един не е оцелял в добро състояние. За разлика от масивните варовикови пирамиди от Старото царство, паметниците на Средното царство от този тип са изградени с ядро от кирпичени тухли. След като камъкът на външната обвивка е премахнат за повторна употреба през Античността и Средновековието, тухлените ядра остават открити и ерозират.

По време на средата на Дванадесетата династия настъпва удивителна промяна в начина, по който е изобразяван фараона. В текстовете от този период ролята на „Добрия пастир“ се подчертава и приблизително по същото време тежестта на царските отговорности става очевидна в изображенията на царя. Тази драматична промяна в стила се вижда най-ясно в чертите на лицето на изображенията на Сенусрет II, Сенусрет III и Аменемхет III. Когато гледаш тези изморени лица, със свити вежди и увиснали усти, ти става ясно, че са настъпили дълбоки промени.

Некрополите на аристократите, издълбани в скалите по протежение на Нил, съхраняват различни от царските аспекти на култа към погребението по това време. Голяма част от иконографията в сцените на гробницата е подобна на Късното Старо царство, но се появяват и нови сцени, включително изображения на божества, най-вече на бог Озирис. Модели с фигури в оживени пози, изпълняващи ежедневни дейности като варене, печене и клане на добитък, са открити в гробници от тази епоха. Също през този период започват да се появяват фигури на слуги, известни като шабтис, които са предназначени да работят за починалия в отвъдния живот. Частните паметници, посветени на Озирис, стават преобладаващи и показват демократизиране на достъпа до божественото, позволявайки на повече хора възможността да взаимодействат с боговете.

Владетелите по време на Средното царство разширяват контрола си на юг в Нубия и изграждат поредица от крепости от кирпичени тухли по протежение на реката чак на юг до Семна (под Втория ), за да контролират по-добре мините за злато и други ценни материали в региона като абанос, щраусови пера, леопардови кожи, слонова кост, екзотични животни, тамян и разнообразие от твърди камъни. Те също така възстановяват търговските пътища до далечни сирийски градове за луксозни стоки като кедър, вино, сребро и масла. Има доказателства за стабилни търговски взаимодействия и с други култури: минойските керамични фрагменти предполагат търговия с Крит, а и азиатски артефакти като голям брой тежести, намерени в градска среда, и зашеметяващата съвкупност от съкровища, открити в четири бронзови сандъка под храма на Монту в Тод, показват връзки извън региона на Сирия-Палестина.

Това е период на богатство и просперитет — създадена е богата литература, създадени са релефи с възвишена красота, появява се обработката на бронз и някои от най-изключителните бижута от Древния свят са изработени през това време. Няколко комплекта бижута със силна символика са открити в гробниците на жени от царското семейство. Изображенията в бижутата, статуите и други изображения на жени от царското семейство през този период показват силна връзка между тях и богинята Хатор. Майка, а понякога и съпругата на Хор в различни митове, Хатор също е описвана като майка, съпруга или дъщеря на бога на Слънцето Ра — и в двата случая се съчетава с двете мъжки божества, с които царят е тясно свързан. Жените от царското семейство изглежда са разглеждани като смъртни представители на Хатор, изпълняващи жизненоважна функция при регенерацията.

Женските сфинксове се появяват по време на Средното царство, подчертавайки новата връзка между жените от царското семейство с яростната защитна роля на дъщерята на бога на Слънцето, Окото на Ра. Това развитие в идентичността не означава непременно значителни промени в политическия статут на жени от царското семейство, но е интересно, че последният цар от Дванадесетата династия е първата известна жена едноличен владетел на Египет — Нефрусобек.

При Тринадесетата династия централизираната царска власт отново е в упадък и контролът над Долен Египет става по-труден. Град Лист, от който царете управляват, е изоставен, а царският двор и административното седалище в южния град Тива са възстановени. Ще минат близо 150 години, преди цар да управлява отново обединените Две земи.

През 17. век пр.н.е. група, произхождаща от Западна Азия и смесила се с местното население на района на делтата, поема контрола над северната част на страната. Техните царе са наричани хекау хасут, иначе известни като хиксосите. Тези „владетели от чужди земи“ установяват своя собствена столица в Аварис и управляват Севера, като дори се наричат „Синовете на Ра“. Археологически доказателства показват, че множество характеристики на общността на Аварис определено не произхождат от Египет. Разликите в оформлението на къщите, видовете керамика, оръжията и инструментите, а също и погребенията, които са били интегрирани в селището (както е обичайно в Западна Азия), вместо разделени (както е обичайно за египтяните), всичко това сочи към преобладаващо сирийско-палестинско население.

През този период в египетския речник навлизат нови думи, както и божества от Близкия изток, като Анат, и оръжия, включително ятаган и колесница, теглена от коне. Международният характер на мястото се свидетелства и от изненадващите стенописи в минойски стил на прескачане на бикове, въпреки че те може да датират и от малко по-късен период. Египетските фараони все още управляват от юг в Тива. Има поредица от конфликти и битки за контрол. Текстови доказателства сочат, че царят в Аварис си е кореспондирал с нубийския цар на Куш в Керма по пътя на Западния оазис в опит да се съюзят срещу египтяните в Тива. Техните пратеници са прихванати и комуникациите са прекъснати от фараона Камосе, който записва кампаниите си срещу тях в стели, издигнати в храма Карнак. В крайна сметка цар Яхмос успява да изгони царя на хиксосите от делтата и обединява отново египетската земята под властта един владетел.