If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Партенонът (Атина, Акропола)

архитекти Иктинос и Каликрат, скулптор Фидий, Партенонът, Атина, 447 – 432 г.пр.н.е.
Говорители: д-р Бет Харис и д-р Стивън Зукър.
Създадено от Стивън Зукър и Бет Харис.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Намираме се пред Партенона. Той е огромен мраморен храм, посветен на богинята Атина. Намираме се на върха на Акропола в град Атина, много нависоко, с гледка към града и към Егейско морето. Атина е само един от многото гръцки градове държави (полиси). Почти всеки един от тях имал акропол. Това е укрепен хълм насред града, защото това били воюващи помежду си полиси. През 5. век Атина е най-силният полис и точно това е времето, когато е построен Партенонът. Това място станало свещено, а не отбранително. Тази сграда е имала огромно влияние, не само защото става символ на раждането на демокрацията, но и заради необикновеното архитектурно съвършенство. Периодът, през който е построена – 5. в. пр.н.е. – се смята за Висок Класицизъм. Много често в историята по-късните западни постижения се оценяват в сравнение с това съвършенство тук. Лесно е да се разпознаят много подобни сгради на запад. Определено има много асоциации, особено със сградата във Вашингтон, и това не е съвпадение. Защото това е рожденото място на демокрацията. Да, ограничена демокрация е била, но все пак демокрация. През 5. век в Атина имало поредица реформи, които позволяват на все повече хора да участват в управлението. Мислим, че в Атина е имало население между 300 и 400 хиляди души, като само 50 хиляди от тях са били смятани за граждани. Ако си жена, или пък очевидно ако си роб, не участваш в този демократичен експеримент. Това е една много ограничена идея за демокрация. Тази сграда е посветена на Атина, всъщност и самият град е кръстен на нея. И разбира се, има мит за това. Двама богове се съревновавали за това кой ще стане покровител на града. Те били Посейдон и Атина. Посейдон е богът на морето. А Атина има много страни – тя е богиня на мъдростта, но е асоциирана и с войната, в нея има някаква интелигентност за измисляне и създаване на неща. И двамата дали на жителите на града подаръци и те трябвало да изберат. Посейдон ударил една скала и от мястото започнала да извира морска вода. Това бил дарът за морско превъзходство. Атина пък предложила маслиново дърво – идеята за земята на благоденствието и мира. Атиняните избрали дара на Атина. Всъщност на Акропола има място, на което местните вярват, че може да се види следата от тризъбеца на Посейдон, там, където е ударил скалата, както и дървото, което Атина дарява. Всъщност днешните гърци са засели отново маслиново дърво на това място. Нека да поговорим за сградата. Тя наистина е това, за което се сещаме, когато мислим за гръцки храм. Но стилът е по-специфичен. Това е дорийски храм. Въпреки че има и йонийски елементи, но ще стигнем и до тях. Дорийските черти са много лесни за откриване. Имаме масивни колони с плитки и широки канелюри – вертикалните линии. Тези колони започват директно от пода на храма, който се нарича стилобат. А на върха капителите са много прости. Има издаден прост правоъгълен блок, наречен „абак“. А точно над него са триглифите и метопите. Важно е да се каже, че сградата е била покрита със скулптури. Имало скулптури в метопите. Имало скулптури по фронтона. И по един безпрецедентен начин – има фриз, който върви по всички четири страни на сградата от вътрешната страна на колонадата, която виждаме. Това е йонийски елемент. Така че изкуствоведите коментират как сградата съчетава дорийски и йонийски елементи. Всъщност е имало четири йонийски колони вътре в западния край на храма. Когато атиняните изкачвали свещената пътека нагоре по хълма във връзка с някоя религиозна процесия или празник, те се озовавали пред западния край и заобикаляли сградата до входа ѝ от източния край. Точно над входа, в скулптурите от фронтона, те можели да видят историята на Атина и Посейдон, съревноваващи се да станат покровители на града Атина. На фриза от вътрешната страна те вероятно са виждали себе си, или поне една интерпретация на Панатенейското шествие – религиозен празник в чест на богинята Атина. Това била сграда, към която човек се изкачвал, която заобикалял, а вътре се намирала една гигантска статуя на Атина. Смятаме, че скулптурите са създадени от великия скулптор Фидий. А една от любимите ми части са метопите, гравирани със сцени на битки на гърците с различни врагове, истински или метафорични. Гърците срещу амазонките, гърците срещу троянците, лапитите срещу кентаврите, битката Гигантомахия – олимпийските богове срещу гигантите. Всички тези битки показват възхода на Гърция и атиняните, техните победи. Цивилизацията над варварството, рационалната мисъл над хаоса. Ти тъкмо спомена същинското значение на тази сграда. Това не е първият храм на Атина на това място. Малко надясно, ако погледнем към източния край, там е имало един по-стар храм. Той е бил разрушен, когато персийците нахлуват. Това е опустошителен удар за атиняните. Не може да не се посочи важността на Персийката война за мирогледа на атиняните, които създават Партенона. Атина е завладяна, а освен това персийците разграбват Акропола, разграбват свещените места, храмовете, разрушават сградите... Изгарят ги до основи. Всъщност атиняните се заклеват, че няма никога да премахнат основите на стария храм на Атина. Така че да си го спомнят завинаги. Но след поколение го направили. Тогава е установен мир между тях и персийците и някои историци смятат, че това им позволява да отстъпят от обещанието си. Перикъл, водачът на атиняните, се заема с една огромна и скъпа строителна кампания. Историците смятат, че той е успял да я финансира, защото атиняните са станали лидери в т.