Палмирски погребални портрети

Търсенето на идентичност е търсене без край. Докато се лутаме из големите периоди от време като този, който ни дели от древния средиземноморски свят, един от въпросите, който се появява отново и отново, е "Кои са тези хора?" В случая с Палмира, проспериращ търговски град, през който минават множество керавани в Сирийската пустиня, една забележителна сбирка на погребални портрети ни дава възможност да надникнем в идентичността, която сами са си изградили редица бивши обитатели на града.

Сред различните видове гробници от римска Сирия може би най-любопитни са „кулите гробници“ от Палмира, които нямат еквивалент в римската архитектура от Западната империя (горе и вляво). Те са основният тип гробници от последната четвърт на 1. до средата на 2. век., когато подземният хипогеум става предпочитания тип гробница. Хипогеумът е подземна гробница, най-често изсечена директно в скала, създавайки подземна камера или камери за погребения.

Кулите гробници често са разположени на високо и вероятно са предназначени за семейни гробници. В тези високи и стройни сгради се намират няколко нива от ниши, наричани локули (locili), в които се съхраняват човешки останки. Всяка ниша се запечатва с каменна плоча, често украсена с релефен портрет на починалия. Изключително изящна (и ранна) кула гробница е тази на Ямвлих (датирана от 83 г., на базата на епиграфски доказателства — сведения от надписи). Друг пример е добре запазената гробница на Елабел (горе), която има декоративен касетиран таван (долу).

Гробницата също така включва малък балкон (долу).

Отделните релефни скулптури по нишите представят богата гама от иконографска информация за хората от Палмира. Тези индивидуализирани релефи са оформени като портретни релефи и изобразяват хората детайлно, често със символи на техния статус и социално положение.

Портретът на свещеник от ок. 50-150 г. (горе вляво) е добър пример за тази практика. Свещеникът държи ритуални съдове (купа и кана) и носи традиционната шапка полос – висока цилиндрична шапка, носена както от мъже, така и от жени, която произлиза от божествените корони на богините от древния Близък изток и Мала Азия. До дясното рамо на свещеника стои фрагментирана женска фигура. Погребалният бюст на Тамма, ок. 50-150 г. от н.е. (горе вдясно) има сходни черти. Тамма е богато облечена, което може би демонстира богатство, и държи вретено и хурка, което може би е начин да се покаже, че е произвеждала платове в дома си. Надписът я идентифицира като „Тамма, дъщеря на Шамши Герам, син на Малку, син на Нашум“.

Портретния бюст на на двойка (горе) изобразява двама покойника. Този портрет носи гръцки надпис, който се различава от типичните арамейски надписи. Текстът идентифицира двете личности като Вирия Фиби и Гай Вирий Алцим. Двойката носи едно и също кланово име, възможен знак, че са бивши роби на брат и сестра. Алцим държи свитък с книга, докато жената държи вретено и хурка (и двата инструмента са свързани с производството на платове). Тези предмети вероятно са поставени, за да напомнят за съответните им роли.

Погребален релеф от 3. век от Палмира, който сега се намира в Британския музей (по-долу), изобразява погребално пиршество. Гробниците на аристократи от този период изобразяват смесица от римски и близкоизточни мотиви. В този конкретен релеф, който изобразява погребално пиршество, легналият мъж е придружен от седнала жена, възможно е двойката да са съпруг и съпруга. Идеята за погребалнното пиршество е римски мотив, възприет от местни занаятчии. Мъжът — вероятно починалият — се е отпуснал на дивана, докато държи отворен съд. Той е изобразен в малко по-голям мащаб от придружаващата го жена. Дрехата му е от партски произход, нещо като костюм. Партската империя (ок. 247 г. пр.н.е.-224 г. пр.н.е.), намираща се на източния край на Римската империя, е основна политическа сила в древен Иран.  Релефи като този са били подреждани в групи от по три в обща гробница, като по този начин те превръщат гробната камера в подобие на трапезария в римски стил (триклиниум), в която би се състояло истинско пиршество.

Погребалните релефи от Палмира са наистина вълнуващ набор от сведения. Индивидуализираното отношение към самите скулптури все още предава важни черти от самоличността на тези хора. Можем да извлечем информация за богатството, социалния статус, ролята им в обществото, семейните им отношения – всичко това помага да обогатим реконструкцията на древното палмирско общество. Релефите също демонстрират степента, в която Палмира е била потопена в мултикултурния и многоезичен пейзаж, в който отличителните белези, тенденциите, стиловете и езиците на гръко-римския свят и света на Близкия изток не само се припокриват, но и се преплитат, създавайки нови, уникални предмети с културно значение. Това е важно заключение, което ни напомня за степента, до която древният свят е бил пъстър и разнообразен, и че голяма част от материалната култура на древния свят е резултат от споделено културно влияние и хибридизация. Гробниците на Палмира въплъщават и предават усещането на този климат на културно разнообразие, тъй като те все още стоят като паметници на идентичността на Палмира.

Есе от д-р Джефри Бекер

W. Ball, Rome in the East: the Transformation of an Empire (London: Routledge, 2001).

M.A.R. Colledge, The Art of Palmyra (London: Westview Press, 1976).

Michael Danti, “Palmyrene Funerary Sculptures at Penn,” Expedition 43.3 (November 2001).

M. K. Heyn, “Gesture and Identity in the Funerary Art of Palmyra” American Journal of Archaeology 114.4 (October 2010) pp. 631-61. DOI: 10.3764/aja.114.4.631

Andreas J. Kropp, Images and Monuments of Near Eastern Dynasts, 100 BC - AD 100 (Oxford: Oxford University Press, 2013).