Фокус върху икономиката: крепостничеството

"Тези, които не са роби, не са всички свободни – в този период се появява нов вид статус на несвободен човек, който не е равен на робството: това е крепостничество. Има много пътища към крепостничеството: загуба на земя заради дългове и бедност или чрез завладяване, последвано от загуба на земя. Крепостният селянин е привързан към земята, която той и семейството му обработват и има многобройни важни задължения. Крепостните селяни споделят продуктите от труда си с господарите си, длъжни са да работят за господаря си и са ограничени в правото си на пътуване. Често се изисква крепостните селяни да носят царевицата си за мелене в мелницата на господаря, да обработват гроздето си в пресата на господаря и да плащат за данък, когато искат да се оженят извън имението. Плаща се данък и при предаването на наследство. Животът на крепостните селяни е труден и често се характеризира от съвременните автори като прост и груб. Когато епископ Ратер от Верона около 930 г. пише напътствия за християните при всякакви условия, той съветва работника: „Бъди не само честен, но и трудолюбив, доволен от своята участ, не лъжи и не обиждай никого.“"