Основно съдържание
Курс: История – 6. клас (България) > Раздел 2
Урок 4: Разпространение и Златна ера на исляма- Разпространението на исляма
- Възход на ислямските империи и държави
- Разпространение на ислямската култура
- Развитие и разпространение на ислямските култури
- Основни понятия: разпространението на исляма
- Фокус върху приемствеността и промените: разпространение на исляма
- Златната ера на исляма
- Златната ера на исляма
- Основни понятия: Златната ера на исляма
- Фокус върху Багдад: Златната ера на исляма
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Златната ера на исляма
Абасидските халифи създават град Багдад през 762 г. Той става културен център и събирателна точка за много велики умове. Багдад се превръща в центъра на Златната ера на исляма.
Преглед
- Водачите на арабите след смъртта на Мохамед се наричат халифи.
- Халифите създават град Багдад, който става културен център в Абасидския халифат.
- Багдад, който се намира близо до границата между Азия и Европа, е важно място, в което има активна търговия на стоки и обмен на идеи.
- Учените, живеещи в Багдад, превеждат на арабски много гръцки текстове и правят различни научни открития. Именно затова тази епоха между VII и XIII век се нарича Златният век на исляма.
Любовта към знанието в Багдад е очевидна. Градът е създаден през 762 г. и става столица на Абасидския халифат и на съвременен Ирак. Учени, философи, лекари и други мислители се събират в този търговски и културен център. Учените, много от които владеят гръцки и арабски, обменят идеи и превеждат текстове от гръцки на арабски.
Лидерите на мюсюлманите след смъртта на Мохамед са наречени халифи. Управлението на Абасидската династия, която изгражда град Багдад, е известно като Златния век на исляма . Това е епоха, в която науката и изкуството процъфтяват.
Абасидския халифат
След смъртта на Мохамед и сравнително краткия период на управление на халифите от Праведния халифат Династията Омаяди взема властта. Със столица в Дамаск, Сирия, Омаядският халифат се сблъсква с вътрешнополитически проблеми и съпротива, отчасти защото властта демонстрира очевидно предпочитание към мюсюлманите от арабски или персийски произход. Възползвайки се от тези условия, Абул Абас ас-Сафах, сунит от арабски произход, прави революция през 750 г. С подкрепата на своите последователи той разгромява войските на Омаядите и създава новата династия Абасиди.
Багдад
Владетелите от династията Абасиди създават град Багдад, столицата на съвременен Ирак. Багдад заменя и засенчва Дамаск като столица на империята. Разположен е близо до реките Тигър и Ефрат, което го прави идеално място за производство на храна, която може да поддържа голямо население.
Абасидите изграждат Багдад от първия камък. Те същевременно поддържат мрежата от търговски пътища, която персийците са създали преди да бъдат превзети от Омаядите. Багдад е стратегически разположен между Азия и Европа, което го превръща в първостепенно място по сухопътните търговски пътища между двата континента. Слонова кост, сапун, мед и диаманти са само част от стоките, които се купуват и продават в Багдад. Хората в Багдад произвеждат и изнасят коприна, стъкло, плочки и хартия. Централното местоположение и оживената търговска култура на града са сред предпоставките за обмен и на идеи.
Багдад привлича много хора, в това число учени, които заживяват в столицата на империята. За да добиеш представа как изглежда животът в новопостроения град, ето откъс от съчиненията на арабския историк и биограф Якут ал Хамави, описващ Багдад през десети век:
Град Багдад образува два обширни полукръга на десния и левия бряг на Тигър с диаметър дванадесет мили. Многобройните предградия, покрити с паркове, градини, вили, красиви алеи и изобилно снабдени с богати базари и фино изградени джамии и бани, се простират на значително разстояние от двете страни на реката. В дните на най-голям просперитет населението на Багдад и неговите предградия надминава два [million]! Дворецът на халифа се издига сред обширен парк, за обикалянето на който са нужни часове. С изключение на една менажерия и един птичарник, паркът представлява оградена местност за диви животни, предназначени за лов. Дворецът е изпълнен с градини, украсени с изискан вкус с растения, цветя и дървета, резервоари и фонтани, заобиколени от прекрасни скулптури. От тази страна на реката са дворците на големите благородници. Огромни улици, не по-малко от четиридесет лакътя, обикалят града от единия до другия край, разделяйки го на блокове или квартали, всеки под контрола на отговорник, който се грижи за чистотата, здравето и комфорта на жителите.
Откъс от Изгубена история стр. 60-61 на Якут ал Хамави от X век.
Търсене на знание
Халифите на Абасидския халифат Харун ал-Рашид и синът му ал-Мамун създават Дома на мъдростта в Багдад - специално място за развитие на науката. Домът на мъдростта се разраства и добива висок престиж при управлението на Ал-Мамун в периода 813-833 г. Той полага специални усилия да привлече известни учени да дойдат в Дома на мъдростта. Мюсюлмани, християни и евреи, всички си сътрудничат и работят спокойно там.
Преводаческо движение
Халифи като Ал-Рашид и Ал-Мамун пряко насърчават преводаческото движение, превод на научни трудове от гръцки на арабски. Абасидските владетели искат да направят гръцките текстове, като произведенията на Аристотел, достъпни за арабския свят. Целта им е да преведат колкото се може повече от тези известни произведения, за да имат пълна библиотека от знания и да запазят философиите и науката на Гърция. Абасидите имат за цел да превеждат текстове за философия, наука и медицина. В допълнение към арабските учени мюсюлмани, сирийските християни превеждат сирийски текстове и на арабски.
Защо Абасидите искат да изпълнят толкова мащабно начинание? В допълнение към желанието си да имат всеобхватна библиотека от знания и акцента в Корана върху ученето като свещена дейност, те имат и практическа жажда за медицински знания. В империята има търсене на квалифицирани лекари, така че има нужда от достъп до възможно най-много знания, които да им бъдат предоставени.
Една от причините, които позволяват на Абасидите да разпространят писмено толкова много знание за толкова кратко време, са подобренията, които те правят в печатната технология, заимствана от китайците. Някои историци смятат, че тази технология е взета след битката при Талас между Абасидския халифат и династията Тан през 751 г. Китайците пазят в тайна начина за изработката на хартия, но когато династията Тан губи битката, Абасидите пленяват хора, запознати с производството на хартия и ги принуждават да предадат знанията си.
В Китай производството на хартия е практика, запазена за аристокрацията, но арабите се научават как да произвеждат текстове в по-голям мащаб и създават хартиени фабрики, които правят книгите по-достъпни. На свой ред европейците в крайна сметка научават тази технология от арабите.
Абасидското развитие
По време на Златния век на исляма, арабски и персийски учени, както и учени от други страни, успяват да надградят знанията, които превеждат от гърците и други народи по време на династията на Абасидите. Така те правят нови постижения в науката и изкуството. Ибн ал-Хайтам изобретява първата камера и успява да състави обяснение как вижда окото. Докторът и философ Авицена написва Канон на медицината, който помага на лекарите да диагностицират опасни заболявания като рак. А Ал-Кваризми, персийски математик, измисля алгебрата, дума, която има арабски корени.
Резюме
Учените, живеещи в Багдад по времето на Абасидския халифат, допринасят за запазването на гръцки и други съществуващи знания за философията, астрономията, медицината и много други дисциплини. В допълнение към запазването на информация, учените допринасят за развитието на тези знания и в крайна сметка те достигат до Европа.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.