Храм на Портун

(джаз музика от пиано) Почти всички оцелели антични паметници в Рим са от времето на империята. Един от малкото паметници от времето на Републиката, е храмът на Портун. Този храм датира от ок. 75 г. пр.н.е. Епохата на Републиката приключва през 27 г. пр.н.е., когато Октавиан е провъзгласен за август от Римския сенат и става първият император на Рим. Това е малък храм, който оцелява, защото е превърнат в църква, когато в Рим се налага християнството. Сградата е много близо до река Тибър, а името ѝ Портун идва от името на бога на пристанищата. Важно е да запомним, че съвременният насип до река Тибър е именно съвременен. През Античността наклонът до реката бил много по-плавен. Възможно е да погледнеш това и да си помислиш, че изглежда като древногръцки храм, като например Партенона в Атина. Със сигурност римляните наблюдавали гръцката архитектура, но не било нужно да ходят до Гърция, за да я видят. Можели са да я видят и в Южна Италия, където гърците създават колонии, например като Пестум. Римляните със сигурност се интересували от гръцката архитектура, но проявявали интерес и към архитектурата на древните етруски. Нека погледнем сградата и да видим дали ще успеем да намерим какво римляните от Републиката са заимствали от гърците и какво са заимствали от етруските. Заимстването от тези два източника прави тази сграда истински римска. Когато приближим сградата от предната ѝ страна, виждаме на върха фронтон, което е стилистичен елемент както за гърците, така и за етруските. Тази сграда със сигурност има фасада, докато древногръцките храмове нямат такава. Обикновено имало стълбище, обикалящо цялата сграда и свободностоящи колони също около цялата сграда. Вместо това тук имаме висок подиум. Сградата е издигната доста високо и има само едно стълбище в предната част, така че етруските, а тук римляните, указват пътя, по който се влиза в сградата. Издигащите се над централното стълбище колони са в йонийски стил. Този стил произлиза от гръцкия регион Йония. Можем да разпознаем стила не само по дълбоките канелюри — тези дълги вдлъбнатини, които са разположени по оста на колоната, но и по факта, че колоните имат база, както и волути — тези завъртулки в горната част. Друга характерна черта на Йонийския стил е непрекъснатия фриз, който обикаля цялата сграда. Докато в дорийските храмове този фриз е прекъсван от триглифи и метопи, тук имаме непрекъсната лента, върху която някога имало релеф, от който можеш да видиш частично запазени свещници и гирлянди. Самият портал е много дълбок, което всъщност е характерно за етруските. Но етруските биха продължили стените на храма напред, нещо, което тук липсва. Тук имаме шест свободностоящи колони. Интересно е, че когато стоиш пред сградата или леко встрани от нея, можеш да погледнеш през нея, и изглежда сякаш има свободностоящи колони от двете страни, но, когато отидеш в страничната част на сградата, можеш да видиш, че колоните са прикрепени. Това е характерно за римската архитектура. Гърците държали красотата на сградата да идва в голяма степен от видимостта на нейната конструкция, но тук покривът, поне в задната част на сградата, е поддържан от стената. Можеш да премахнеш декоративните колони и покривът няма да падне. Прикрепените колони всъщност не са част от поддържащата конструкция на сградата, а са изцяло декоративни. Имаме акцент върху интериора за разлика от гръцката идея за храм, според която той е по-скоро като скулптура, стояща на хоризонта. Когато тази сграда била в употреба, когато била нова, тя била блестящо бяла и изглеждала на пръв поглед като мраморна – материалът, предпочитан от гърците. Но всъщност тя е направена от два местни материала — римски туф, който представлява кафеникав камък, от който са направени стените и вътрешността на някои от прикрепените колони. Белият камък се нарича травертин. Той идва от близките мини в град Тиволи. Има и трети важен материал, който използват римляните, и това е бетонът, от който е направена базата, или подиумът на сградата, защото бетонът може да издържа огромна тежест. Бетонът е много важен материал за римляните. Те усъвършенстват използването му, създавайки огромни пространства като Пантеона или Базиликата на Максенций и Константин. Трябва да отбележим, че стените, макар да са от туф, са покрити с гипс, за да са и те блестящо бели, което също може да бъде взето за мрамор като при гръцките храмове. Тази сграда е истинска симбиоза на гръцката и етруската архитектура. Това също е сграда, която ни носи много информация и ни показва накъде гледали римляните, докато развивали собствения си архитектурен стил. (джаз музика от пиано)