If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Средновековните мюсюлмански общества

Научи повече за социалната йерархия в средновековните общества под мюсюлманска власт.

Преглед

  • Хората, живеещи в средновековното мюсюлманско общество, имат различно ниво на власт в зависимост от религиозните им възгледи, етнос, пол и социоикономически статус.
  • Зимми са немюсюлманите, които трябва да плащат специален данък, за да подсигурят защита си, наречен джизие.
  • През първия век на мюсюлманска власт арабите мюсюлмани имат повече привилегии от мюсюлманите, които не са с арабски произход, наричани мавла.
  • Животът на жените е силно зависим от социоикономическия и политическия контекст.
  • Има разлика между политическата и икономическата организация в градовете и в селата, където племенното разделение е много по-често срещано.

Сложни йерархии

Обществата с предимно мюсюлманско население и управляваните от мюсюлмани общества преминават през сериозна трансформация през Средновековието. От обединени, централизирани и ръководени от араби халифати, като Омаядския и Абасидския те се превръщат в малки, децентрализирани регионални сили. Много от тях нямат арабски характер или са с различни религиозни традиции. В резултат на това, мюсюлманските общества стават много разнообразни.
В рамките на всяко общество сложните социални отношения управляват живота на членовете на това общество. Животът на хората се определя от тяхната религия, етническа принадлежност, социална класа, пол и правен статус. Тъй като са включени толкова много фактори, е трудно да се обобщи животът в мюсюлманския свят през това време. За да бъде по-ясно разбран, е добре да се проучат различните социални институции и йерархии, които определят живота на хората.

Религиозни различия

Религиозната идентичност е важен аспект от живота през Средновековието. Немюсюлманите и мюсюлманите, следващи различни традиции, имат различен начин на живот. Има много научни дебати за това дали немюсюлманите са преследвани или са третирани сравнително добре в мюсюлманските общества. Няма прост отговор. Отношението към немюсюлманите се различава значително в зависимост от контекста.
Като цяло немюсюлманите са можели да проповядват своите религии и да имат известна степен на автономия в управлението на собствените си вътрешни работи и търговска дейност. Те се смятат за защитена класа, наречена зимми, а тези свободи им се предоставят при условие, че плащат специален данък, наречен джизие и приемат мюсюлманско управление.
Немюсюлманите не винаги се радват на същите юридически и социални привилегии като мюсюлманите. Понякога те имат ограничения за това как да се обличат, ограничения при публичното изповядване на религията си, ограничения в професиите и местата за поклонение. Те също плащат по-високи данъци и тарифи. Освен това, немюсюлманите не могат да се женят за мюсюлманки. Тези ограничения обаче се прилагат непоследователно. Тормозът и експлоатацията на немюсюлмани често се засилват по време на политически и икономически сътресения.
И все пак християните и евреите често са интегрирани в обществата и играят важна роля в административни, културни и научни институции. С течение на времето немюсюлманите развиват отношения с халифата. Те договарят благоприятни политики, които гарантират религиозната им свобода. Тези отношения също улесняват изграждането и ремонта на църкви и манастири.
Изображение на двама мъже, които седят в палатка и играят шах.
Изображение, показващо християнин и мюсюлманин, които играят шах. Датирана между 1251 г. и 1283 г. Изображението е собственост на Wikimedia Commons
По някакъв начин крахът на Византийската империя позволява на християнството да процъфтява и да се развива в мюсюлманския свят, макар и в различни форми, повече отколкото по времето на Византия. Официалната религия на Византийската империя е православното християнство и тя се противопоставя на другите християнски интерпретации. Поради тази причина, докато гръцките православни християни се съпротивляват на мюсюлманското управление, други християнски направления като несторианството се развиват. Под мюсюлманска власт християнството се разпространява в Каспийския регион и в Централна Азия.
По подобен начин, при липсата на зороастрийски институции, подкрепени от Персия, в бившите територии на Персийската империя се появяват много нови секти и култове.
Много хора в крайна сметка приемат исляма поради множество причини. Някои го правят от искрена вяра, а други – за да избегнат по-високи данъци или дискриминация. Някои приемат исляма, за да постигнат по-висок статус и да се издигнат в управлението на страната. Населението приема исляма бавно и до единадесети век мюсюлманите вероятно са с малко мнозинство в Леванта, Месопотамия и Египет.
В рамките на исляма също има важни религиозни различия. С развитието на отделни теологични доктрини се формират и ясни религиозни идентичности като в различни условия се дават привилегии на определени групи. Например, шиитите са облагодетелствани при династията Фатимиди, които също са шиити, но шиитите са преследвани по времето на Абасидската династия, които са сунити. Промяната в баланса на силите означава, че групите, които се преследват, също се променят.
Дори при сунитите има различни и специфични интерпретации или подходи към религията, които получават предимство, често според капризите на владетеля, който управлява. При седмия халиф от династията на Абасидите Ал-Ма'мун например теолозите са подлагани на редица религиозни тестове, които се фокусират върху привидно незначителни различия в доктрината. При провал на тези тестове теолозите понасят сериозни наказания.
По какво се различава животът на мюсюлманите и този на немюсюлманите?
Как разпадът на Византийската империя повлиява на християните?

