Пантеонът

Пантеонът в Рим е истинско архитектурно чудо. Описван е като "сфинксът на Марсово поле" – заради загадките във връзка с неговия вид и история, и заради мястото в Рим, където бил построен – ако го посетиш днес, той почти ще те върне обратно в самата Римска империя. Римският Пантеон няма славата на най-популярните световни архитектурни икони, но би трябвало да е сред тях – той е една от най-имитираните сгради в историята. Като пример за това виж библиотеката Томас Джеферсън, проектирана за Университета на Вирджиния.

Макар значимостта на Пантеона да е неоспорима, много неща във връзка с него не са ни известни. С появата на нови доказателства и нови интерпретации през последните години се подновиха дебатите по въпроси, които някога се смятаха за решени. Повечето учебници и уебсайтове убедено датират сградата към периода на управлението на император Адриан и описват целта ѝ като храм за всички богове (от гръцки, pan – всички, theos – богове), но някои учени днес твърдят, че тези детайли са погрешни и че знанието ни за други аспекти за произхода, строителството и значението на сградата не са толкова сигурни, колкото сме смятали.

Археолозите и историците на изкуството ценят надписите върху древните паметници, понеже те могат да предоставят информация за покровителството, датирането и предназначението, което иначе трудно би било определено. Но в случая с Пантеона надписът върху фриза – с изпъкнали бронзови букви (заменени през модерните времена) – лесно могат да ни заблудят, какте се е случило в продължение на много векове. Те посочват със съкратен латински текст римския генерал и консул (най-главната изборна длъжност в Римската република) Марк Агрипа (който живял през първи век преди новата ера) като покровител: “M[arcus] Agrippa L[ucii] F[ilius] Co[n]s[ul] Tertium Fecit” ("Марк Агрипа, син на Луций, три пъти консул, построи това"). Надписът бил приеман на доверие до 1892 г., когато добре документирана интерпретация на щамповани тухли, намерени в и около сградата, показала, че Пантеонът, който се издига днес, е възстановена по-ранна сграда и че бил продукт на покровителството на император Адриан (който управлявал от 117 г. до 138 г.), построен между 118 г. и 128 г. Следователно Агрипа не може да е бил покровител на настоящата сграда. Тогава защо името му е толкова явно показано?

Конвенционалното разбиране за изграждането на Пантеона, което се запазило от 1892 г. до съвсем неотдавна, представлява нещо подобно: Агрипа построил първоначалния Пантеон в почит на неговата съвместна военна победа с Август в битката при Акциум през 31 пр.н.е. – един от определящите моменти за установяването на Римската империя (Август щял да стане първият император на Рим). Смятало се, че Пантеонът на Агрипа бил малък и конвенционален: храм в гръцки стил с правоъгълен план. Писмени източници предполагат, че сградата била увредена от пожар около 80 г. и възстановена до неизвестна степен със заповед на император Домициан (който управлявал през 81-96 г.)

Когато сградата била по-значително увредена отново – от пожар през 110 г. – император Траян решил да я построи наново, но преди смъртта му протекла само частична работа върху основите. Наследникът на Траян – Адриан – мощен покровител на архитектурата и считан за един от най-успешните римски императори, замислил и вероятно дори проектирал новата сграда с помощта на талантливи архитекти. Тя трябвало да бъде триумфална проява на неговите воля и благотворителност. Смята се, че той изоставил идеята просто да реконструира храма на Агрипа, като вместо това решил да създаде много по-голяма и по-внушителна постройка. И, действайки от скромност и за да изглежда по-добър в очите на боговете, а и да почете предшествениците си, Адриан поставил фалшив надпис, който идентифицирал сградата като дело на отдавна починалия Агрипа.

Днес знаем, че много части от историята вероятно не са верни или определено са погрешни. От археологическите проучвания днес е ясно, че оригиналната сграда на Агрипа не била малък правоъгълен храм, а носела отличителните белези на настоящата сграда: портик с високи колони, фронтон и ротонда (кръгла зала) зад него с размери, подобни на тези на настоящата сграда.

Още по-изумително е, че преосмислянето на доказателствата от тухлите, използвани при строежа на сградата – някои от които били щамповани с идентифициращи белези, чрез които може да се установи датата на производството им – показват, че почти всички те датират от първото десетилетие на първи век, по времето на Траян. Вместо като великият триумф на дизайна на Адриан, Пантеонът по-скоро трябва да се приема за последното архитектурно постижение на управлението на Траян: значително проектирана и построена наново от около 114 г., като някои подготвителни дейности върху строителния обект вероятно са започнали точно след пожара през 110 г. и са завършили при Адриан някъде между 125 г. и 128 г.

Лиз Хетланд, археоложката, която за пръв път формулирала тази теза през 2007 г. (надграждайки върху по-ранно приписване на сградата на Траян от Волф-Дитер Хайлмайер), пише, че дългогодишните опити да се отнесат физическите доказателства директно към времето на Адриан показват "нелогичността на понякога хирургически точното представяне на римските сгради според последователността на императорите". В случая с Пантеона намира потвърждение един художествено-исторически урок: категориите стилове и историческите периодизации (с други думи разбирането ни за стила на архитектурата по време на управлението на определен император) трябва да се разглежда като удобство, но да е подчинено на приоритета на доказателствата.

