Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Храм на Портун

Храмът на Портун (известен преди като Фортуна Вирилис), варовик, туф и щукатура, около 120-80 г. пр.н.е., Рим
Храмът на Портун е добре запазен правоъгълен храм в Рим, Италия, от края на втори или началото на първи век пр.н.е. Той е посветен на бог Портун – божество, което се свързва с добитъка, ключовете и пристанищата. Богът покровител е подходящо избран, имайки предвид топографското положение на сградата близо до древното речно пристанище на град Рим.
Храмът на Портун (известен преди като Фортуна Вирилис), варовик, туф и щукатура, около 120-80 г. пр.н.е., Рим
Град Рим по време на Републиката се характеризира отчасти с посвещения на монументални архитектурни обекти, направени от изтъкнати граждани с аристократичен произход, често във връзка с ключови политически или военни постижения. Храмовете са особено популярен избор в тази категория предвид тяхната видимост и полезността им както за религиозни, така и за светски събития.
Храм, вероятно посветен на Херакъл Победоносец, форум Боариум, Рим, края на 2. век пр.н.е.
Храмът на Портун се намира в съседство с кръгъл храм в коринтски стил, който днес се смята, че е посветен на Херакъл Победоносец. Дали храмът наистина е посветен на Портун е спорен въпрос в научната сфера. Някои изследователи смятат, че храмът е посветен на Фортуна Вирилис (аспект на бог Фортуна), но това е възглед на малцинството. Празникът в чест на Портун (Портуналиите) се чества на 17 август.

План и строителство на храма

Храмът има правоъгълна форма с размери приблизително 10,5 x 19 метра (36 x 62 римски фута). Планът може да се нарече псевдопериптерален, тъй като има само свободно стоящи колони на фасадата и полуколони отстрани и отзад, вместо традиционната свободно стояща колонада (ред колони) от всички четири страни.
План, Храмът на Портун (Рим, около 120-80 г. пр.н.е.)
Пронаосът  (портника) на храма поддържа йонийска колонада с четири напречни и две колони в дълбочина, изсечни от травертин. Йонийският стил може да се разпознае най-лесно от капителите във формата на свитък. Има пет полуколони от всяка страна и четири отзад.
Като цяло сградата има композитна структура, като за надстройката са използвани както травертин, така и туф (туф е вид камък, състоящ се от уплътнена вулканична пепел, а травертинът е вид варовик). Върху туфа е нанесено покритие от щукатура, което му придава външен вид, по-близък до този на травертина.
Полуколони, храмът на Портун (известен преди като Фортуна Вирилис), варовик, туф и щукатура, около 120-80 г. пр.н.е., Рим
Дизайнът на храма включва елементи от няколко архитектурни традиции. От италианската традиция е заимстван високият подиум (човек се изкачва по стълбите, за да влезе в пронаоса) и подчертаната фронталност. От елинистическата архитектура идват колоните в йонийски стил и полуколоните. Използването на дълготрайни строителни материали като камък (за разлика от италианската традиция надстройката да е от дърво, теракота и тухли от кал) също отразява променящите се практики. Самият храм свидетелства за променящите се реалности и променящия се културен пейзаж на Средиземноморския свят в края на първото хилядолетие пр.н.е.
Храм на Сибила, Тиволи, ок. 150-125 г. пр.н.е., снимка: LPLT
Храмът на Портун се намира в пределите на форум Боариум, обществено пространство, което е основното пристанище на Рим. Въпреки че храмът на Портун е малко по-малък от другите храмове във форум Боариум и съседния форум Холиториум, той се вписва в общата типология на къснорепубликанското храмово строителство.
Най-близкият съвременен паралел на храма на Портун е храмът на Сибила в Тибур (днешен Тиволи), който датира от ок. 150-125 г. пр.н.е. Типът храм, пример за който е храмът на Портун, може да бъде открит и в храмовите постройки на Юлио-Клавдиевата династия като Мезон Каре в Ним в Южна Франция.

Опазване и съвременно състояние

Андреа Паладио, Храмът на Фортуна Вирилис, гравюра от Четирите книги за архитектурата, Лондон, Айзък Уеър, 1738 г.
Храмът на Портун очевидно е в отлично състояние. През 872 г. древният храм е превърнат в християнско светилище, посветено на Санта Мария Егизиака (Света Мария от Египет), което спомага за запазването на сградата. Архитектурата е извор на вдъхновение за много художници и архитекти през вековете, включително Андреа Паладио, който изучава сградата през 16. век.
Неокласическите архитекти са вдъхновени от формата на храма на Портун и това води до изграждането на храма на Хармония, декоративна сграда в Съмърсет, Англия, датираща от 1767 г. (долу).
Храмът на Портун е важен не само заради добре запазената си архитектура и вдъхновението, което носи, но и като напомняне за това какъв е бил някога застроеният пейзаж в Рим – осеян с големи и малки храмове, превърнали се в средища на много събития в живота на града. Тези храмове, които са оцелели до днес, напомнят за тази архитектурните традиции и жизнеността на самите римляни.
Храмът на Хармония, 1767 г., Halswell къща, Somserset, Англия
д-р Джефри А. Бекер

Съвременна история

Храмът на Портун е включен в Списъка за наблюдение на световните паметници през 2006 г. Под егидата на World Monument Fund (Фондът за световните монументи), този списък включва „места, част от културното наследство по света, които са под риск заради природните условия или въздействието на социална, политическа и икономическа промяна“, предоставяйки „възможност да бъдат по-видими, да се повиши обществената осведоменост, да се насърчи местната ангажираност в тяхната защита, да се използват нови ресурси за опазване, напредък в иновациите и демонстриране на ефективни решения.“
Заедно със Soprintendenza Archeologica di Roma и безвъзмездни дарения от частни дарители, World Monuments Fund спонсорира реставрация на храма на Портун, която започва през 2000 г. Храмът е бил реставриран частично и са осъществени мерки за консервацията му през 20-те години на миналия век, но процедурите, които се използват през последните две десетилетия включват най-новите технологии, които позволяват да се завърши пълното възстановяване на интериора и екстериора на сградата. Това включва почистване и консервация на стенописите, подмяна на покрива (включващ древни керемиди), антисеизмични предпазни мерки и почистване и възстановяване на фронтона, колоните и външните стени. Новореставрираният храм е отворен за обществеността през 2014 г.
Храмът на Портун е един от най-добре запазените образци на римската републиканска архитектура и усилия като тези на World Monument Fund гарантират, че той ще остане непокътнат.
Предистория от д-р Нарали Хохенси
Допълнителни ресурси:
F. Coarelli, Il Foro Boario dalle origini alla fine della repubblica (Rome: Ed. Quasar, 1988).
R. Delbrueck, Hellenistische bauten in Latium (Strassburg, K.J. Trübner, 1907-12).
E. Fiechter, "Der Ionische Tempel am Ponte Rotto in Rom," Mitteilungen des Deutschen Archaeologischen Instituts, Römische Abteilung 21 (1906), pp. 220-79.
J. W. Stamper, The Architecture of Roman Temples: The Republic to the Middle Empire (Cambridge: Cambridge University Press, 2008).
A. Ziółkowski, The temples of Mid-Republican Rome and their historical and topographical context (Rome: “L’Erma” di Bretschneider, 1992).

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.