Основно съдържание
История на изкуството: кратък курс
Курс: История на изкуството: кратък курс > Раздел 3
Урок 1: Изкуството в Азия и ОкеанияЧетири статуи на Буда в Американския музей по естествена история
Разговор между д-р Лоръл Кендал, куратор "Азиатски етнографски колекции" и д-р Моник Скот, помощник директор за Културно образование, пред четирите статуи на Буда в Американския музей по естествена история: седящ Гаутама Буда (18-и век, кован месинг, позлата, Тайланд); Гандаран – седящ Буда с двоен ореол (ок. 3 век, зелено-сиви шисти, Пакистан); Джизо, Кшитигарба, Дхияни-Бодхисаттао (19-и век, дърво, злато, Япония); Будай (Хотай/Майтрея), Смеещият се Буда (ок. 1900, метал, Китай). Направено от д-р Бет Харис и д-р Стивън Зукър за Smarthistory на Кан Академия. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
За мен това, което прави
образа на Буда специален, обикновено е усмивката,
тази красива, трансцедентна усмивка. А зад нея стои историята за това как Буда се е сдобил
с тази усмивка. Той е търсел начин да надскочи човешкото страдание. Този процес преминава през
израстването му в охолство и след това напускането
на пределите на двореца. Както и срещата му с четири неща,
които променят хода на живота му завинаги:
един труп, един болен човек, един светец и един старец. Тези срещи му помагат да осъзнае,
че животът е изпълнен със страдание. Той си два сметка, че
красивото тяло на принц е просто съд, който събира
гной, урина и екскременти. Тяло, което се разболява,
което остарява. Тяло, което е тленно. Къде е свободата? Къде е щастието? Има ли спасение? Това, което виждаме в тази статуя,
е моментът на осъзнаване. Страданието идва от желанието. Желанието може да бъде преодоляно с
правилните действия и мисли. На лицето на Буда виждаме усмивка
на освобождение. Виждаме ръката, насочена към земята, призоваваща я да стане свидетел
на това просветление. Добре е да помним, че
поклонниците гледат нагоре. Буда е свещен. Статуята е поставена нависоко,
над наблюдаващия я, и му се усмихва отгоре. По този начин ни изпраща посланието,
че ние също можем да преодолеем болката и
страданието на света и да достигнем до просветление. Можем да видим, че той е
израснал в охолство. Издължените уши разкриват това, че е носил много тежки обеци. Но има и нещо друго, свързано с ушите. Да, те са разтегнати. Да, на тях са висели обеци. Но ушите му показват, че той е особена, необикновена личност. Можем да видим различни
лакшани (знаци), които са израз на просветлението на Буда. Урната (спирала или кръгла точка)
между очите му символизира момента на духовно осъзнаване. А ушнишата (изпъкналостта)
на върха на главата му – момента на просветление. Също така често виждаме Буда да седи върху листо от лотос –
символ на преодоляването на болката и на препятствията пред
постигането на добродетелност. Лотосът е избран, защото цветето му
расте в калта и после се прочиства от нея, за да разцъфне. Той често е изобразяван с роба на монах – напуснал светското, както се разказва в историята
на Буда, отишъл да живее в горите из различни части на Азия. Монасите често живеят в
планински манастири. Те се оттегляли от
стреса и напрежението на ежедневието и обществото,
а също и от болката, които те ни причиняват. Тази статуя е тайландска. Ако се вгледате, ще видите
живото тяло на красив принц от югоизточна Азия. Ще забележите грацията на
ръцете, които напомнят тези на традиционните
тайландски танцьори. Макар че е класическа статуя на Буда, е значително нова и не е от Индия. Будизмът е пътуваща религия. Разпространявала се е на север и юг. Северният будизъм
понякога е наричан Махаяна, или Будизма на Голямата колесница. Има го и течението Теравада,
чиито последователи смятат, че следват оригиналното учение. За последователите на Теравада
просветлението е лично начинание. Будизмът се е разпространил и на север,
където просветлението се възприема повече като
колективно начинание. Будизмът е колективно начинание. Един от старите ми професори казваше, че Теравада будизмът е като да достигнеш нирвана със собствената си кола. Махаяна е като да достигнеш нирвана
с градски транспорт. Май предпочитам градския транспорт. Сега ще видим как различните
статуи отразяват вкусовете и особеностите
на народите, които живеят в различните места,