Днес остава отворен въпросът дали сградата някога е била храм на всички богове, както интерпретаторите дълго са предполагали заради името ѝ. Пантеонът (Pantheum на латински) било по-скоро прякор, отколкото официално звание. Един от главните писмени източници за произхода на сградата е "Римска история" от Касий Дио, историк, живял в края на втори до началото на трети век, който бил римски консул два пъти. Неговите записки, написани век след завършването на Пантеона, трябва да бъдат приемани със скептицизъм. Но той ни предоставя важно доказателство за целта на сградата. Той писал:

Мнозина учени днес предполагат, че първоначалният Пантеон не бил храм в обичайния смисъл – място, което някой бог да обитава. Вместо това може да е целял да бъде династическо убежище, част от култ към владетеля, появил се около Август, като оригиналното посвещение било на Юлий Цезар, родоначалникът на семейната линия на Август и Агрипа и почитан предшественик, който бил първият римлянин, обявен от Сената за бог. Към тази гледна точка достоверност се придава и от факта, че към мястото имало свещени асоциации – според традицията това било мястото на апотеоза (издигането към небесата) на Ремус, митичният основател на Рим. Освен това Пантеонът бил точно ориентиран по определена ос през дълго протежение от открити поля, наречени Марсово поле, заедно с мавзолея на Август, завършен точно няколко години преди Пантеона. Съответно строежът на Агрипа напомнял за предположенията за съюза на боговете и владетелите на Рим по време, когато се оформяли нови религиозни идеи за култа към владетеля.

До четвърти век след новата ера, когато историкът Амиан Марцелин споменава Пантеона в историята си на имперски Рим, нишите на ротондата били заети със статуи на римски императори. В Пантеона на Агрипа тези места били запълнени от статуи на боговете. Също знаем, че Адриан водел дела в Пантеона. Каквато и да е била първоначалната му цел, Пантеонът по времето на Траян и Адриан бил свързван предимно с могъществото на императорите и техния божествен авторитет.

Символизмът на огромния купол дава тежест на тази интерпретация. Касетките на купола (вградени панели) са разделени на 28 секции, равни по брой на големите колони по-долу. 28 е "съвършено число", цяло число, което е равно на сбора на по-малките си делители (1 + 2 + 4 + 7 + 14 = 28). В древността били познати само четири съвършени числа (6, 28, 496 и 8128) и те понякога били считани – например от Питагор и последователите му – за съдържащи мистично, религиозно значение във връзка с Космоса. Освен това окулусът (отворен прозорец) на върха на купола бил единственият източник на пряка светлина за интериора. Слънчевите лъчи, преминаващи през окулуса, образували пътека, която се променяла ежедневно и преминавала по различни пътища по стените и пода на ротондата. Следователно, вероятно, слънчевите лъчи отбелязвали слънчеви или лунни събития, или просто времето. Идеята съвпада добре с разбирането на Дио за купола – като балдахин на небесата и, съгласно това, самата ротонда се приемала за микрокосмос на римския свят под звездните небеса, като императорът властва над всичко това и е отговорен за правилния порядък на света.

Основният дизайн на Пантеона е семпъл и внушителен. Портик със свободно стоящи колони е свързан с покрита с купол ротонда. Между тях преходът от правоъгълния портик и кръглата ротонда се осъществява от елемент, обикновено описван като междинен блок. Тази част е интересна сама по себе си, понеже от страната ѝ над фронтона на портика има втори плитък фронтон. Това може да е доказателство, че портикът е трябвало да бъде по-висок, отколкото е (50 римски фута, вместо реалните 40 фута). Вероятно по-високите колони, уж поръчани от каменоделна в Египет, не стигнали до строителния обект (поради неизвестни причини), което довело до нуждата да се използват по-ниски колони, което намалило височината на портика.

Внушителният интериорен спектакъл на Пантеона – огромният му размер, геометричната изчистеност на модела кръг-в-квадрат, полусферата на купола и движещият се диск светлина – е още по-спиращ дъха заради начина, по който човек се пренася от кипящия от живот площад (пиаца на италиански) отвън във великолепието отвътре.

Хората доближават Пантеона през портика с неговите високи, монолитни коринтски колони от египетски гранит. Първоначално подходът вероятно е бил ограден и насочван от дългите стени на двор или преден двор пред сградата и поредица от стълби, днес потънали под площада, който води до портика. Докато вървиш под гигантските колони, външната светлина започва да избледнява. Докато преминаваш през огромния портал с бронзовите му врати, навлизаш в ротондата, където очите ти са притеглени към окулуса.

