If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Капитолийски Брут: Предистория

Капитолийски Брут, 4-3. век пр.н.е., бронз, 69 см (Капитолийски музеи, Рим). Снимка: д-р Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0
Знаем, че Капитолийският Брут е открит някъде в Рим през 16. век, но няма документирано
за тази скулптура. През 1564 г. тя официално е завещана на град Рим от кардинал Родолфо Пио да Карпи, италиански учен и колекционер, който притежава голяма колекция от древни артефакти, но няма известни доказателства за
на скулптурата.
През 16. век, по времето, когато е направено завещанието на Пио да Карпи, тази скулптура вече е известна сред антикварите като Луций Юний Брут (основател Римската република през 6. век пр. н. е.) и това не се променя векове наред. Бюстът в крайна сметка се превръща в символ на революцията: след нашествието на Наполеон в Северна Италия в края на 90-те години на 18. век, той организира триумфално шествие из Париж, на което демонстрира на видно място своята „плячка от предмети на изкуството“ от военната кампания. „Рим вече не е в Рим. Сега е в Париж“, е припевът на песен, която придружава шествието. За Наполеон културната и политическата символика, свързана с древното римско изкуство, и по-специално с Капитолийския Брут, са ключови за укрепването на образа му като лидер на новата столица на Европа. Според изкуствоведа Патриша Майнарди, Брут е „носен в края на процесията, церемониално поставен на пиедестал пред Олтара на Отечеството“, с плоча, на която се пише: „Рим първоначално е управляван от крале: / Юний Брут му дава свобода и основава Републиката.”
Скулптурата е върната в Рим през 1814-1815 г., след поражението на Наполеон, и продължава да се приема като портрет на Брут. Стандартна практика за изкуствоведите от 19. век е да определят самоличността на човека, представен в дадено произведение на изкуството, въз основа на приликите му с други портрети, например открити върху монети. Те постъпват така и с творбата Портретен бюст на жена от Флавиите. (Тези обекти, избрани за сравнение, се наричат ​​„компаранда“.) Въпреки това, без да се знае със сигурност мястото на археологическото откритие, няма начин да разберем кого всъщност изобразява тази скулптура. Мистерията на Капитолийския Брут демонстрира как митовете за определени обекти могат да прераснат в истории, които стават по-значими от самите обекти, но тези истории не са непременно основани на археологически факти.
Все още има нужда не само от по-задълбочени археологически разкопки и документиране на древни предмети, но и от това правилно документираните обекти да бъдат приоритетизирани в
на историята на визуалната култура. Въпреки че Капитолийският Брут е естетически приятен и в добро състояние, можем единствено да гадаем какъв е произходът му. Други предмети, такива със документирани места на откритие, могат да ни помогнат да научим много повече за културите и художниците, които са ги създали, дори и тези предмети да са по-малко привлекателни за очите.
Допълнителни ресурси:
Peter Holliday, “Capitoline Brutus,” in An Encyclopedia of the History of Classical Archaeology, ed. Nancy Thomson de Grummond (New York: Routledge, 1997), n.p.
Patricia Mainardi, “Assuring the Empire of the Future: The 1798 Fête de la Liberté,” Art Journal vol. 48, no. 2 (Summer 1989), pages 155-163.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.