Основно съдържание
Курс: Антично изкуство на Средиземноморието и Европа > Раздел 4
Урок 2: Додинастичен период, Ранно царство и Старо царство- Додинастичен и Архаичен период, въведение
- Старото царство и Първи преходен период, въведение
- Палетата на цар Нармер
- Палитрата на Нармер
- Стъпаловидната пирамида в Сакара
- Великите пирамиди в Гиза
- Хеопсовата пирамида
- Пирамидата на Хефрен и Великия Сфинкс
- Пирамидата на Микерин
- Цар Микерин (Менкаур) и царицата
- Великите пирамиди в Гиза
- Седящият писар
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Додинастичен и Архаичен период, въведение
От д-р Ейми Калвърт
Стоейки на прага на една от най-дълголетните и най-влиятелни култури, съществували някога, хората, живеещи в долината на Нил през петото и четвъртото хилядолетие пр.н.е. поставят основата за всичко, което предстои. През тази епоха могъщи градове развиват уникални местни култови практики и форми на управление. Двете земи (Горен и Долен Египет) се обединяват около 3000 г. пр.н.е. под властта на един-единствен цар, Нармер (или Менес), който управлява като първият цар на Горен и Долен Египет. Още в този ранен период много от отличителните характеристики на египетската култура, включително царска идеология, писменост, социална структура, религиозни вярвания и начини на художествено представяне, се въвеждат и кодифицират.
Додинастичен период (ок. 5000 – 3000 г. пр.н.е.)
През този период се случва възхода на няколко мощни града като Абидос, Накада и Нехен (обикновено наричан Хиераконполис) и обединението на Южното царство . Йероглифната писменост се появява, вероятно с административни и ритуални цели в подкрепа на владетелите на тези южни градове. Най-ранните известни текстове са кратки етикети и надписи, но системата за писане се развива бързо и помага за оформянето на динамичната цивилизация, която се появява по поречието на Нил.
Медните инструменти и фините кремъчни остриета демонстрират технологичното ниво на епохата. Някои от тези кремъчни остриета имат дръжки с изображения, които определено са по произход от Близкия Изток. Тези и други признаци като съществуването на предмети, изработени от лазурит (материал от Афганистан), свидетелстват за активна търговия между Египет и Западна Азия по това време.
danderson4 в Sketchfab
Варовикова статуя на лъв от храма на Мин в Коптос, Египет, Късен Додинастичен период.
В момента в колекциите на Ашмолов музей, Оксфордския университет, Англия (AN1894.105B) от Занаятът на скулптурата се развива светкавично с мащабни фигури, издълбани от камък, като тези, открити в Коптос. До края на тази епоха погребенията понякога включват малки плетени ковчези или такива от глина.
Архаичен период (ок. 3000 – 2686 г.пр.н.е.)
Обединението на Севера и Юга под властта на един владетел се случва около ок. 3000 г.пр.н.е. През следващите няколко века различни градове и местни култури са обединени под контрола на един цар и се развива едно динамично стратифицирано общество. Вторият цар, който управлява новообединения Египет, въвежда важното ритуално преброяване, наречено „Последователите на Хор“. В това годишно или двугодишно събитие царят и неговият двор обикалят различните региони на страната, наречени номи, като преброяват активи като добитък, зърно и стоки. Тези преброявания след това ще бъдат използвани за определяне на данъчното облагане, изисквано от всеки регион, като постъпленията се събират в централни складове за по-късно разпределение. Тези редовни посещения засилват властта на царя в цялата страна.
По това време вече се е развил сложен пантеон от божества. Местното поклонение пред Ра, Хор, Птах и Сет и много култови храмове са установени за първи път именно през тази епоха. Предметите, открити в царски гробници, включват малки етикети, първоначално прикрепени към погребални предмети, със сцени, показващи как царят извършва ритуални действия за различни божества или може би описват действителни посещения на божествени светилища, свързани с местни култове. Върху етикета от слонова кост на цар Ден по-горе, владетелят е показан как поразява уловения си враг пред култов обект най-вдясно. Името на царя е ясно изписано пред лицето му, заобиколено от правоъгълна форма, увенчана със сокол, известна като серех. Той носи прототип на царска корона с изправена кобра (наречена урей) на челото. Противоположната страна на този етикет е надписана с чифт сандали, показващи вида на погребалния предмет, към който първоначално е бил прикрепен етикетът.
Други артефакти от този период включват масивни церемониални , палети и , гравирани със сцени, ознаменуващи важни събития.
Редица от тези , като Палетата на Нармер, са открити заедно в скривалище, намерено в района на храма на Йераконполис. Изглежда, че има умишлено смесване на действителни, исторически събития и ритуални елементи в украсата на тези предмети, ранна индикация за тенденцията в Древен Египет да се размиват границите между физическия и духовния свят.
Богините Нехбет и Ваджет (наричани Двете дами), символи съответно Горен и Долен Египет, започват да се появяват на видно място върху ритуални предмети. По същия начин се появяват и Бялата корона на Юга и Червената корона на Севера. Всички те са символи на Двете Земи и ще бъдат използвани хилядолетия напред.
През този период са установени много художествени обичаи, както и голяма част от царската иконография, която изразява идеологията на монархията. Това включва специфични пози, елементи от облекло и регалии, както и асоциации с изображения, като позата на поразяване, носенето на различни корони и използването на изображения на бик като аналогия на царя, всички от които се виждат в Палетата на Нармер.
При Първата династия фокусът се обръща от юг на север. Град Мемфис е избран за столица на Обединен Египет. Този ход също премества царските гробища от Абидос на север към Сакара. Към края на тази ера има промяна и във фокуса на царя в почитането на боговете в техните местни светилища, към система, в която божествата се събират, за да осветят царя и да помогнат в пътуването му към отвъдния живот.
Период | Години |
---|---|
Додинастичен | ок. 5000 – 3000 г. пр. н.е. пр. н.е. |
Архаичен | ок. 3000 – 2686 г. пр. н.е. |
Старо царство („Епохата на пирамидите“) | ок. 2686 – 2150 г. пр. н.е. |
Първи преходен | ок. 2150 – 2030 г. пр. н.е. |
Средно царство | ок. 2030 – 1640 г. пр. н.е. |
Втори междинен (регионът на Делтата на Нил е управляван от азиатски народи) | c. 1640 – 1540 г. пр. н.е. |
Ново царство | ок. 1550 – 1070 г. пр. н.е. |
Трети преходен | ок. 1070 – 713 г. пр. н.е. |
Късен (поредица от владетели от чужди династии, включващи нубийски, либийски и персийски владетели) | ок. 713 – 332 г. пр. н.е. |
Птолемейски (управление от гръко-римляни) | ок. 332 – 30 г. пр. н.е. |
Римски | ок. 30 г. пр. н.е. – 395 г. след н.е. |
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.