Етнически различия

Ислямът се заражда в Арабския полуостров. Първите ислямски империи имат ясно изразен арабски характер. По-специално Омаядският халифат извежда арабите на предна позиция и използва арабския език като официален. Неарабските мюсюлмани, наречени мавла, което може да се преведе като "клиент" от арабски, получават по-нисък статут и плащат по-високи данъци, въпреки че често имат важни чиновнически роли. Това създава много негодувание срещу Омаядите сред неарабските поданици на халифата.
В крайна сметка неарабските мюсюлмани, най-вече персийците, са включени в Абасидската държава, където те оказват значително културно влияние. Арабското господство във владетелския двор по време на Праведния халифат и Омаядите отслабва при Абасидската династия, а с намаляването на властта на Абасидите, персийските, тюркските и берберските сили се увеличават.
Средновековна илюстрация, изобразяваща битка.
Илюстрация от ръкопис от XIV век от Историята на татарите, изобразяваща битката в долината Ал-Хазнадар през 1299 г. между монголски стрелци и кавалерията на мамелюците. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
В края и след управлението на династията Абасиди има етническо разделение в рамките на войската. Тюркските войници-роби, наречени гулами или мамелюци, образуват професионален военен клас, отделен от цивилното население. Това разделение на военните допринася за нарастващата сила на тюркската династия Мамелюци. Най-успешният неарабски режим e този на мамелюците в Египет, но и много други ислямски държави са управлявани от владетели, които не са от арабски произход.
Каква е ролята на арабския етнос при управлението на Омаядите? Как това се променя при Абасидите?
Каква е ролята на част от поробените тюрки?

Жените, полът и семейството

Нямаме много информация за живота на жените в ранната ислямска ера. Преди единадесети век повечето исторически разкази са ограничени до жените от елита, а юридическите източници не хвърлят много светлина върху ежедневието на обикновените жени. Но макар ограничени, имаме сведения за жените, живеещи в средновековните ислямски общества.
Реконструкцията на живота на жените с помощта на тези ограничени ресурси е сложна. Това е още по-трудно поради многото различни преживявания на жените, които правят невъзможно обобщаването им. Животът на жените е повлиян от религията, социално-икономическия им статус и политическата обстановка в периода.
Авторите на повечето исторически разкази са мъже от елита и текстовете имат поучителен характер, което означава, че са създадени да инструктират и дават морални предписания. Това ги прави лоши източници за разбиране на реалността на живота на жените. Те обаче могат да предложат някои косвени наблюдения. Например оплакванията на средновековните юристи от независимостта, свободата и ролята на жените в обществения живот, предполагат, че поне някои жени наистина имат тези права и са действали по такъв начин. С изключение на жените от елита, жените посещават пазари и джамии и участват в редица сфери, включително селското стопанство, занаятчийството, приготвянето на храни, медицината и акушерството.
Животът на жените зависи не само от религията. Социоикономическият статус вероятно има много по-важна роля. Практики като забулването, изолирането и полигамията – сключване на брак с повече от една съпруга – са по-често срещани при аристократите. Жените от еврейския и християнския елит са много по-склонни да носят забрадка или да се изолират от мюсюлманките от по-ниските класове, което предполага, че тези практики нямат нищо общо с религията. Всъщност елитната практика да има отделни женски пространства, понякога наричани хареми, може би е била адаптирана от византийския гинекей, част от дома, която е запазена само за жени.
Практиките на изолиране изглежда се развиват с течение на времето, тъй като има малко доказателства за изолирането на жените докато пророкът Мохамед е жив. Има доказателства, че жените по времето на Мохамед свободно взаимодействат с Пророка и с други мъже в джамии и други обществени места.
За разлика от тях, жени от елита през по-късните периоди са по-ограничени в публичната сфера. Средновековното ислямско общество е по-патриархално от ранните ислямски общества. Част от това влияние идва от сасанидската и византийската култура, чрез техните аристократични обичаи и религиозни идеи. Тъй като мюсюлманските общества възприемат идеи от завладени региони, културите на тези региони повлияват на тълкуването на ислямските свещени текстове по отношение на пола.
Би било прибързано да се заключи, че жените представляват потисната част от обществото. Жените от елита не посещават обществени пространства, но тези места не са център на обществото, както е в съвременния свят. Освен това жените от елита все още се радват на значителна власт и успяват да използват своето богатство за заздравяване на политически съюзи, да наемат собствен административен персонал и да финансират благотворителни фондове. Те редовно финансират джамии, училища и други институции и често са реалните глави на техните семейства. Жените на владетелите упражняват значително влияние във владетелския двор и често са влиятелни регенти.
Жените от елита често са и образовани. Въпреки че не участват в официални ислямски юридически органи, те имат свои образователни институции, където изучават и преподават религия и други предмети на други жени. Има и суфистки манастири, където жените могат да живеят или да ходят на поклонение. Един забележителен суфистки мистик е Рабия от Басра, която живее през осми век и e известна със своето изключително благочестие.
Илюстрация, изобразяваща забулена жена, разбъркваща нещо в съд. Тя седи до дърво.
Рабия ал-Басри (717–801 г.), жена, мюсюлмански суфистки светец. Изображението е собственост на Wikimedia Commons.
Жените от всички социално-икономически класи се радват на известна степен правна и финансова независимост, която рядко се среща в други култури по онова време. Жените могат да управляват независимо богатството си, да правят инвестиции, да се занимават с търговия, да инициират развод и да наследяват активи. Въпреки това жените наследяват по-малко от мъжете и се изискват мъже настойници, които да инициират брак според някои теологични доктрини. Жените не могат да са съдии и техните показания като свидетели не са толкова ценни, колкото тези на мъжете.
Ислямските свещени текстове създават моралните принципи за жените и семействата, но начинът, по който тези принципи се прилагат, зависи от политическия контекст. В ранните ислямски общества предислямската арабска култура все още силно влияние. Семейството е организирано около патриархален клан с общ мъжки прародител. Семействата са водени от най-възрастния член на семейството от мъжки пол. Въпреки това, векове по-късно, по време на управлението на Мамелюците, обществото е организирано съвсем различно. Жените в този контекст имат по-голяма социална свобода.
Понякога владетелите ограничават свободите на жените, но не винаги това е поради религиозни причини. Например, Фатимидският халиф ал-Хаким издава заповед, според която жените трябва да се забулват, да избягват да излизат вечер и да избягват общуването с мъже. Някои учени смятат, че тези ограничения са мотивирани от чумна епидемия. Когато полусестрата на ал-Хаким, Сит ал-Мълк, идва на власт, тя премахва законите на брат си и позволява на жените да се движат през публичната сфера без ограничения.
Какви фактори, освен религията, влияят на живота на жените?

