Мезон Каре

Така нареченият Мезон Каре или „квадратна къща“ е древен римски храм, разположен в Ним, Южна Франция. Ним е основан като римска колония (Colonia Nemausus) през 1. век пр.н.е. Мезон Каре е изключително добре запазена древноримска сграда и е почти учебникарски пример за римски храм, както е описан от Витрувий, древноримски автор и архитект .

Вътрешността на храма е класически пример за храм в тоскански стил, както го описва Витрувий (който пише „За архитектурата“ през 1. век пр. н. е.). Това означава, че сградата има единична цела (култова стая), дълбок портник, фронтал, осова ориентация и се намира върху висок подиум. Подиумът на Мезон Каре се издига на височина от 2,85 метра. Планът на храма е с размери 26,42 на 13,54 метра в основата.

Сградата е построена в коринтски стил (лесно се познава по мотивите с акантови листа на капитела) и е с хексастилен план (което означава, че има шест колони по цялата фасада); двадесет полуколони са наредени отстрани, давайки псевдопериптерна подредба (предните колони са свободно стоящи, но колоните отстрани и отзад са полуколони, т.е. прикрепени към стената).

Храмът има много дълбок пронаос (портник). Надстройката е украсена с мотиви, наподобяващи яйца и стрели, а архитравът е разделен на три зони. Дълбокият портник, който слага акцент върху предната част на храма, и псевдопериптерната подредба ясно го разграничават от древногръцките храмове.

Някога храмът е имал надпис с посвещение, който е премахнат през Средновековието. След реконструкцията на надписа през 1758 г. учените смятат, че посвещаването на сградата е в чест на внуците и наследниците на Август – Кай и Луций Цезар. Посветителният надпис в превод гласи: „На Гай Цезар, син на Август, консул; на Луций Цезар, син на Август, назначен за консул; на принцовете на младостта” (CIL XII, 3156). Въпреки че не е често срещано в Италия по времето на Юлио-Клавдиевата династия, поклонението пред императора и императорското семейство е разпостранено в провинциите на Римската империя.

Храмът на Август и Ливия от края на 1. век, намиращ се във Виен, Франция (древното селище Алоброгите, което се превръща в римска колония), е с много подобен план на този на Мезон Каре. Този храм първоначално е посветен само на Август, но през 41 г. император Клавдий преосвещава сградата, за да включи Ливия, неговата баба (и съпруга на Август). Взети заедно, тези храмове ни показват не само добре запазени примери на ранна имперска архитектура, но също така показват степента, в която местните аристократи инвестират в монументално строителство, за да прославят името на императора и членовете на неговото семейство. Точно както подобни храмове в Рим са спонсорирани от аристокрацията, строителството в провинциите също често разчита на по-висшите членове на общността да влязат в ролята на патрони на изкуствата.

Есе от д-р Джефри Бекер

Robert Amy, “L’inscription de la maison carrée de Nîmes”, Comptes rendus des séances de l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres 114.4 (1970) pp. 670-686.

Robert Amy and Pierre Gros, La Maison Carrée de Nîmes (Supplementa à “Gallia”; 38) (Paris: Éditions du Centre national de la recherche scientifique, 1979).

James C. Anderson, jr. “Anachronism in the Roman Architecture of Gaul: the Date of the Maison Carrée at Nîmes,” Journal of the Society of Architectural Historians, vol. 60 (2001) pp. 68-79

James C. Anderson, jr., Roman Architecture in Provence (Cambridge & New York: Cambridge University Press, 2013).

Jean-Charles Balty, Études sur la Maison Carrée de Nimes (Bruxelles-Berchem, Latomus, revue d’études latines, 1960).

Pierre Gros, “L’augusteum de Nîmes”, Revue archéologique de Narbonnaise 17.1 (1984) pp. 123-134.

Pierre Gros, L’architecture romaine : du début du IIIe siècle av. J.-C. à la fin du Haut-Empire. 1, Les monuments publics (Paris: Picard, 2001).

John Bryan Ward-Perkins, “From Republic to Empire: Reflections on the Early Provincial Architecture of the Roman West”, The Journal of Roman Studies, 60 (1970), pp. 1-19.