до които достига будизмът. Ето друг Буда, напълно различен, но все пак разпознаваем като Буда. Забележи колко е детайлна дрехата му, косата и чертите на лицето. Да, има основателна причина тази статуя да изглежда така. Тя е отличен пример за това
как се е разпространявал будизмът. Статуята е от Гандара. Гандара е в Пакистан,
до границата с Афганистан, днес – размирна зона. Ако се загледаме в статуята,
в окосмяването по лицето, в чертите на лицето –
всичко това напомня хората, живеещи в тази част от света. Но ако се вгледаме в
стелещата се роба, можем да намерим нещо общо с
гръцките статуи. Смята се, че причината за това е, че тук се е падала най-източната част от империята на Александър. Това е била част от Азия с много
близки връзки с гръко-римската цивилизация;
място, където стилът на изработване на статуи вероятно е бил повлиян
от тази традиция. Този Буда не призовава света да стане свидетел на просветлението му. Прави съвсем различна мудра (ритуален жест),
позата му е съвсем различна. И все пак, той също е седнал в поза лотос, има издължени уши и типичното
медитативно изражение на лицето си. А сега, да се пренесем в Япония, тук имаме тотално различно
изобразяване на Буда. За мен то е малко аскетично,
почти респектиращо. Той носи черна роба
и държи жезъл в ръката си. Но се разпознава по
лотосовия цвят, върху който стои. Както и по дългите уши. Фигурата е японска и много
елегантна, обрана, аскетична, както казваш. Но това е Джизо, бодхисатва
(същество на просветлението). Един всъщност много
добронамерен образ. Пак стигаме до идеята за пътя
към просветление с големия автобус. Бодхисатвите ни помагат. Ние сме тук, в света,
и страдаме, а в същото време има същества,
които отлагат извисяването си, за да ни подкрепят. Най-популярната такава фигура е Гуанин или Куан-ин е женски бодхисатва,
който в много отношения напомня майчина фигура
(свързана е със състраданието). Понякога Джизо се идентифицира
с Гуанин. Той ни връща към мъжкото начало, но Джизо е в света
на мъртвите и помага на хората да
преминат между двата свята. Той не е подземен съдник. Не е наказваща фигура. Джизо казва: Ела, подслони се
под плаща ми и ще ти помогна. Но той се асоциира и със смъртта
и подземния свят. По положителен начин. Защото всички ние
ще отидем там и ни трябва някого,
с когото сме в един отбор. В Япония често се
свързва с децата, той е покровител на децата. Олтари на Джизо могат да бъдат
видени в жилищни райони. Това са обикновено по-прости фигури, те са по-достъпни и приканващи от тази изключително строга статуя. Джизо е покровител на починалите деца. В японските храмове има Джизо статуи, както и множество малки Джизо фигурки, които изобразяват самите деца. Хората им оставят сладки и играчки. Едни много, много
затрогващи олтари. Каква радикална промяна само! Дебелият, щастлив,
смеещ се Буда, който виждаме навсякъде из Ню Йорк,
в цял свят, по магазините, отзад на такситата. И за това има основателна причина, тъй като този Буда се асоциира с късмет, плодородие, а оттам – с богатство. Това е Буда, който помага, когато трябва да се справяме с
непредвидимия пазар, може да обърне нещата в наша полза. Това е Буда на бъдещето. Има много Буди,
много просветлени създания, Принц Сидхарта – Будата,
когото възприемаме като единствения Буда, всъщност е само един от тях. Този конкретен Буда – Майтрея, Будата на бъдещето, представлява
апокалиптична фигура. Той символизира
променящото се време. Затова изглежда много магически. Той е вдъхновен от легендата за
монаха, който живял преди 1000 години – Хотей, който обикалял света
със своя чувал. Този Буда също често е носил чувал, раздавайки подаръци на хората. Сладки на децата,
както казва легендата, на възрастните – ориз за нивите им. Малко напомня на Дядо Коледа. В реалното съществуване
на монаха Будай хората може би са припознали
Будата на бъдещето, дошъл тук, сред смъртните. Съответно легендата за монаха се свързва с Будата на бъдещето. Можете да видите хора,
които търкат коремчето на Буда за късмет, богатство и щастие. Това е чудесен пример за това как религията отговаря
на нуждите на хората. Как хората взимат идеи
от различни места и ги трансформират,
правят ги свои, помагат им да общуват със себе си,
със собствените си нужди, със своето настояще.