Основно съдържание
Курс: История – 6. клас (България) > Раздел 2
Урок 1: Византийската империя- Юстиниан и Византийската империя
- Сравнение на Римската и Византийската империя
- Упражнение: приемственост и промени във Византийската империя
- Византийската култура и общество
- Основни понятия: Византийската империя
- Фокус върху приемствеността и промяната: Изграждане на византийската държава
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Упражнение: приемственост и промени във Византийската империя
Прочети за приемствеността и разликите между Римската и Византийската империя и изпълни задачите.
Преглед
- Византия е продължение на Римската империя след падането на Западната Римска империя през V в. Тя просъществува още едно хилядолетие до 1453 г., когато османските турци превземат Константинопол
- Традиции: Византийската империя първоначално продължава да използва много римски практики в управлението на държавата, използва римско право и запазва част от културата на античната империя. Византийците наричат себе си „римляни“. Терминът "Византийска империя" е създаден по-късно от историци, за да разграничат античния и средновековния период на империята.
- Промени: Византийската империя премества столицата си от Рим в Константинопол, променя официалната религия на християнството и променя официалния език от латински на гръцки.
От Рим към Византион
Падането на Римската империя е ключов момент в световната история. Но често забравяме, че част от Римската империя се запазва. Въпреки че Западната Римска империя, с център Рим, се разпада, Източната Римска империя продължава да съществува под името Византийска империя.
Византийската империя оцелява още хилядолетие след разпадането на Римската империя до 1453 г., когато османските турци я превземат. През по-голямата част от историята столицата на Римската империя е Рим. Столицата на Византия е Константинопол, който преди това се е наричал Византион, а днес носи името Истанбул. Столицата е разположена на стратегическо място – на търговските пътища, свързващи Изтока и Запада. Градът носи името на император Константин I Велики, първият император на Византийската империя.
В тази статия ще проследим някои от приликите между Римската и Византийската империя. Ще обърнем внимание и на промените, които трансформират държавата от Източната Римска империя във Византия.
Източната Римска империя се трансформира във Византия постепенно, затова е трудно да се разделят историите на двете държави. Повечето историци смятат, че император Константин дава началото на Византийската империя.
Константин, който управлява от 324 г. до 337 г., прави няколко важни промени в Римската империя. Две от тях са преместването на столицата във Византион и християнизацията на империята (Константин прави християнството равноправна религия в държавата и по-късно самият той е покръстен). Тези промени създават една отчетлива култура, която ще бъде характерна за Византия след падането на Западната Римска империя през 476 г.
Въпреки това хората, живеещи във Византия, продължават да смятат себе си за римляни и да наричат държавата си Римска империя. Термините Византийска империя и Източна Римска империя са създадени много по-късно.
Макар да се смята, че историята на Византийската империя започва с промяната на столицата на Римската империя, Византия не може да се смята за отделна държава до 476 г., когато Западната Римска иперия е превзета от германските племена.
Дори в периода на това препокриване двете части на империята се развиват по различен начин. На Изток гръцкият език започва да става все по-важен и се налага над латинския.
Друга важна промяна е легализирането на християнството от Константин. Въпреки всичко това все още е един преходен период. Чак при император Теодосий II, който управлява между 379 г. и 395 г., християнството става единствена и официална религия в Римската империя (както в Изтока, така и в Запада).
По времето на Константин в империята има смесица от християнски и езически елементи. Нека прочетем този откъс от Тимъти Е. Грегъри:
Няма съмнение, че след 312 г. Константин симпатизира на Християнската църква и я подпомага финансово. Той ясно взема страна в религиозните спорове на епохата и предпочита да назначава християни в управлението на държавата. В същото време Константин продължава да заема длъжността понтифекс максимус (главен жрец на държавната религия), а езическите символи продължават да се появяват на монетите му, поне до 323 г.
Ранновизантийски период
След превземането на Западната Римска империя от германските племена през 476 г., Източната Римска империя продължава да съществува. По-късно историците ѝ дават името Византия.
Първият наистина силен владетел на Византия е Юстиниан, управлявал империята между 527 и 565 г. Той успява да възвърне по-голямата част от териториите на Западната Римска империя.
Император Юстиниан надгражда римските идеи като създава единен сборник от закони за цялата империя. Преди неговото управление, римските закони са различни в различните региони като много от тях дори си противоречат.
