If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Арката на Константин

от д-р Андрю Финдли
Арка на Константин, 312-315 г., и по-стари сполии, мрамор и порфир, Рим
Арка на Константин, 312-315 г., и по-стари сполии, мрамор и порфир, Рим
Император Константин, наричан Константин Велики, е важен по няколко причини. Сред тях са политическата трансформация на Римската империя, подкрепата му за християнството и основаването на Константинопол (днешен Истанбул). Реформаторският дух на Константин засяга и областта на изкуството и архитектурата. Триумфалната арка на Константин в Рим е не само превъзходен пример за идеологическите и стилистични промени, донесени от управлението на Константин в изкуството, но също така демонстрира внимателното придържане на императора към традиционните форми на римското имперско изкуство и архитектура.

Местоположение и външен вид

Реконструкция на местоположението на Арката на Константин (долу вляво) и скулптурата на Слънчевия колос (в центъра) — и двете разположени между храма на Венера и Рома (вляво) и Флавиевия амфитеатър (Колизеум — вдясно), модел © 2008 Регентите на Калифорнийския университет; изображение © 2008 Бордът на посетителите на Университета на Вирджиния. С любезното съдействие на д-р Бърнард Фришер (Rome Reborn 2.0)
Реконструкция на местоположението на Арката на Константин (долу вляво) и скулптурата на Слънчевия колос (в центъра) — и двете разположени между храма на Венера и Рома (вляво) и Флавиевия амфитеатър (Колизеум — вдясно), модел © 2008 Регентите на Калифорнийския университет; изображение © 2008 Бордът на посетителите на Университета на Вирджиния. С любезното съдействие на д-р Бърнард Фришер (Rome Reborn 2.0)
Арката на Константин се намира по протежение на Виа Триумфалис в Рим, между Флавиевия амфитеатър (по-известен като Колизеума) и храма на Венера и Рома. Това местоположение е важно, тъй като арката е много ясен пример за свързваща архитектура, която събира района на Forum Romanum (Римския форум) с големите развлекателни комплекси и обществени бани в центъра на Рим.
Монументалната арка е висока около 20 метра, широка 25 метра и дълбока 7 метра. Три портала подчертават изключителната ширина на арката, всеки фланкиран от полуколони в коринтски стил. Централният отвор е висок приблизително 12 метра. Над него има еднакво надписани мраморни панели, по един от всяка страна, които гласят:
На император Флавий Константин Велики, благочестивият и щастлив Август, дават Сенатът и народът на Рим, защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска както на тирана така също и на неговите поддръжници в едно време отмъсти за държавата със справедливо оръжие, е посветена тази Триумфална арка.

Краят на Тетрархията

Фриз с обсадата от войските на Константин на войските на Максенций във Верона (преди битката при Милвийския мост), Арката на Константин (южната страна), 312-315 г. и по-стари сполии, мрамор и порфир, Рим
Фриз с обсадата от войските на Константин на войските на Максенций във Верона (преди битката при Милвийския мост), Арката на Константин (южната страна), 312-315 г. и по-стари сполии, мрамор и порфир, Рим
В края на 3. век Римската империя се управлява от четирима съимператори (двама старши императори и двама младши императори), в опит да се осигури политическа стабилност след бурния 3. век. Но през 312 г. Константин поема контрола над Западната Римска империя, след като побеждава своя съимператор Максенций в битката при Милвийския мост (и скоро след това става едноличен владетел на империята). Надписът върху арката описва Максенций като тиранин, а Константин представя като законен владетел на Западната империя. Любопитно е, че надписът също така приписва победата на „великия ум“ на Константин и вдъхновението от едно единствено божество. Споменаването на божественото вдъхновение се тълкува от някои учени като кодирана препратка към развиващия се интерес на Константин към християнския монотеизъм.
Карта на Римската империя

