If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Иманярство, колекционерство и излагане: Бронзовите статуи от Бубон

Бронзова статуя на гола мъжка фигура, гръцка или римска, елинистичен или имперски период, ок. 200 г. пр.н.е. – ок. 200 г. н.е. (Музей на изкуството Метрополитън). Говорители: д-р Елизабет Марлоу и д-р Стивън Зукър ARCHES: Образователна поредица за културното наследство в риск.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

(нежна музика от пиано) Намираме се в Галерията за Гръко-Римско изкуство на музея за изкуство "Метрополитън" и наблюдаваме прекрасна бронзова статуя на гола мъжка фигура. Това е скулптура, за която се знае малко. Смята се, че била част от голяма група бронзови статуи, открити в края на 60-те години от местни жители в град Бубон в югозападна Турция, на място, идентифицирано като себастейон (още августеум), хубава дума за сграда, посветена на имперския култ. Това е нещо като храм за почит на римските императори. Западна Турция някога била гръцка и по-късно става част от Римската империя. Има поколения различни храмове. Един от начините, по които градовете търсели одобрението на имперското управление в Рим, е изграждането на тези центрове за поклонение към имперския култ. Това е начин да кажат: „Обичаме ви, римски императори, сега моля дайте ни данъчни облекчения.“, или каквито други облаги искали. Самата фигура ясно показва гръко-римския контекст, от който произлиза. Фигурата е контрапостно представена по красив начин. Тежестта е върху десния крак, левият е свободен, а тялото отразява това. Има усещане за спокойствие, което асоциираме с класическото. Мускулите са красиво пропорционални, те са добре дефинирани, но не обемисти. Това олицетворява класическия идеал на сто процента. Но местните, открили скулптурата, знаели, че правят нещо незаконно. В Турция има закони за запазване на културното наследство. И все пак, ето я тук, в музей в Ню Йорк. В началото на 70-те години и особено през 80-те, тези бронзови статуи в реален размер, които по стил изглежда са от средата на втори век от н.е., започват да се появяват на пазара за изкуство. Всички едновременно, въпреки че това е жанр, който рядко е запазен. Бронзовите статуи са редки, защото бронзът може да се претопява. Може да се използва за оръжия или за други скулптури. Затова повечето скулптури, които имаме от античността, са мраморни. Изведнъж се появява тази достъпност до голям брой от тези впечатляващи бронзови статуи в реален размер на пазара, което кара музеи и колекционери нетърпеливо да ги разграбват. Плащат големи суми за тях, заради качеството и рядкостта. Не знаем кой грабва точно тази скулптура. На етикета в музея пише, че е дадена под наем от анонимен. Вероятно е собственост на частен колекционер. Музеите правят подобни неща, защото се надяват, че някой ден този частен колекционер ще я остави на музея. Скулптурата пред нас е без глава, но вероятно когато била изровена, е била цяла, а главата била отрязана, за да бъде продадена отделно. Фактът, че вероятно скулптурата е открита през 60-те години, е много важен. През 1970 г. ЮНЕСКО приема конвенция, според която всички подписали, от този момент нататък, ще уважават взаимно законите си за културните ценности. Всички, които се съгласяват да участват в тази конвенция, се разбират, че вече няма да внасят културни ценности от страни, които искат да ги запазят за себе си. На практика това означава, че ако нещо е плячкосано след 1970 г., не може да бъде законно внесено в САЩ, но ако е отпреди 1970 г., дори да е изкопано нелегално — може. Това дава на собственика защита от закона. Днес, когато има творба за продан на пазара за изкуство, е желателно да има документ, който показва, че е напуснала държавата на произход преди 1970 г. Историята за разграбването в крайна сметка излиза наяве и сега имаме в комплекса основи, върху които вероятно били скулптурите. Знаем много за себастейона в град Бубон, защото основите на статуите са все още там. Сега, разбира се, целта е да свържем всички тези красиви бронзови статуи в музеите и частните колекции в Северна Америка с основите, които са все още на мястото си в Турция. Защото основите имат надписи и така ще идентифицираме фигурите. Вероятно не е изненадващо, че музеите и частните колекционери не допускат да се направят подобни тестове — например да се направят гипсови отливки на краката на статуите и да се провери дали отговарят на основите в Турция. Не искат да направят подобно нещо, защото предпочитат да не знаят, че статуите са незаконно премахнати. Защото това ще доведе до доказателства, които да подкрепят аргумента статуите да бъдат върнати на Турция. Можем да кажем, че има известно напрежение между правото на собственост и историческото знание. Например, етикетът в Метрополитън оставя огромна доза неяснота. Статуята е описана като гръцка или римска, елинистична или имперска, от 2. век пр.н.е., или от 2. век от новата ера. С други думи те казват, че нямат идея от кога в този период от 400 години датира статуята. Но ако знаем, че е от този храм, посветен на имперския култ в югозападна Турция, и че е част от голяма група, там е имало още 20 статуи, всички от средата на 2. век н.е., изобразяващи императори от династията на Антонините, това ще ни даде много информация за произхода на статуите, чии интереси обслужвали те, какво изобразявали, как били възприемани от аудиторията. Развитието на историческата наука и археологията е функция на взаимодействието между музея, колекционера, иманярите и обществеността. (нежа музика от пиано)