Колизеят (Амфитеатърът на Флавиите)

(музика от пиано) Заедно с д-р Бърни Фришер си говорим за най-известния монумент от времето на Древен Рим – Колизеят. Мисля, че образът на Колизея в неговия упадък и разруха, замъглява ужасната бруталност на тази кланица, на това място на смъртта. И ни кара да мислим за смъртта на Римската цивилизация. Както казват по времето на Ренесанса, размерът на руините на Древен Рим ни подсказва за величието на Древен Рим. Това изгубено величие е оставило у хората чувство за носталгия и съжаление. Има някаква сантименталност, но когато се задълбочиш в историята, можеш да видиш, че всичко това е неоправдано, защото поне за мен Колизеят винаги е бил ужасно място и не е от любимите ми сгради в Древен Рим. Тази област била център на огромен дворец, който Нерон строи за себе си. Там, където сега виждаш тази масивна сграда, имало изкуствено езеро, поръчано от Нерон. Тази голяма, тежка сграда е изградена с около 100 000 блока травертин (бигор), представи си колко тежко е това, и стои върху блатиста земя. Когато Колизеят е построен от по-късен римски император от династията на Флавиите, той е смятан за подарък за града. Да, Нерон бил много непопулярен. Той всъщност се самоубива през 68 г. Ако не беше го сторил, той щял да бъде върнат в Рим, съден и екзекутиран. Следващият император е Веспасиан, първият от династията на Флавиите. Негова е идеята да се върнат тези между 100 и 250 акра (~1 кв. км) първокласна земя в центъра на града на жителите на Рим. Какъв по-добър начин от това да направиш няколко монумента, където хората да се наслаждават на любимите зрелища. Римляните не са го наричали ,,Колизея". Не, наричали са го Амфитеатърът на Флавиите. Названието ,,Колизей" започва да се използва през Средновековието. Причината за това е огромна статуя, която стояла до Колизея. Статуя на бога на Слънцето, която император Адриан премества точно до Колизея. Била висока около 100 фута (~30м.) Наистина била огромна. Днес сградата не е в особено добро състояние – заради земетресения, нападения и използването на камъните от по-късните римляни за строеж на къщи, но все още можем да видим част от външната декорация. И със сигурност виждаме, че римляните се вдъхновили от традициите на Древна Елада. Те до някаква степен обобщават историята на елинската архитектура, като наслагват един архитектурен стил върху друг. На върха виждаме Коринтски стил, всъщност на горните два етажа. Вторият етаж е в Йонийски стил, а долните етажи може би ти изглеждат като Дорийски стил, но всъщност са италийска вариация на Тосканския стил. В Колизея се влиза през една от тези арки. Тук виждаме една от великите иновации на римската архитектура. Сградата е изградена в долните три етажа от арките, с които римляните са известни, и няма по-добър пример за това от Колизея. Почти всяка от 80-те арки на долното ниво са номерирани – 76 от 80 са номерирани. Четирите аксиални входа – източният, западният, северният и южният, нямат номера. Това са основните входове, на които вероятно бил надписът на Веспасиан, казващ, че той дарява този подарък на римския народ от плячката на Юдейската война. Смятаме, че със съкровището от превзетия еврейски храм в Йерусалим е платено за тази сграда. Всички тези порти били директни входове, така че билетът вероятно е съответствал на определен вход, който водел до мястото на зрителя. 76-те номерирани входа са свързани с номерата на билетите на около 50 000 зрители, които смятаме, че събирал Колизеят. Знаели са през кой вход трябва да преминат. Повечето хора трябвало да минат през много тъмен и нисък коридор на втория етаж на сградата, за да стигнат до местата си. А това би ги забавило. Можем да си представим колко тясно е това пространство, ако погледнем вътрешните цилиндрични сводове, които обграждат Колизея. Колизеят отвън изглежда доста семпъл, но има много сложна вътрешна структура от коридори и стълбища, които те водят до мястото ти. Евтините места били в горната част, далеч от събитията. Императорът, магистратите и жреците заемали местата най-долу. Зад тях седели сенаторите, зад тях богатите търговци, а над тях, тук вече сме доста нагоре, седели плебеите – обикновените хора, които нямат много пари, а най-отгоре са чужденците, робите и жените. Те седели на временни дървени седалки. Местата, направени от мрамор, били в долната част. Мраморните места били надписани с имената на обществените прослойки, които