If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Капитолийската вълчица

от д-р Жаклин Нийл

Вечният символ на Рим?

Ако човек можеше да избере кое животно да му стане майка, колко хора биха избрали вълк? Вълците не са известни като най-нежните животни, а в древния свят, когато много хора са изкарвали прехраната си като овчари, вълците са представлявали значителна заплаха. Но по причини, които не разбираме, римляните са избрали вълка за свой символ. Според римската митология основателите на града, близнаците Ромул и Рем, като бебета били изоставени на брега на река Тибър. Една вълчица спасява живота им, като ги оставя да бозаят от нея. Изображението на това чудо бързо се превръща в символ на град Рим. За първи път се появява на монети през 3. век пр.н.е., но дори и днес може да се види навсякъде в града – от кофи за боклук до стълбове за лампи. Но най-известният образ на вълчицата и близнаците може изобщо да не е от Античността, или поне не изцяло.
Монета (дидрама) от поредицата „Romano-campana”, Херакъл и вълчицата, кърмеща близнаците, 265 г. пр.н.е., сребърна монета (Капитолийски музей, Рим)

Описание

Капитолийската вълчица (на италиански: Lupa capitolina) взема името си от местоположението си — статуята се съхранява в Капитолийските музеи в Рим. Статуята на Вълчицата е напълно изваяна бронзова композиция, предназначена да се вижда от всички страни. С други думи, зрителят може да получи еднакво добър изглед от всички посоки, няма „правилна“ гледна точка. Вълчицата е изобразена изправена в неподвижна поза. Тялото ѝ е непропорционално, защото шията ѝ е твърде дълга за лицето и хълбоците ѝ. Гравираните детайли по шията изобразяват гъста, къдрава козина, която завършва с неестествени мъниста около лицето и зад предните крака. Тялото на вълчицата е по-слабо отпред, отколкото отзад. Ребрата ѝ се виждат, както и мускулите на предните ѝ крака, докато отзад мускулатурата е с по-малко детайли, което предполага по-слаб тонус. Главата ѝ се извива към опашката, а ушите се извити назад. Самите деца имат по-динамични пози. Едното седи с разкрачени на двете страни крака, а другото коленичи до него. И двете са обърнати нагоре. Те също са слаби, без следа от бебешки мазнини.
Капитолийската вълчица, 5. век пр.н.е. или от Средновековието, бронз, 75 cm (Капитолойски музеи, Рим)

Куха статуя, отлята от бронз: как е направена?

Вълчицата е куха бронзова статуя, която е малко по-малка от естествените размери на обектите. Леенето по стопяеми модели е един от многото начини, по които са правени метални скулптури в древния свят. Това е типичният метод за изработване на обемисти бронзови статуи.
В древността отливането е било продължителна процедура. Една голяма скулптура се прави от много по-малки парчета, които по-късно се съединяват в последнатата стъпка на процеса. Първата стъпка е скулпторът да направи модел на статуята от по-евтин материал като глина. След това той покрива модела с втори модел, който е направен от няколко части, за да може да бъде премахнат. След като се извади, вторият модел се покрива с восък и друг слой глина. След това вторият и третият модел се прикрепят един към друг и се изпичат, при което остава кухо пространство, тъй като восъкът се топи. Разтопеният метал се излива в кухината на мястото на восъка, а формите (накрая) се отстраняват, чак когато металът се охлади и втвърди. Когато се правят големи статуи, последната стъпка е парчетата да се споят и полират.
Въпреки, че Вълчицата е направена по този метод, тя не е направена от няколко части. Това поставя въпроса дали въобще скулптурата на вълчицата е от Античността.

