Златната ера на исляма

В други видеа си говорихме за рязкото разпространение на Исляма. Много любопитно за тези ранни ислямски империи е, че те запазват много от нещата, наследени от Византийската и Персийската империя – инфраструктурата от пътища, бюрокрацията и голяма част от културата. Те също започват да събират знания от вътрешността на империята, от народите, с които се сблъскват по границите си, включително индийци и китайци. Това се случва по време на Омаядската династия. Но върхът на развитието на халифата идва при Абасидската династия. Едно от първите неща, които правят Абасидите при управлението на Ал-Мансур, е да построят Багдад и да преместят там столицата на империята. Ал-Рашид, един от наследниците на Ал-Мансур, е известен с това, че прави Багдад научен център. Според историка Джон Уилям Дрейпър ето как изглежда животът под управлението на Ал-Рашид. "По време на този период учените мъже от християнски и юдейски произход не просто са били уважавани, но и са назначавани на постове с голяма отговорност и са повишавани до най-висшите позиции във властта. За него (халиф Харун ал-Рашид) няма значение от какъв произход е даден човек, нито каква религия изповядва, важни са постиженията в науката." Нека видим колко се развиват науката и познанията на хората, особено под управлението на Ал-Рашид, който е съвременик на Карл Велики, кралят на франките, обявен за първи император на Свещената Римска империя. Говоря за ето този регион тук. Те двамата са си разменяли подаръци. Има исторически документ, според който Харун ал-Рашид изпраща на Карл Велик воден часовник. За франките това е нещо толкова чуждо, че Карл мисли, че това е някаква магия, която не може да са обясни по нормален начин. По-късно Абасидите започват още по-усилено да събират знания, особено при сина на Ал-Рашид – Ал-Мамун. Той създава в Багдад т.нар. Дом на мъдростта. Това е научен център, в който се изучава математика, астрономия, физика, медицина, география, картография, поезия и философия. В следващите няколко века Абасидските халифи финансират учени от Индия, които знаят санскрит и познават древните санскритски текстове, да превеждат от гръцки, китайски и персийски колкото може повече знания и да ги събират в библиотеките на градове като Багдад. Всичкото това знание да бъде преведено на арабски и да бъде събрано на едно място. Този Златен век на Исляма почти напълно съвпада с управлението на Абасидската династия и приключва с монголската инвазия в средата на XIII век. Ето тук на нашата линия на времето. В този период работят учени като Ал-Хорезми. Ал-Хорезми е персийски математик и физик. Наричан е "бащата на алгебрата". Думата "алгебра", предметът, който можеш да изучаваш в Кан Академия, произлиза от арабската дума "ал-джабр" и неговата книга "Китаб ал-джабр уал-мукабала", което буквално се превежда... ако говориш арабски, персийски или дори хинди може би се досещаш, че "китаб" означава "книга". "Хисаб" означава "изчисляване". А "ал-джабр" е действие за завършване и е едно от действията, които правим в алгебрата, когато правим едно и също действие от двете страни на уравнението. Балансирането е подобно действие. Той също въвежда индийската система от цифри, наричани още арабски цифри. Той ги въвежда в Ислямската империя. По този начин те се пренасят в Запада. Папа Силвестър II специално учи в Каталония, за да заимства знания от арабите. Не забравяй, че арабите управляват ислямските империи. Не Абасидите, а наследници на Омаядите управляват Испания по това време. Именно заради това този регион е смятан за научен център. Папа Силвестър, който получава образованието си там, често е смятан за човека, който въвежда десетичната бройна система – инду-арабската десетична система, която използваме днес вместо неща като римските цифри. Друго много любопитно нещо е, че не само думата "алгебра" идва от "ал-джабр", но думата "алгоритъм" буквално идва от името му. Името Ал-Хорезми на латински се произнася "Алгаритми". Друг важен учен, допринесъл за развитието на човешката цивилизация, е Ал-Хасиб. Ал-Хасиб също работи в Багдад. Той е съвременик на Ал-Хорезми. Ако знаеш какво е тригонометрия или ти предстои да се сблъскаш с нея, той е човекът, за когото се смята, че открива основните тригонометрични функции. Говоря за синус, косинус, тангенс и котангенс. Според някои не Ал-Хасиб, а друг математик на име Ал-Бужани, ги открива. Той също работи в Багдад. Заедно те откриват шестте тригонометрични функции. Те не са съвременници, но и двамата имат значителен принос за това, което днес наричаме тригонометрия – включително много от тригонометричните формули, които сега се изучават в гимназията. Има и други велики физици, математици и астрономи. Такъв е Ал-Хайтам. На него дължим много открития в изучаването на светлината и зрението. Ето няколко цитата от Ал-Хайтам. "От всяка точка на всяко цветно тяло, осветено от някаква светлина, се излъчва светлина и цвят по права линия, която може да бъде изчертана от тази точка." Това е доста интересно обяснение за това как работи светлината. Смята се също, че той разбира и използва научния подход няколко века преди това да се прави в Европа през Ренесанса. "Дългът на човека, който изучава текстовете на учени, ако знанието е неговата цел, е да направи себе си враг на всичко, което чете и да го напада от всяка страна. Той също трябва да подозира себе си, докато прави критичен анализ на прочетеното, за да не стане жертва на предразсъдъци или снизходителност." Нека сега да се запознаем с един известен поет, философ и математик от периода, Омар Хаям. На запад той е известен най-вече с поезията си. Фицджералд превежда част от неговите творби. Но той също е важен философ и математик. Това тук е снимка на част от негова творба. Той твори и работи през XI и XII век в Исфахан. Той изучава Триъгълника на Паскал и Нютовия бином. Имай предвид, че това се случва 500 години преди Паскал. Така че може би е по-точно да се казва Триъгълника на Хаям. За да усетиш поезията му и "Рубаят" като цяло, те окуражавам да я прочетеш. Ето една част от превода на Фицджералд. "И тази обърната купа, която наричаме небе, където, лазейки затворени, живеем и умираме. Не вдигай ръце за помощ тъй като се въртим безсилни както ти, така и аз." Както виждаш, ислямският свят, тези империи между VIII и XIII век, е здрав мост за човешкото знание – мост, свързващ индийците, китайците, древните гърци и средновековните европейци. Можем да видим това в текстовете на няколко историци, пишещи за този период. Това е текст от историка Филип Хити. Той пише: "По време на първата половина от Средните векове няма друг народ, който да има по-голяма заслуга за човешкия прогрес от арабите. Ако използваме този термин за тези, чийто майчин език е арабски, а не само хората, които живеят на Арабския полуостров. Векове наред арабският език е езикът на науката, културата и интелектуалния прогрес за целия цивилизован свят, с изключение на Далечния Изток. От IX до XII век са създадени повече философски, медицински, исторически, религиозни, астрономически и географски трудове на арабски език, от който и да е друг език на света. Имаме и гледна точка от Бъртранд Ръсел в неговата "История на западната философия": "Използването на фразата "Тъмни векове" за периода от 699 г. до 1000 г. показва неоправдана концентрация върху Западна Европа. В Китай този период включва династията Тан – най-великата ера на китайската поезия. От Индия до Испания процъфтява брилянтната мюсюлманска цивилизация. Загубеното от християните по това време не е изгубено за цивилизацията, а напротив. За нас Западноевропейската цивилизация е единствената цивилизация, но това е ограничена гледна точка." Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.