Гробницата на Сципионите и саркофага на Сципион Барбат

В последните дни на Римската република се случват социално-икономически катаклизми и отдавна установеният социален ред се оказва застрашен от новодошли богаташи, на които им липсва знаменито социално родословие. Римските аристократи от патрицианската класа (тези, застрашени от този социално-икономически катаклизъм) прослядяват своите предци до основателите на Римската държава и представят себе си като възрастни и мъдри като мяра за техния опит и проницателност (вж. Глава на римски патриций).

Тъй като общественият имидж и статусът често са свързани, тези аристократи отдавна разчитат на показността като част от култивирането на статуса си. Независимо дали става въпрос за излагане на изображения на знаменити членове на семейството в атриума на къщите си, или за изграждане на гробници, или покровителство на други строителни проекти, материалната култура има значение за поддържането на статута. В периода на Късната Република (края на 2. и 1. век пр. н. е.) се появяват няколко значими примера за този опит да се запази статута в променящия се свят.

Корнелиите Сципиони са сред най-известните римляни. Техните предци са печелили много победи — включително тези на Луций Корнелий Сципион Барбат (който умира около 280 г. пр.н.е.) и Публий Корнелий Сципион Африкански (който умира около 183 г. пр.н.е.), победителят във Втората пуническа война. Семейната гробница на Корнелиите Сципиони, разположена по протежение на пътя Виа Апия, водещ на юг от град Рим, е преоткрита за първи път през 1614 г. Нейните останки са един от най-важните примери за къснорепубликанска погребална култура в Рим и демонстрират как едно знаменито семейство се опитва да запази имиджа си в променящия се свят.

Гробницата на Сципионите е подземна, изсечена в скала гробница (хипогеум), съставена от неправилни камери и свързващи коридори, които осигуряват ниши за погребения (виж по-долу плана и изгледа от вътре).

Гробницата е започната в първите години на 3. век пр.н.е. и продължава да се използва до 1. век. Родоначалникът на семейството, Луций Корнелий Сципион Барбат, консул на Рим през 298 г. пр.н.е., е най-известният обитател на гробницата. Барбат е погребан в монументален каменен саркофаг с надпис на латински (виж по-долу). Други членове на семейството заемат други части на гробницата, в много случаи с надписи, посочващи имената и обществената им кариера.

Тъй като гробницата е с изглед към важен път, фасадата ѝ постепенно става изключително детайлно украсена в по-късните си фази. Тази фасада вероятно датира от ок. 150 г. пр.н.е. или по-късно, когато семейството обновява и разширява гробницата. В допълнение към архитектурните елементи на фасадата, гробницата е украсена и с фреска, изобразяваща процесиална сцена, вероятно на известни членове на Корнелиите Сципиони.

Саркофагът на Барбат

Сципион Барбат е погребан в изящно декориран саркофаг (днес оригиналът е във Ватиканските музеи — изображение по-долу, а на място има гипсова отливка — изображение тук). Фасадата на саркофага е украсена с дорийски фриз, а спираловидни свитъци (волути) украсяват капака (гледай видеоклип за класическите стилове). Върху саркофага има сложна епитафия на латински, която е променена през древността, като някои по-ранни текстове са изтрити. Сципионите винаги са се стремели да поддържат семейните връзки и да подкрепят своето потекло на всяка цена. Съществуващият текст на епитафията на Барбат е посветен на постиженията в гражданската му кариера (Барбат служи като консул, цензор и едил) и военните му постижения. Във военното дело Барбат остава в историята с участието си във войните на Рим през 3. век пр.н.е. със самнитите. Епитафията разказва на читателя, че той превзема Тавразия и Кизауна в Самниум, в допълнение към подчиняването на района на Лукания (Corpus Inscriptionum Latinarum VI, 1285).

Гробницата на Сципионите е важен паметник, който демонстрира римските методи за използване на изображения за подсилване и представяне на социален статус. Конкуренцията за поддържане на социален ранг и позиция е ожесточена – по-късно членовете на семейство Корнелии (gens Cornelia) търгуват с имената и репутацията на своите по-известни предци, докато самите те се борят за оцеляване в бурния период в края на Римската република.

д-р Джефри А. Бекер

Погребалните ритуали в Рим (Есе на Smarthistory)

Filippo Coarelli, Il sepolcro degli Scipioni a Roma (Rome: Fratelli Palombi, 1988).

Filippo Coarelli, Rome and environs: an archaeological guide, trans. J. J. Clauss and D. Harmon (Berkeley: University of California Press, 2007).

Janos Fedak, Monumental tombs of the Hellenistic age: a study of selected tombs from the pre-classical to the early imperial era (Toronto: University of Toronto Press, 1990).

Harriet Flower, Ancestor Masks and Aristocratic Power in Roman Culture (Oxford: Clarendon Press, 1996).

Peter J. Holliday, The origins of Roman historical commemoration in the visual arts (Cambridge: Cambridge University Press, 2002).

Andrew Wallace-Hadrill, “Housing the Dead: the tomb as house in Roman Italy”, in L. Brink and D. A. Green (eds.) Commemorating the Dead. Texts and Artifacts in Context (Berlin, New York: de Gruyter) 39-77.