През управлението на Юстиниан са създадени едни от най-известните сгради и произведения на изкуството във византийската история. В Константинопол е построена църквата "св. София" по заповед на Юстиниан. Тя е най-голямата църква в света за времето си. Юстиниан също допринася за развитието на държавата като развива търгвоската мрежа, свързвайки столицата с други големи градове на изток и на запад.
Променяща се империя
Въпреки усилията на Юстиниан за обединяване на Византийската империя, завладяване на територии и провеждане на реформи, стабилността на Византия е застрашена. Атаките от съседни народи – включително персите, славяните, арабите и тюркските степни племена – отслабват държавата. Империята няма достатъчно приходи и се бори с поддръжката на нарастващите военните разходи.
Император Ираклий, управляващ от 610 г. до 641 г., отговоря на тези заплахи с нов набор от реформи. Той преструктурира войската. Плаща за това, като намалява корупцията и увеличава данъците. Той също започва да слага по-малко злато в монетите си, за да може да сече повече, което му позволява да плаща на повече войници.
Въпреки тези реформи, войните с арабите и славяните значително увреждат Византийската империя и намаляват драстично нейната територия. Въпреки че начинът на управление останава почти същия от времето на римляните, Византийската империя започнала да се трансформира по-драстично вследствие на тези опустошителни войни.
Как се променя? Нека прочетем този откъс, написан от византолога Робърт Браунинг:
От дните на Диоклециан и Константин, в началото на трети и четвърти век, традиционно има разделение на гражданската и военната власт. Гражданските управители на провинциите нямат власт над войските, разположени в техния район, а командирите на армията нямат власт над цивилното население. [...] Това е система, чиято цел е да не позволява на генералите да се впускат в политиката и да организират военни преврати. Тази ситема работи, но е тромава и зависеща от сътрудничеството на управляващите органи на градовете, които трябва да предприемат голяма част от изпълнението на правителствената политика. Координацията на военната и гражданската власт става бавна и трудна. Сега, когато нито един регион на империята не е в безопасност от атака, е необходимо нещо различно. [...] Териториите, които все още са под византийски контрол, са формирани във военни окръзи под командването на стратег (военен водач), който отговаря за всички аспекти на управлението, граждански и военни. [...] Тези нови военни окръзи са наречени теми, дума, чиято основна конотация е подразделение на войските.
В откъса Браунинг описа появата на темите. По време на управлението на Ираклий Византийската империя преминава от системата на провинциалната администрация към тази нова административна система. Съгласно нея, земята се предоставя на фермери, които в замяна осигуряват империята с лоялни войници. Всеки район се нарича тема. Ефективността на тази система позволява на Византия да задържи п-в Мала Азия.
Предишната система на провинциите е гражданска администрация, но системата на темите слива гражданската администрация с военната администрация. Тази система е доста успешна. Тъй като няма достатъчно пари за плащане на войници, безвъзмездното предоставяне на земя е в състояние да субсидира военните. Също така войниците имат лична връзка с получената земя, тъй като тя е тяхна собствена.
До началото на осми век Византийската империя започва да изглежда много по-различно от Римската империя. Загубата на най-богатите провинции на империята, съчетана с последователни нашествия, довежда до проблеми в имперската икономика и до сравнително обедняла държава в сравнение с ресурсите, с които разполагат съседните арабски мюсюлмански държави.
Начинът на управление и културата са променени, а войската е реформирана. През управлението на Ираклий, гръцкият език вече е заменил латинския като официален. Вместо в урбанизирана и космополитна цивилизация, Византия се превръща в аграрно, доминирано от войската общество, въвлечено в продължителни и тежки конфликти със съседите си.
Между девети и единадесети век, Византия провежда офанзива и превзема о. Крит, о. Кипър и по-голямата част от Сирия. През този период българите, сърбите и руснаците приемат християнството от Източноправославната църква, което завинаги променя религозната карта на Европа и облика на Византийската империя.
През този период, в тази административна системи с теми, има голяма конкуренция за земи измежду аристократите. Тъй като собственикът на земята може да събира данъци и да контролира армията в своята тема, аристократите стават независими от владетеля и започват да действат по своя преценка. Това разклаща властта на византийския император. Земевладелците предпочитат да вдигат данъците на дребните фермери с цел да натрупат повече пари в собствената си хазна. Това повишаване на данъците води до бунтове и по-нататъшна дестабилизация на вече отслабения ред.
Въпреки тежката ситуация, Византия оцелява до петнадесети век, преминавайки през още трансформации. Все пак империята губи големи парчета територия и по времето на османското нашествие Византийската империя не разполага с много, освен столицата си Константинопол.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.