Въпроси за хронологията

Въпреки че се знае от известно време, че близнаците са ренесансови допълнения към скулптурата, едва през 2006 г. хронологията на самата Вълчица е оспорена. Дълго време се смятало, че тя е създадена през 5. век пр.н.е. в Етрурия (етруска култура), но датировката на Вълчицата сега е под въпрос. Ако беше от Античността, оригиналната скулптура вероятно не би изобразявала вълчицата от Рим. Знаем, че римляните са участвали в регионална търговия, чрез която се снабдявали с предмети на изкуството от околните области, включително Етрурия (Плиний Стари, Естествена история 35.45).
Но през 5. век пр. н. е. Рим все още е сравнително малък град и вероятно все още не е започнал да използва вълчицата и близнаците като свой символ. На други етруски артефакти (като този по-долу Лупа от Фиезоле) може да се види самотен вълк като част от ловна сцена или ритуал и е по-вероятно през 5. век пр.н.е. етруски предмет да е свързан по-скоро с етруската култура, а не с римската.
Капитолийската вълчица, 5. век пр.н.е. или от Средновековието, бронз, 75 cm (Капитолойски музеи, Рим)
Но нов лабораторен анализ предполага, че Вълчицата не е произведение от Античността, а е направена през Средновековието, по-точно през 12. век. Въпросите за автентичността на Вълчицата са повдигнати за първи път, когато статуята е реставрирана в края на 1990 г. По това време консерваторите осъзнават, че техниката на леене, използвана за направата ѝ, не е същата като техниката на леене по стопяеми модели, използвана при други мащабни бронзови скулптури. Вместо да се използват множество форми, както е описано по-горе, Вълчицата е направена като едно цяло. Поддръжниците на тази теория смятат, че вълкът е по-близък стилистично до средновековните бронзови изделия. Привържениците на етруския ѝ произход твърдят, че малкото оцелели етруски големи бронзови статуи са стилистично сходни с Вълчицата.
Твърдението, че Вълчицата е със средновековен произход, поражда много спорове в Италия и сред изследователите на Древен Рим. Няколко уважавани изследователи публично оспорват новите открития и се придържат към твърдението, че Вълчицата е от етруски произход. Физични и химични изследвания на бронза не успявят да определят периода на създаване. В Капитолийските музеи са вписани и двете възможности в описанието на предмета.
Лупа от Фиезоле, 4.-2. век пр.н.е., бронзова скулптура (Държавен музей, Фиезоле) (снимка: Sailko)

Заключение

Въпреки че дебатът за точната датировка на Капитолийската вълчица продължава, и двете тълкувания предлагат интересни гледни точки за анализ. Единствените сигурни доказателства са, че материалите, използвани за отливането на скулптурата, идват от Сардиния и Рим. Ако произведението е от 5. век пр. н. е., можем да използваме това доказателство, за да анализираме търговските модели в Италия. Като държим сметка за това, че вълкът първоначално е бил отлят без близнаците, без значение каква дата определяме на скулптурата на вълчицата, можем да се опитаме да си представим първоначалното значение на статуята.
От друга страна, ако вълчицата е средновековна, каква е била първоначалната ѝ функция? Не трябва да мислим, че средновековната вълчица е по-малко ценнна, само защото е по-скорошна по дата на производство. Всъщност пастишът Капитолийската вълчица може да бъде още по-добър символ на Рим – ренесансова добавка към средновековна статуя, която пресъздава древния символ на вечния град.
Есе от д-р Жаклин Нийл
Допълнителни ресурси:
M. R. Alföldi, E. Formigli, and J. Fried, Die römische Wölfin: ein antikes Monument stürzt von seinem Sockel = The Lupa Romana: an antique monument falls from her pedestal (Stuttgart: Franz Steiner Verlag, 2011).
G. Bartoloni and A. M. Carruba, La lupa capitolina: nuove prospettive di studio : incontro-dibattito in occasione della pubblicazione del volume di Anna Maria Carruba, La lupa capitolina: un bronzo medievale Sapienza, Università di Roma, Roma 28 febbraio 2008 (Rome: “L’Erma” di Bretschneider, 2008).
Andrea Carandini and R. Cappelli, Roma: Romolo, Remo e la fondazione della città (Milan: Electa, 2000).
A. M. Carruba and L. De Masi, La Lupa capitolina: un bronzo medievale (Rome: De Luca, 2006).
C. Dulière, Lupa romana: Recherches d’Iconographie et Essai d’Interprétation (Rome: Institut historique belge de Rome, 1979).
A. W. J. Holleman, “The Ogulnii Monument at Rome,” Mnemosyne 40.3/4 (1987), pp. 427-429.
C. Mazzoni, She-Wolf: The Story of a Roman Icon (Cambridge: Cambridge University Press, 2010).

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.