Палмира: съвременното унищожение на един древен град

(Бавна музика) Намираме се на втория етаж в музея на изкуството Метрополитън. Разглеждаме погребални портрети. Те са от древния град Палмира, който е в днешна Сирия. Градът се намира точно на границата на пустинята и е оазис. Той е бил част от Пътя на керваните между Римската империя и Азия. Градът е контролирал тази важна връзка в тъй наречения Път на коприната, който свързвал Средиземноморието с Централна Азия чак до Китай. Палмира бе превзет през 2015 и 2017 г. от ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта). ИДИЛ трябваше да мобилизират всички ресурси, които имаха. Те ги използваха, за да привлекат вниманието на медиите и това беше уникална възможност за Палмира, защото за ИДИЛ цялото събитие е излъчването на видеото. ИДИЛ се придвижваха из града над 5 дни, докато военните от САЩ и техните съюзници имаха големи операции в Сирия срещу ИДИЛ по същото време. Много американски археолози и международни археолози призоваха за защита на Палмира, защото видяха, че ИДИЛ минават оттам. Но нямаше никакъв отговор. Нямаше цел мястото да се защити. Срамно е, че точно през 21. век, с цялото възхищение към културното наследство и изкуство, това все пак се случи на един обект на световното културно наследство. Тогава започнахме да се питаме какво е значението на даден обект на световното наследство, ако не може да бъде защитен. В известен смисъл това беше двоен провал – от една страна позволихме на ИДИЛ да превземе града и да го използва за собствените си пропагандни цели. От друга, дългосрочните последствия са, че историческите паметници в Палмира бяха повредени непоправимо и това събитие евентуално можеше да бъде спряно, ако армията на САЩ, ако режимът на Исак се бяха опитали да отклонят пътя на ИДИЛ от този ценен археологически обект. Тези войни, които се водят с крайна лекота, ни показват как дори през 21. век не ценим културата. Културата е на последно място сред приоритетите на всички правителства. Но това е наследство, което изгражда идентичността на хората и тяхното чувство за принадлежност. И затова не мога да си представя нещо по-важно от това в дългосрочен план. Хората подценяват колко силно разрушаването на културно наследство въздейства на хората и самосъзнанието им за идентичност. Помисли за травмата, през която тези хора преминават. Това не са само техните лични истории за убийства, мъчения и принудително мигриране, но е и унищожението на любимите им места. Това е загубата на тяхната родна земя с цялото ѝ културно наследство, а именно то е това, което я прави родна земя. Гледаме 6 релефни скулптури, които първоначално са служили като затварящи камъни за гробниците, които били поставяни в кули, малко извън град Палмира. Тези 6 са част от многото хиляди, които съществували и които са били колекционирани още от 18. век. ИДИЛ не само разрушават обекти, те също така ги ограбват и събират пари от тяхната незаконна продажба. Имаше грабители, които отидоха там и се възползваха от нестабилността и липсата на сигурност. Така че това, което ИДИЛ направи, е да регулира грабежа и да гледа на антиките като на ценен ресурс, също като петрола. Те казаха – добре, всичко, което не е фигуративен артефакт, може да се продава и ние ще го обложим с данък. Но разбира се, след като грабителите намират тези бюстове и фигурки, те ги скриват ги от ИДИЛ и после продават на черния пазар. Това беше много специфична ситуация. Кулите-гробници имаха трагична съдба след нахлуването на ИДИЛ през 2015. Те атакуваха най-непокътнатите и големите гробници. Унищожиха 7 от тях. Те ги взривиха и то една по една. Те сами обявиха за някои от тях, за други разбрахме чрез сателитни изображения. Събитието, което най-много натъжи археологическата общност, беше убийството на дългогодишния Директор на антиките на археологическия обект. Той бе мъж, отдал живота си на проучването и запазването на антиките на Палмира. Халед-Асаад е сирийски археолог от Палмира. Той изучаваше Палмира много задълбочено, никой не познава Палмира така, както него, той познава всеки камък. Той отказа да напусне града въпреки заплахата на нахлуващите ИДИЛ. Беше екзекутиран по ужасяващ начин. Тази криза не е приключила, но обръщайки отново поглед към бъдещето, ние от археологическата общност, заинтересованите от опазването на историческите ценности и разбира се, най-вече самият сирийски народ, трябва да се захванем със задачата как да възстановим древната история и същевременно да почетем загубата на живот, която се случи наскоро. Трябва да погледнем назад и да документираме дори самото събитие на разрушаване на града. Това не е лесен процес, международните организации, най-вече ЮНЕСКО, не трябва да взимат решения от името на хората от Палмира, които все още са бежанци. Искаме да извлечем поука от гражданската война в Сирия и унищожението. Да можем да разкажем цялата история, древната история и историята на разрушението. Всеки посетител на мястото в бъдеще трябва да може да го види, също както много от зверствата на нацистка Германия стоят на показ, за да можем да ги видим и да се поучим от тях. Затова трябва внимателно да обмислим как ще разкажем историята на това съвременно събитие. А не просто да заличим следите от унищожението и да изградим археологическия обект сякаш нищо не се е случило. За хората е важно да знаят и да се поучат от станалото. (оживена музика)