Политическа и икономическа организация

След разпадането на Абасидския халифат неговите земи се управляват от множество раздробени политически обединения. Поради това средновековното ислямско общество има много различни форми на политическа, социална и икономическа организация и се управлява от десетки различни династии, халифати и племенни държави.
Това е период на децентрализация и за повечето обикновени хора управниците са далечно понятие. В градските райони градският елит, заможните търговци и семействата, притежаващи земя, имат най-голяма власт над религиозните и икономическите институции. В селските райони най-голямо влияние оказват собствениците на земи и племенните владетели.
На местата, в които войската се състои от мамелюци или гулами, като Багдад, управляващите до голяма степен се занимават с организирането и финансирането на тази чужда военна класа. Управниците или събират данъци от цивилни и издават редовна заплата на войските, или плащат на военните чрез земи, наречени икта . Това работи добре на моменти, но липсата на добра организация и корупцията водят до дълги периоди на социални сътресения.
Притежателите на тези земи действат като хазяи на селяните в тази област и събират данъци от тях. Те използват част от тези приходи за поддръжка на напоителни системи. Не е ясно дали фермерите е трябвало да плащат данъци или наем, но те са фактически наематели на собственика на земята.
Районите извън големите градове се основават на племенните структури. В тези области управлението е по-неформално и владетелите се занимават главно с гарантиране, че пасищните площи ще са достатъчни за поддържане на номадския начин на живот и задоволяване на всички нужди, които не са удовлетворени от тази система. Данъците в замяна на защита са много по-често срещани в племенните държави в сравнение с другите форми на данъчно облагане. Тези по-свободни граждански взаимоотношения дават на хората повече социална самостоятелност. Вместо централизиран, пряк контрол, селата и градовете имат местни управници.
Както в по-ранните цивилизации, поробените хора са важен компонент на работната и военната сила, а търговията с роби е активна в много райони, управлявани от мюсюлмани. Робството остава законно след появата на исляма, но са приети ислямски закони относно третирането на поробените. Хората биват поробени чрез търговия и война, но те често влизат в ролята на квалифицирана работна ръка вместо да работят в селското стопанство. Много поробени хора работят като медицински сестри, търговци или администратори от името на своите господари.
Поробени мъже и жени често заемат важни политически позиции или упражняват политическо влияние. Властта на Мамелюците идва именно от войници-роби от тюркски произход.
Какви са последиците от политическата децентрализация?
Каква е ролята на поробените хора в политическите структури?