Въведение в исляма

Думата "Ислям" може най-добре да бъде преведена на български като "подчинение". В контекста на ислямската вяра, това е подчинение на Божията воля. Мюсюлманин е човек, който изповядва Исляма, някой, който се отдава на волята на Бог. Основен текст в Исляма е Коранът, който според мюсюлманите разкрива знанието и думите на Бог чрез пророка Мохамед. Това е много важно – понякога, особено в по-стари текстове, стари западноевропейски текстове, можеш да срещнеш Исляма да бъде наричан Мохамадизъм, по подобен начин както християнството получава името си от Христос. Мюсюлманите са много чувствителни към това, защото те не виждат в Мохамед божествена фигура, за каквато се смята тази на Исус от християните. Те смятат Мохамед за човек. Човек, чиито практики и живот са почитани, но самият той не е смятан за божество. Той е пророкът, който разкрива думите на Бог чрез Корана. Това се взема много насериозно в повечето мюсюлмански традиции. Мохамед не се изобразява от страх, че хората ще започнат да го боготворят като идол. На тази линия на времето виждаш други юдео-християнски фигури, защото според Исляма мюсюлманите следват техните завети. Те са смятани за хора, които се отдават на волята на Бог. Моисей и Исус са най-често споменаваните пророци в Корана. Мюсюлманите също вярват, че Коранът не е първата книга, която Бог разкрива на човечеството. Те вярват, че Тората, това са първите пет книги от Библията на евреите, също първите пет книги от Стария завет на християните – Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, също са част от текстовете, разкрити от Бог чрез пророка Мойсей. Мюсюлманите вярват и че Псалмите са текст, разкрит от Бог чрез цар Давид, когото също можем да наречем пророк, който живее около 1000 г. пр.н.е. Мюсюлманите смятат и Евангелията за разкрито послание от Бог чрез Исус. Извън тези разкрити от Бог текстове, има друга част от мюсюлманската традиция – Сунната и Хадит. Сунната описва живота, деянията и разказите на Мохамед, много от които са отразени и в Хадит. Хадит са разкази от втора ръка на други хора, които живеят по времето на Мохамед, макар че много от тях са написани десетелетия, а понякога и векове по-късно. Това е голям дебат в мюсюлманската общност – кои Хадити са по-надеждни и кои не толкова. Обща черта, без значение от религиозното направление, е сигурността в Корана и фактът, че той представлява думите на Бог. За да видиш по-ясно как мюсюлманите виждат себе си като част от традицията, описана в Стария и Новия завет, ще ти покажа няколко цитата от Корана. В първия се набляга на изконната идея за приемственост в традициите: "Той за религията завеща онова, което завеща и на Ной, и на теб разкри същото, о, Мохамед, което разкри на Авраам, Моисей и Исус – да се придържаме към религията и да не се разединяваме в нея." Този цитат говори за важността на Авраам: "И кой е по-добър за религия от този, който се отдава на Бог, докато върши добро и следва религията на Авраам, насочваща към истината? И Бог направи от Авраам свой приятел." Авраам играе важна и централна роля. Каабата, която мюсюлманите смятат за дома на Бог, намираща се в Мека, ето тук, се смята, че е построена от Авраам и Исмаил. Медина, за която ще говорим в следващи видео уроци, е мястото, в което ранните мюсюлмани търсят спасение от преследвания, се смята за града на Мохамед. Но Мека, към която всички мюсюлмани се обръщат, докато провеждат молитвите си пет пъти дневно, за което ще говорим след малко, често е наричана градът на Авраам. Сега ще видим цитат с препратка към Моисей: "А преди него беше писанието на Моисей – водител и милост. А това е потвърждаваща книга на арабски език..." Под "това" се има предвид Корана. Това е цитат от Корана. "А това е потвърждаваща книга на арабски език, за да предупреди угнетителите и да е радостна вест за благодетелните." Това отново е ясно послание, поне в ислямската традиция, че това е същата религия или традиция като тази на Моисей. Ето и една препратка към Исус: "Сетне проводихме по стъпките им Нашите пратеници без прекъсване. И проводихме след тях Исус, сина на Мария, и му дадохме Божието слово. И вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие." Основната разлика между мюсюлманите и християните е в отношението към живота на Исус. Мюсюлманите не вярват в разпъването на кръст и прераждането, както и в това, че Исус е Бог или Божият син. Те го смятат за един много важен пророк, пророкът преди Мохамед, който разкрива Корана. За всеки практикуващ мюсюлманин важат т.нар. Петте стълба на Исляма. Това важи най-вече за по-голямата част от мюсюлманите – сунитите. Шиитите имат малко по-различна комбинация от стълбове, но има и много общи черти. Първият стълб е вярата, наричан още Шахада. Шахадата може да се смята като свидетелство. Всеки мюсюлманин трябва да вярва и казва, че има само един Бог и Мохамед е неговият пророк. Всъщност, за да приемеш Исляма, трябва да кажеш това в присъствието на поне двама свидетели. И това е достатъчно, за да приемеш мюсюлманството. Следващият важен елемент на Исляма, може да се каже вторият от Петте стълба, е молитвата. Мюсюлманите се молят по пет пъти на ден – по изгрев, на обяд, след обяд, вечерта и през нощта, винаги гледайки в посока към Каабата, която е в Мека, градът, който според мюсюлманите е построен от Авраам и синът му Исмаил, който пък се смята за родоначалник на всички араби. Любопитно е, че има много паралели с молитвите по пет пъти на ден при зороастрийците, включително ритуалното измиване на тялото преди молитва. Третият стълб, наречен Зекят, е милостинята. Традиционно това е 2,5% от собствеността. Два процента и половина може да не звучи много, но това не е от приходите, а от собствеността. Четвъртият стълб е постът от изгрев до залез по време на деветия месец от Ислямския календар. Това е месецът Рамадан, през който не се консумира храна или вода от изгрев до залез. Ислямският календар е лунен календар. Думата за месец идва от думата за луна, защото се отнася за периода от време на един цикъл на луната. Краят на месеца идва с Рамазан байрам, който е Празник на говенеенето, един от двата големи празника в Исляма. Петият стълб на Исляма е поклонението в Каабата през дванадесетия месец, при това точно определена част от този месец. През дванадесетия месец се случва и вторият голям мюсюлмански празник – Курбан Байрям, Празникът на жертвоприношението. Това отнова е препратка към Авраам и неговата готовност да жертва сина си, преди да бъде спрян от Бог. Това са основните идеи в Исляма. В други видеа ще се потопим в появата на Исляма, живота на мюсюлманския пророк Мохамед в Мека и Медина и как тази религия се разпространява по света по време и след края на живота на Мохамед през VI и VII век от новата ера. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.