Страшният съд на Хунефер, гробницата на Хунефер

Стивън: Намираме се в Британския музей в Лондон, в зала, пълна с египетски мумии, и съответно – със съвременни деца. Бет: Както и туристи. Залата и артефактите в нея са страхотни. Стивън: Наблюдаваме фрагмент от свитък, който е доста подценяван. Бет: Свитикът е от папирус. Стивън: Папирусът е вид тръстика, която расте по делтата на Нил. От нея се прави материал, подобен на хартия. Папирусът остава най-разпространената основа за писане чак до Средните векове. Бет: Това, което виждаме, е текст от нещо, наречено „Книга на мъртвите“, за която египтяните са имали и други имена, и която е древен текст, съдържащ заклинания, молитви и наричания, необходими на мъртвите в отвъдния живот. Стивън: Това е традиция, която датира от Старото царство – надписи, които наричаме пирамиден текст. Това са набор от инструкции за задгробния живот. По-късно се появяват като надписи върху ковчезите, а още по-късно, в Новото царство, се появяват тези свитъци, наречени „книги на мъртвите“. Бет: Понякога са написани на папирус, като този, друг път на плащениците, в които са погребвали мъртвия. Това са много важни текстове, в началото били само за владетелите на Старото царство. но започват да се използват и от хора извън владетелското семейство, но с висок статус, какъвто е случаят с този свитък. Този текст е открит в гробницата на писар на име Хунефер. Стивън: Писарят е имал статус на жрец, така че тук говорим за грамотен човек, заемал важна позиция в египетското общество. Виждаме изображения на този човек, който е починал и е бил погребан с този текст. Ако се загледаш в левия ъгъл в горната част на свитъка, ще видиш клекнала фигура в бяло. Това е Хунефер, който говори с редица от клекнали божества, които му предричат място в задгробния живот според делата му приживе. Бет: По-долу виждаме сцената, в която отсъждат дали Хунефер е живял праведно и заслужава да продължи в отвъдното. Отново виждаме Хунефер, този път в крайно ляво. Стивън: Можем да го разпознаем по бялата роба. Бет: За ръка го води богът с глава на чакал Анубис – бог, свързван с мъртвите, мумиите и гробищата. В ръката си той държи анх. Стивън: Символ на вечния живот – това, към което се стреми Хунефер. Бет: Ако продължим надясно, ще видим отново бога с глава на чакал – Анубис, този път клекнал, да намества везна. Стивън: Уверява се, че тя в пълно равновесие. Отляво виждаме сърцето на мъртвия. Бет: Сърцето е от едната страна на везната, а от другата има перо. Перото е на Маат, която виждаме отгоре на везната, а от главата ѝ се подава перо. Маат е свързана с божествения ред, с етичния, подреден живот. Стивън: В случая перото е по-надолу, тоест е по-тежко. Хунефер е водил етичен живот, следователно е допуснат до отвъдното. Бет: Съответно няма да бъде разкъсан от звяра, който седи до Анубис. Звярът е Амит – с глава на крокодил, тяло на лъв и задница на хипопотам. Той чака да изяде сърцето на Хунефер, ако не е живял етично според Маат. Стивън: Египтяните вярвали, че само ако си живял етично и преминеш теста, можеш да бъдеш допуснат до отвъдното. Различна идея от тази на християнството, според което всички отиват в отвъдното, независимо дали са праведни или грешни, след смъртта всички отиват в Рая или Ада. Според египтяните отиваш в отвъдното, само ако си живял етично или праведно. Бет: Следващата фигура е на друго божество, този път с глава на птица ибис. Това е Тот, който отбелязва какво се е случило с Хунефер и съобщава, че може да премине към отвъдното. Стивън: Харесва ми как е изобразен Тот. Толкова изправен, с изпъната ръка, вдъхва ни доверие, че ще отрази всичко, както трябва. Бет: Отново виждаме Хунефер, представят го на един от главните богове – Озирис. Представя го синът на Озирис – Хор. Стивън: Хор се запомня лесно, защото се свързва със соколите и има глава на сокол. Хор е синът на Озирис и държи в лявата си ръка анх, какъвто видяхме по-рано и който символизира вечния живот. Както каза, Хор го представя на Озирис, който е в едно приказно преградено пространство, показващо значимостта му като бог. Бет: Седнал е на трон, зад лотос – символ на вечен живот, и носи знаците на Египет. Върху лотоса са четирите деца на Хор, които изобразяват четирите точки на света: Север, Юг, Изток и Запад. Стивън: Децата на Хор се грижат за поставянето на органите на мъртвия в отделни урни (канопи), така че те имат важна роля за съхраняването на останките му. Бет: Отново виждаме Хор, този път през символа на окото. Да си припомним, че Хор е представян като сокол, като птица, и макар че знакът му е око, той има птичи нокти за ръце, в които държи щраусово перо – също символ на вечен живот. Стивън: Изображението на окото на Хор е свързано с друг древноегипетски мит. Това е битката между Хор и Сет, но това е друга тема. Бет: Зад Озирис виждаме две по-малки изправени женски фигури, една от които е Изида, жената на Озирис, а другата е сестра ѝ Нефтида, която е пазителка на задгробния живот и сестра на бог Анубис, когото видяхме в началото да води Хунефер към присъдата му. Стивън: Забележи бялата основа, на която са стъпили фигурите. Тя изобразява натрон – естествените соли, които се образуват в Нил и се използват от египтяните за изсушаване на мумиите които виждаме в тази зала, за да се съхранят по-добре. Бет: „Съхранение“ е ключова дума за египетската култура като цяло, защото това е култура, чиито форми, начин на представяне и изкуство остават непроменени хилядолетия наред. Това е въпреки периодите на нестабилност, и периодът Амарна, преди това, когато човешките фигури се изобразяват по много различен начин. Формите, които виждаме тук, са ни много познати, защото това е типичният начин, по който древните египтяни изобразяват човешките фигури. Стивън: Въпреки че свитъкът е от Новото царство, тези форми са били познати на египтяните от хилядолетия преди това, от Старото царство. Бет: Виждаме онази типична за древноегипетското изкуство смесица от думи, йероглифи и рисунки. Стивън: Харесва ми този микс. В съвременната култура имаме разделение между писмени и визуални изкуства, а в Древен Египет те са тясно свързани и далеч по-добре интегрирани.