Основно съдържание
Антично изкуство на Средиземноморието и Европа
Курс: Антично изкуство на Средиземноморието и Европа > Раздел 9
Урок 6: Републиката- Храмът на Юпитер Капитолийски в Рим
- Храм на Портун
- Храм на Портун
- Мезон Каре
- Капитолийската вълчица
- Капитолийския Брут
- Капитолийски Брут: Предистория
- Гробницата на Сципионите и саркофага на Сципион Барбат
- Веристичен портрет на мъж
- Веристичен портрет на мъж
- Глава на римски патриций
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Веристичен портрет на мъж
Скулптурите от времето на Римската република представляват веристични портрети, акцентиращи върху възрастта и опита. Определението се базира на латинската дума "verus", която означава истина. Тези портрети демонстрират мъдрост и авторитет. По-късно императорите избирали между идеализирани портрети или реалистични изображения, което било намек за добродетелите на древните гърци или на Римската република. Този визуален език се развил с течение на времето. Лектори: д-р Бет Харис и д-р Стивън Зукър. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
(звучи музика) Преди Рим да се владее
от император, е управляван като република
от Сената. Това е вид съвет на старейшини. Това са предимно възрастни мъже, произлизащи от аристократичните
родове на Рим. Ако се запитаме кои са хората с най-много
привилегии и власт в Римската република, това са възрастните мъже. Тяхната възраст и опит
били от голямо значение. Откриваме,
че през периода на Републиката и особено по време на Късната Република скулптурите изглежда
се опитват да уловят истинското усещане
на възрастта и опита. Пример за подобен веристичен портрет от епохата на Късната Република
откриваме във Ватикана. Това е периодът
точно преди Юлий Цезар и делото му, което ще превърне
Републиката в империя. Наричаме ги „веристични портрети“. Името идва от латинската дума „verus“, което означава „истина“. Идеята е, че те са
изключително правдоподобни, но вероятно има преувеличение на усещането за опит, мъдрост и възраст. Виждаме главата на мъж, която вероятно
идва от значително по-голяма скулптура. Виждаме, че главата му е покрита с тога, което предполага,
че той участва в някакъв ритуал. В очите му се чете загриженост. Виж начина, по който устните му,
които са наистина тънки, са стиснати. Усеща се официалност,
усеща се сериозност. Има авторитет, породен от качествата на лицето,
което виждаме. Гледайки тази редица от
шест или осем бюста, това лице се отличава. То е наистина различно
от традицията, която се развива по времето
на империята. Август става първият
император на Рим и създава традицията,
която отразява Древна Гърция и тенденцията за идеализиране на човешкото лице
и човешкото тяло. Този вид веристични портрети по-късно започват да представляват
аристократичните републикански идеали. Интересно е да се види в по-късните изображения на императори, че те избират малко или много
да се идеализират. Ако те изберат да бъдат
изобразени реалистично, това ще е препратка към ценностите
на Римската република. Ако се идеализират, това е препратка към гръцката традиция. С други думи, това е много съзнателен
набор от атрибути. Това са осъзнати символи, които можеш
да използваш малко или много. Това е визуален език. Интересно е, ако се замислиш
как представяме себе си сега. Ако отвориш списание,
виждаш млади модели, които са идеални,
които са перфектни. По-възрастните нямат този първичен
статус в нашата визуална култура. Но в Древен Рим, поне за
определено време, било различно. (звучи музика)