Сградата сама по себе си е важен пример за отличните римски инженерни умения. Стените ѝ са изработени от бетон, облицован с тухли – иновация, широко използвана в големите сгради и инфраструктурните проекти на Рим като акведуктите – и са олекотени с арки и камери, вградени в стените. Бетонът позволил пространството лесно да бъде вдълбано в стената – например нишите по обиколката на ротондата и голямата апсида директно срещу входа (където Адриан сядал да провежда делата). Освен това бетонът на купола е разделен на шест слоя, най-отгоре със смес от скория – лека вулканична скала с ниска плътност, подобна на пемза. Цялостната структура на Пантеона била изцяло пригодена да е структурно ефективна и да позволи гъвкавост на дизайна.

Не знаем кой е проектирал Пантеона, но вероятен кандидат е Аполодор от Дамаск, любимият строител на Траян – или поне някой, който е бил близко свързан с Аполодор. Той e проектирал Форума на Траян и поне два други големи проекта в Рим, което вероятно го прави човекът в столицата с най-задълбочени знания за сложна архитектура и инженерство през първото десетилетие на първи век. На тази основа, поради някои стилистични и проектантски прилики между Пантеона и известните му проекти, авторството на Аполодор, що се отнася до тази сграда, е силно възможно.

По времето, когато се смятало, че Адриан е наблюдавал изцяло проектирането на Пантеона, имало съмнения за вероятността да е участвал Аполодор, понеже, според Дио, Адриан уволнил и после екзекутирал архитекта, тъй като бил говорил зле за талантите на императора. Много историци днес се съмняват в данните, дошли до нас от Дио. Въпреки че доказателствата са обстоятелствени, много пречки за признаването на авторството на Аполодор били премахнати от скорошните промени на разбирането ни за възникването на Пантеона. Но в крайна сметка не можем да кажем със сигурност кой е проектирал Пантеона.

Много малко ни е известно за съдбата на Пантеона в периода между властването на император Константин в началото на четвърти век до началото на седми век, когато значимостта на град Рим избледняла и Римската империя се разпаднала. Счита се, че това е времето, когато голяма част от околностите на Пантеона – предният двор и съседните сгради – били сериозно повредени, разрушени и заменени. Как и защо Пантеонът оцелял в тези трудни векове е въпрос, на който трудно можем да дадем отговор. Liber Pontificalis – средновековен ръкопис, съдържащ не особено достоверни биографии на папите – ни казва, че папа Бонифаций IV (от седми век) "попитал [византийския] император Фока за храма, наречен Пантеона, и в него той направил църква на Светата дева Мария и всички мъченици". Дебатът за времето на християнското посвещаване на Пантеона продължава. Днес обобщението на доказателствата сочи към 13 май 613 г. В по-късни векове сградата била позната като Sanctae Mariae Rotundae (Ротондата на Света Мария). Която и да е точната дата на превръщането на Пантеона в църква, фактът, че той станал такава – по-точно церемониален храм, където папата извършвал специални литургии по време на Великите пости, периодът преди Великден – означава, че той продължавал да се използва, което осигурило оцеляването му.

Все пак, както други древни руини в Рим, Пантеонът с векове бил източник на материали за нови сгради и други цели – включително направата на топове и оръжия. Освен загубата на оригиналните покрития, скулптури и всички бронзови елементи, сградата претърпяла много други промени от четвърти век до наши дни. Измежду най-важните са: трите най-източни колони на портика били заменени през седемнадесети век, след като били повредени и облегнати на тухлена стена векове по-рано; били издигнати врати и стъпала надолу към портика след като нивото на околния площад се повдигнало в течение на времето; вътре в ротондата колони, направени от имперски червен порфир – рядък, скъп камък от Египет – били заменени с гранитни версии; и покривни плочки и други елементи периодично били премахвани или заменяни. Въпреки всички загуби и промени и всички трудни въпроси или въпроси без отговор, Пантеонът е артефакт от римската Древност, който няма съперници.

Допълнителни ресурси:

Mary T. Boatwright,  “Hadrian and the Agrippa Inscription of the Pantheon,” in Hadrian: Art, Politics and Economy, edited by Thorsten Opper (London: British Museum, 2013), pp. 19–30.

Paul Godfrey and David Hemsoll. “The Pantheon: Temple or Rotunda?” in Pagan Gods and Shrines of the Roman Empire, edited by Martin Henig and Anthony King (Oxford: Oxford University Committee for Archaeology, 1986), pp. 195–209.

Gerd Graßhoff,  Michael Heinzelmann, and Markus Wäfler, editors, The Pantheon in Rome: Contributions (Bern: Bern Studies in the History and Philosophy of Science, 2009).

Robert Hannah and Giulio Magli. “The Role of the Sun in the Pantheon’s Design and Meaning,” Numen 58 (2011), pp. 486–513.

Lise M. Hetland,  “Dating the Pantheon,” Journal of Roman Archaeology 20 (2007), pp. 95–112.

Mark Wilson Jones, Principles of Roman Architecture (New Haven, CT: Yale University Press, 2000).

Tod A Marder and Mark Wilson Jones, editors, The Pantheon from Antiquity to the Present (Cambridge: Cambridge University Press, 2015).

Gene Waddell, Creating the Pantheon: Design, Materials, and Construction (Rome: L’Erma di Bretschneider, 2008).