Скулптура от различни епохи

Може би най-впечатляващата характеристика на Арката са нейните еклектични и стилистично разнообразни релефни скулптури. Някои аспекти на скулптурата са съвсем стандартни, като фигурите на Виктория (или Нике), които заемат върховете над централната арка, или типичните архитектурни орнаменти, които се откриват в повечето имперски римски обществени и религиозни архитектурни обекти (по-долу).
Фигури на Виктория (Нике) (олицетворение на победата), щифтове, Арка на Константин (северна страна), 312-315 г. и по-стари сполии, мрамор и порфир, Рим
Фигури на Виктория (Нике) (олицетворение на победата), щифтове, Арка на Константин (северна страна), 312-315 г. и по-стари сполии, мрамор и порфир, Рим
Други изваяни елементи обаче показват разнородни стилове. Всъщност повечето учени приемат, че много от скулптурите на арката са сполии (повторна употреба на строителен камък или декоративна скулптура в нов паметник), взети от по-стари паметници, датиращи от 2. век. Въпреки че има известни научни разногласия относно произхода на скулптурите, техният имперски стил съответства на тези от управлението на Траян (управлявал 98-117 г. — фигурите, издигащи се над декоративните колони), Адриан (управлявал 117-138 г. — ронделите в средата) и Марк Аврелий (управлявал 161-180 г. — големите панели с релефи в горната част). Повечето от релефите представят императорите, участващи в кодифицирани дейности, които демонстрират властта и благочестието на владетеля чрез обръщение към войските, побеждаване на врагове, раздаване на дарове и принасяне на жертви.
Диаграма на Арката на Константин, показваща архитектурните особености и сполиите, 312-315 г., Рим (линк към голямо изображение)
Диаграма на Арката на Константин, показваща архитектурните особености и сполиите, 312-315 г., Рим (линк към голямо изображение)
Някои скулптурни елементи от Арката датират от управлението на Константин, като забележителния фриз, който се намира непосредствено над порталите. Тези релефни скулптури са с драстично различен стил и наративно съдържание в сравнение със секциите (долу вляво) със сполиите (по-стари, заимствани). Релефните скулптури на Константин (долу вдясно) включват дребни и квадратни фигури, които са по-скоро абстрактни, отколкото натуралистични.
Два релефа от Арката на Константин: вляво: рондел, показващ жертвоприношение за Аполон, ерата на Адриан, ок. 117-138 г.; вдясно: детайл, Разпределение на дарове, ера на Константин, 312-315 г.
Два релефа от Арката на Константин: вляво: рондел, показващ жертвоприношение за Аполон, ерата на Адриан, ок. 117-138 г.; вдясно: детайл, Разпределение на дарове, ера на Константин, 312-315 г.
Константиновите релефи също изобразяват не общи, а исторически събития, свързани с Константин, като идването му на власт и победата над Максенций при Милвийския мост. Има и сцена на Константин, който раздава дарове (пари) на народа, което напомня на императорски сцени от по-ранни скулптури.

Яснота на формата

Що се отнася до стила, релефните фигури от епохата на Константин също изглеждат по различен начин. В сравнение с идеализирания натурализъм на по-ранните скулптурни елементи (например в кръглите фигури на изображението по-долу), плътните, категорични очертания на фигурите от времето на Константин ги правят удивително четливи за минувачите. Макар че на Константиновите фигури липсва присъща естетика, яснотата на тяната форма гарантира, че те носят информация и разкриват официалната (и прославена) история на Константин на зрителите от неговото време.
Релефи от южната страна на Арката на Константин. Рондели, След лов на лъвове (вляво) и Жертвоприношение на Херкулес (вдясно), ерата на Адриан, ок. 117-138 г. и фризът отдолу, показващ Раздаване на дарове, ерата на Константин, 312-315 г.
Релефи от южната страна на Арката на Константин. Рондели, След лов на лъвове (вляво) и Жертвоприношение на Херкулес (вдясно), ерата на Адриан, ок. 117-138 г. и фризът отдолу, показващ Раздаване на дарове, ерата на Константин, 312-315 г.

Анализ и значение

До сравнително скоро изкуствоведите разглеждаха блоковите скулптури и използването на сполии в арката като признаци на лоша изработка, на недостатъчна артистичност и на икономическия упадък в Късната Римска империя (това разбиране днес е почти изцяло отхвърлено от изкуствоведите). Дори един от водещите и най-влиятелни изкуствоведи на съвременната епоха, Бърнард Беренсън, озаглавява кратката си книга за монумента „Арката на Константин: Упадъкът на формата“. Съвсем наскоро обаче анализът на арката се префокусира върху политическите и идеологически цели на Константин и целите на художниците, което доведе до нови възможности за интерпретация на арката.
Ако наистина взаимстваните (по-стари) елементи от арката може да бъдат свързани с времето на управление на Траян, Адриан и Марк Аврелий, тогава те определят Константин като човек, достоен за същото ниво на почит като тези императори, всеки от които е спечелил заслужено високо ниво на признание. Това е жизненоважно за Константин, който сам по същество заобикаля законното наследствено право и узурпира властта от другите. Нещо повече, Константин насърчава големи социални промени в Рим, като декриминализиране на християнството. Всяка религиозна промяна е заплаха за управляващите и политически класи на Рим. Присъединявайки се към уважаваните императори от Златната епоха на Рим от 2. век, Константин дава знак, че възнамерява да управлява начин, сходен с този на по-ранните успешни лидери.
Есе от д-р Андрю Финдли

Допълнителни ресурси:

Mary Beard, The Roman Triumph (Cambridge, Mass.: Belknap, 2009).
Bernard Berenson, The Arch of Constantine: The Decline of Form (London: Chapman & Hall, 1954).
R. Ross Holloway “The Spolia on the Arch of Constantine” Quaderni Ticinesi Numismatica e Antichità Classiche 14 (1985), pp. 261-273.
Ernst Kitzinger, Byzantine Art in the Making: Main Lines of Stylistic Development in Mediterranean Art, 3rd-7th Century (Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1977).
Jaś Elsner, "From the Culture of Spolia to the Cult of Relics: The Arch of Constantine and the Genesis of Late Antique Forms,” Papers of the British School at Rome 68 (2000), pp. 149–184.
Elizabeth Marlowe, “Framing the Sun: The Arch of Constantine and the Roman Cityscape,” The Art Bulletin vol. 88 no. 2 (June 2006), pp. 223-242.
Mark Wilson Jones, "Genesis and Mimesis: The Design of the Arch of Constantine in Rome,” The Journal of the Society of Architectural Historians 59 (March 2000), pp. 50–77.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.