Дамата от Оксер

(музика) Намираме се в Лувъра в Париж и наблюдаваме малка, самостоятелна статуя. Фигура, която е позната под името Дамата от Оксер. Това е гръцка скулптура, вероятно от остров Крит, но е намерена в мазе на музей във френския град Оксер, откъдето произлиза и името ѝ. Така че не сме сигурни за произхода ѝ. Има предположения, че може би произхожда от гробище в Крит, което би означавало, че е погребална фигура, но не сме сигурни в това. Възможно е да е била оброчна фигура, тоест направена в чест на боговете. Някои учени дори предполагат, че може това да е самата богиня. Този период през 7. век пр.н.е. се нарича дедалически период. Името произхожда от легендарния скулптор Дедал, за когото се смята, че е от Крит. Това е стилистичният период, който предхожда архаичния и е успореден с ориентализиращия стил в декорацията на керамика. В много отношения тя сякаш наистина предхожда архаичните статуи, които наричаме основни свободно стоящи женски фигури, които понякога са изображения на богини, понякога оброчни фигури, дарения за боговете. Това е вертикална фигура на жена, която е доста челно ориентирана. Също така е абстрактна. Главата ѝ е плоска, лицето също е сравнително плоско, очите са с форма на бадем. "Плоска" е добро определение тук, предната част на тялото ѝ изглежда плоско, въпреки че виждаме гърдите ѝ, дори косата е като сплескана от двете страни на лицето, както и горната част на главата изглежда плоска. Тези характеристики не са уникални за тази скулптура. Това се наблюдава и при други скулптури от този период в този регион. Тази фигура е изсечена от варовик. Свикнали сме гръцките скулптури да са направени от бял мрамор, но вече знаем, че обикновено те са били ярко боядисани. Един от най-фините аспекти е издълбаването. Най-ясно се различава в квадратните шарки отпред на дрехата, но може да се види и на шала около раменете, който пада върху едната ѝ ръка. Вижда се и на доста широкия колан, който носи, както и на яката под шала. Впечатлява ме, че това е много идеализирана фигура. Не е била предназначена за портрет на починалата, чийто гроб може би е маркирала. Това е фигура, която много подобно на късните гръцки фигури в архаичния и класическия период, е показана в разцвета на живота. Красива и млада е, изглежда силна и здрава. Талията ѝ е много тънка, много е женствена. Ъгълчетата на устните ѝ са направили гримаса, която понякога се нарича "архаичната усмивка", макар че е преди архаичния период. Някои изкуствоведи предполагат, че може да изразява благополучие, щастие или дори вид превъзходство. Изглежда много официална. Краката ѝ са събрани. Едната ръка е сложена отпред, а другата ръка сякаш е залепена за тялото ѝ. За разлика от по-ранните египетски фигури, обаче, те са отделени от тялото. Има пространство между тялото и ръцете ѝ, важна част от тази ранна гръцка традиция, която ще видим в архаичния период. Въпреки абстрактното представяне на тялото, което тъкмо дискутирахме, има нещо доста реалистично в него, особено в лицето. Вероятно е било още по-реалистично, когато е била оцветено, ако си представим розовото на устните ѝ или нарисувани зеници на очите ѝ, или косата, оцветена в кафяво... Една от причините фигури като тази да впечатляват изкуствоведите е това, че знаем историята след това. Тя е в началото на тази продължителна история на гръцката скулптура, която достига нива на великолепие, на които се възхищаваме от хиляди години. Виждаме ранна фигура, но тя е една от тези, които от наша гледна точка са изключително обещаващи. (музика)