If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Развитие и разпространение на ислямските култури

Преглед

  • В края на Абасидския халифат, бившата огромна и обединена ислямска империя се фрагментира и децентрализира.
  • Разнообразни групи управляват земите, дъжани преди от Абасидите.
  • Религиозните институции се стабилизират през този период, в който държавната власт е в криза.
  • Търговията допринася за разпространението на ислямската култура и води до изграждането на чувство за интернационализъм.
Между IX и XII век ислямската култура процъфтява и се превръща в това, което днес наричаме Ислям. Военната експанзия през ранния период разпространява Исляма, но само формално. В по-късния период ислямската култура се разпространява истински и хората масово приемат религията.
Разпространението на Исляма е спомогнато от търговията, мисионерите и промените в политическата структура в ислямското общество. В резултат от това можем да видим разнообразни интерпретации на Исляма из различните ислямски общности.

Политическа децентрализация и разпокъсване

Огромната империя на Абасидите, обхващаща около 10 000 000 кв. км., е впечатляваща, но много трудна за поддържане. С приемането на исляма от все повече хора, данъчните приходи от немюсюлманските поданици намаляват и Абасидите вече не могат да покриват разходите си. Абасидската религиозна власт също изпада в криза, тъй като по-мощна класа теолози, които застават начело на нови религиозни институции, оспорват легитимността на халифатската система.
В крайна сметка, високо централизираният Абасидски халифат се раздробява на многобройни по-малки независими политически структури. Тези нови политически структури отслабват властта на Абасидите.
Вероятно тази политическа децентрализация и дестабилизация довежда до разпространението на исляма извън границите на огромната империя на Абасидите. Регионалните владетели, които не трябва да управляват толкова обширни територии, успяват да се разширят по-плодотворно в единични посоки. Например, династиите Фатимиди и Берберите в Северна Африка успяват да се разширят в Субсахарска Африка, а Газневидите достигат чак Индия.
Как се променя Абасидската империя с течение на времето?
Как тези промени спомагат за разпространението на исляма?

Формирането на разнообразни религиозни и държавни институции

Съвременният ислям е разделен на много секти. Докато напрежението, довело до развитието на тези секти, определено присъства в ранната история на исляма, нужни са били векове, за да се превърнат тези различни религиозни тълкувания в отчетливи теологични школи. Докато учените съставят истории, закони и философски трактати, се появяват и основните школи на правната мисъл.
Страница с ръкописен текст на арабски.
Страница от ръкопис на ислямското право от Испания, първата половина на XI век. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Докато религиозните институции се стабилизират, политическите институции стават все по-нестабилни. Докато мюсюлманските турци мигрират в ислямските империи, други народи ги нападат, в това число монголците. Друга причина за политическата нестабилност е конфронтацията между мюсюлманите и християните в Западна Европа, с инквизицията и кръстоносните походи.
В сянката на тези политически катаклизми ислямските политически структури се трансформират и се появяват нови лидери отвъд традиционния арабски мюсюлмански елит. Кюрдските лидери, като Саладин от династията Аюбиди, оказват невероятно влияние. Мамелюкските робски войници от турски произход също набират сила.
Рисунка, показваща човек, който тренира с кавалерийско копие, дълго оръжие с дървена дръжка и заострена стоманена глава, използвано от конници при нападение. Мъжът има брада и носи червен тюрбан на главата си. Около рисунката има текст на арабски език.
Изображение на мамелюк, който тренира с копие, от първата половина на XVI век. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
В крайна сметка се появяват множество малки държави, в които някога са управлявали Абасидите. Петвековото съществуване на Абасидската империя най-накрая приключва с превземането на Багдад от монголците през 1258 година.
Картина, изобразяваща битка. Войници пресичат вода, акостират и нападат крепост.
Картина, изобразяваща обсадата на Багдад от монголците през 1258 г. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
След падането на Абасидите различни социални и политически структури запълват вакуума. Суфистките религиозни институции са сред тези структури. Суфистките мисионери налагат исляма в Субсахарска Африка и в Южна и Югоизточна Азия.
Преминаването от други религии като християнството и юдаизъм към исляма става сравнително лесно и бързо поради общите религиозни идеи. Приемането на исляма от езически и политеистични религии обаче е по-трудно. Суфистките мисионери преодоляват тези трудности адекватно, правейки исляма привлекателен, като го приобщават към съществуващите религиозни традиции.
Това приобщаване е очевидно в комбинацията от ислямски традиции с предислямските системи на вярвания в синкретични религиозни системи. Добър пример е кебатинан, религия, появила се в съвременна Индонезия около XVI век, съчетаваща анимистични, будистки, индуистки и ислямски - особено суфистки - вярвания и практики.
Четири малки предмета с надписи на арабски език.
Кебатинански талисман, който се смята, че увеличава духовната сила. Изображението е собственост на Flickr (CC BY 2.0).
Към края на управлението на Абасидите, властта вече не е достъпна само за арабите. Мюсюлманските кюрдски, персийски, турски, монголски и афганистански лидери укрепват властта си на места, отдалечени от съвременна Турция и Северна Индия. От там ислямът се разпространява до съвременна Малайзия и Индонезия.
Именно по-късните мюсюлмански империи като Османската и империята на Сефевиди, нито една от които не е арабска, оформят съвременния ислямски свят.
Как се променя етническият характер на мюсюлманските империи по времето на Абасидския халифат?
Как се появяват синкретичните ислямски традиции?
Мисионерите и военната експанзия разпространяват ислямската култура, но тя достига нови земи и чрез търговията. Керваните, групи от пътници, които използват камили, за да превозват себе си и стоки през сушата, са изключително важна част от разпространението на исляма. Точно както камилите дават възможност на първите халифи да разширят своите империи, караваните позволяват на Абасидите и други сили да разширят цивилизациите си и да обогатят своите култури, като свързват провинции, които са далеч една от друга. Разширените пътни мрежи позволяват на керваните, пълни с войници, поклонници, пратеници, търговци и учени, да пътуват из огромни територии.
По тези търговски пътища се развиват и търговски общности. Мюсюлманите контролират западната част на Пътя на коприната и оказват влияние върху търговски пътища, минаващи през Сахара. Те също са силни играчи в морската търговия в Червено море, Персийския залив и Индийския океан.
Рисунка на група хора, пътуващи с коне в права линия.
Изображение на керван, пътуващ по Пътя на коприната, около XIV век. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Макар че тези търговски взаимодействия безспорно имат важни последствия, те еднакво силно повлияват в културната сфера. Те създават усещане за интернационализъм и мултикултурализъм. Този културен обмен изглежда очевиден за човек от XXI век, но по онова време той е съвсем нов начин на мислене за света.
Новите културни връзки довеждат до обмен на технологии, наука и други форми на култура. Например, взаимодействието между арабските мюсюлмански сили и династията Тан довежда до обмен на технологията на хартията, която революционизира мюсюлманския свят и по-късно достига и до Европа.
Как търговските взаимоотношения се превръщат в културен обмен?