Клинописно писмо: история

Глинените плочи с клинописно писмо са сред най-често срещаните древни артефакти в света: смята се, че в музейни колекции те са над половин милион, а хиляди, или вероятно милиони, все още предстои да бъдат изкопани. Тези артефакти са богата част от световното наследство, която позволява на изследователите да научат значима информация за обществата, които са ги използвали. Такава информация е още по-ценна, когато обектите биват правилно изкопани, с документирани места на изкопаване, които позволяват на експертите да анализират не само съдържанието им, но и техния физически и културен контекст.

Със засилването на конфликтите в Близкия изток възможностите за иманярство и нелегални продажби на подобни обекти силно са се увеличили. Частни дилъри, както и военни групи като ИДИЛ, се възползват от липсата на сигурност в страни като Ирак, където е сравнително лесно да се намерят и ограбят археологически значими обекти и да се продадат на черния пазар.

Но такива продажби не са възможни без купувачи, които да повишават търсенето. Ярък пример за това е скорошното дело, заведено срещу семейство Грийн, собствениците на базирана в Оклахома верига търговски магазини Хоби Лоби. През 2010 г. и 2011 г. Митническият и граничен контрол на САЩ прихванал няколко пратки, адресирани до компанията. Те били надписани като "мостри на плочки" и в документите се посочвало, че идват от Турция, но всъщност съдържали над 5500 плочи и тухли с клинописно писмо, глинени и цилиндрични печати, които се смятало, че идват от Ирак. Семейство Грийн – известни колекционери на артефакти, свързани с Близкия Изток от Библейски времена – били платили 1,6 милиона долара на частен дилър, за да получат пратката. Те се съгласили да се откажат от предметите в полза на Департамента по правосъдието и да платят глоба от 3 милиона долара.

Иманярството и нелегалните продажби на важни исторически артефакти е пагубно за световното културно наследство поради множество причини: възпрепятства проучванията, премахва предметите от историческия им контекст и ограбва общности в риск от културната им собственост, която е тяхна по право. Случаят с Хоби Лоби подчертава значимостта на възпирането на такива трафикантски действия не само на местата, където биват открити артефактите, но и на местата, където те биват колекционирани и закупени.