имали право да седят там. Но защо са се събирали всички тези хора? Има три основни неща, които се случват в Колизея, докато той работел, ако мога така да се изразя. Първо – сутрешен лов на животни. Римляните внасяли екзотични и страшни животни като тигри, лъвове, слонове и носорози от Африка, и чрез този лов ги избивали в Колизея. След обяд били гладиаторските битки. Но преди гладиаторските битки, когато било възможно, се организирали екзекуции на затворници, понякога по шокиращи, зрелищни и изобретателни начини. Най-забележителното около тези екзекуции е именно, че се случвали в средата на деня. Именно по обяд. Можеш да си представиш как римляните стояли там, хапвайки обяд, докато гледат тези ужасни спектакли, включващи изгаряне на хора на клада или завързани хора, оставени да бъдат разкъсани от животни. Можеш да видиш защо по-късно в историята на тази сграда, на тези ранни събития се гледало от Църквата и християните като на ужасни проявления на езическото минало. По-късно възниква идеята, че много християни са измъчвани в Колизея. Знаем за няколко, малко на брой християни, които са убити в Колизея. Въпреки това Колизеят е осветен и става важно място за поклонение. Дори ние, които обичаме Древен Рим и римската цивилизация, трябва да признаем, че Колизеят е вид кланица. Бил място на смърт и кланета, било то на животни или хора. Не само осъдените на смърт, но и самите гладиатори, често били убивани, когато загубят. Дори още по-притеснителен за нас през 21. век е сблъсъкът между идеята за смъртта и идеята за театралността. Въпреки това, ние също явно обичаме да гледаме насилие и може би не се различаваме толкова от римляните, колкото си мислим. Виждаме голяма плоска равнина, но виждаме и областта под сцената, която не бихме видели по времето, когато сградата се използвала. Трябва да мислим за Колизея като за сцена. Думата "амфитеатър" означава двоен театър. Самото име на Колизея внушава неговата театралност. Подът на арената бил направен от дървени дъски. Този дървен под бил пробит на всеки няколко метра от капак, който бил част от асансьор, управляван ръчно от роби, за да качват животни на нивото на арената за сутрешния лов, или за декори и реквизит за организираните спектаклите, включително за гладиаторските битки, които понякога били представяни като известни битки от историята. Имаме сведения за няколко невероятни спектакъла, които се случили при коронация на нов император. Имало жертвоприношения на хиляди животни по време на лова и на стотици гладиатори. Това били много скъпи спектакли, които се организират по специални случаи и изискват всичката сила и ресурси на империята, за да се случат. Мога да си се представя като един римски гражданин от първи век, който седи тук и гледа тези брутални събития, но също мисля и за физическия си комфорт. Знаем, че имало отряд войници от флота, които лагерували от другата страна на улицата срещу Колизея. Те пoддържали въжетата на тази голяма тента, която покривала върха на Колизея. Наричаме я ,,велариум", което означава "голям навес". Тези въжета изглежда трябвало да бъдат поддържани от дълги дъски, вероятно 60 фута (ок. 18 м.) дълги, до горното ниво на Колизея, които обикалят на нивото на земята чрез стълбове, някои от които са запазени и можеш да ги видиш, когато посетиш Колизея. Логично е, че най-богатите и най-влиятелни римляни седели долу, близо до спектакъла, но това донякъде ги поставяло в опасност. Императорът имал тунел, който водел от Келианския хълм до ложата му в Колизея. Седнал на мястото си на най-ниското ниво, императорът бил уязвим за някой ядосан гладиатор. Тези гладиатори били роби все пак. Не са имали много причини да са щастливи. Защо един гладиатор да не вземе копието си или меча си и просто да убие императора? Това било невъзможно, защото имало мрежа, която защитавала зрителите на долните нива. Що се отнася до животните, за защита на зрителите имало ров, който бил изкопан около арената, и колове, които пречели на животните да прескочат рова. Интересно е да се замислим, че знанията, които ни дават археологията и историята, понякога са в противоречие с по-романтичните ни представи, които идват, например, от картини на Колизея от 19. век, от идеите, които идват от религиозните ни традиции. Това е сграда, която пленява въображението от създаването ѝ и продължава да е символ на римската сила и брилянтност, но също така и на римския деспотизъм. (джаз музика)