нар. Делоска лига, обединение на гръцките градове държави, които плащат нещо като данък, за да подпомогнат защитата на териториите от персийците. Но Перикъл взима от тази хазна, за да построи тази сграда. Този съюз на гръцките градове държави, тяхната хазна, парите от данъци, налозите им първоначално се намирали в Делос, оттам и името „Делоски“, но Перикъл успял да премести това богатство в Атина и всъщност го съхранявал в Акропола. Статуята на самата Атина била изработена от злато и слонова кост. Фидий казал, че ако настане нужда от пари, статуята може да се претопи, за да се вземе огромното количество злато, което я украсява. И понеже тази статуя вече не съществува, знаем, че някой наистина го е сторил. Трябва да си представим тази сграда не лъскава и бяла, а в ярки цветове. Също така това е сграда, която се използвала активно. Тя е била хранилище, съкровищница, така че трябва да си я представим изцяло пълна с ценни предмети. Всъщност има записи, които ни дават някаква представа какво се е съхранявало тук. Свикнали сме да мислим за храмовете, църквите и джамиите като за места, на които отиваш да се молиш, но не така е функционирала древногръцката религия. Обикновено отвън е имало олтар, където се извършвали жертвоприношения, а храмът бил домът на бога или богинята. Но при Партенона изкуствоведите и археолозите не са успели да открият външен олтар. Така че има чудене каква точно е тази сграда. Един възможен отговор е, че това е съкровищница. Но има и символична функция, намира се на хълм, от който се открива гледка към целия град, така че е и символ на богатството и мощта на този град. Това е дар за Атина. Когато даряваш нещо на бога си покровител, искаш посетителите да бъдат изумени от образа на бога вътре, от неговия дом. И това не е коя да е богиня. Това е богинята на мъдростта, затова способността на човека да разбира света и неговите правила по математически начин, и след това да ги изрази в постройка като тази, е абсолютно подходящо. А архитектът Иктинос е бил забележителен математик. Знаем, че гърците дори през архаичния период са се вълнували от идеалните пропорции. Питагор например. Или скулпторът Поликлет със статуята „Дорифор“ (Копиеносец), все примери за търсене на идеалните пропорции и хармония, чрез използване на математиката за основа. И ето имаме това тук. И то до степен на невероятно майсторство! Изключителното в случая е, че съвършенството е илюзия, въз основа на поредица от фини изкривявания, които всъщност коригират несъвършенствата в нашето зрение. Гърците проумяват, че човешкото възприятие само по себе си е несъвършено. И че трябва да се приспособят към това, за да създадат зрително впечатление за съвършенство. Техните математически и строителни умения били достатъчно прецизни, за да направят това възможно. Всеки камък бил изрязан така, че да пасне точно. Когато гледаме тази сграда, я възприемаме като праволинейна, като пълна с прави ъгли, а всъщност едва ли има прав ъгъл в нея. Има друго обяснение за тези малки отклонения – че те придават на сградата усещане за динамика, усещане за органичност, докато иначе би изглеждала статична и безжизнена. Гърците са използвали този прийом, наречено от изкуствоведите „ентазис“, и преди това в други сгради. Леки корекции, например леко изпъкнали в централната част колони. Това не е ново, но степента, до която е използвано тук, фиността е безпрецедентна. Например в тези дорийски колони можеш да видиш, че има стесняване и да приемеш, че линиите са прави, но гърците искали да придадат леко усещане за органичност, така че тежестта на сградата се изразява чрез издутината на ентазиса, на около една трета от долния край на колоната. В този случай всяка една колонна издутина е само 1,75 см от цялата дължина на колоната от 10 метра. Гърците постигат това като докарват цилиндрите за колоните до самото място, внимателно изсичат основата и върха, а след това довършват в средата. Виждаме това леко отклонение в колоните но го виждаме не само вертикално, но и хоризонтално в сградата. Точно така. Предполагаме, че стилобатът – подът на храма, е плосък, но той не е. Дъждовната вода се оттичала от него, защото ръбовете са по-ниско от центъра. Но само много малко по-ниско. По дължината на храма центърът се издига само с 11 см по-високо. По широчината – от източната и западната страна – центърът се издига само с 6 см. Получава се напукване. Очите ни по естествен начин виждат как правите линии се издигат по ъглите, така че ни изглежда, че всичко е идеално плоско. Колоните са леко наклонени навътре. Човек би очаквал, че колоните са на равно разстояние една от друга, но всъщност тези от края са малко по-близо една до друга от останалите, които са в центъра. Специалистите по история на архитектурата предполагат, че причината за това е, че колоните в края са като „сираци“, в смисъл – няма нищо след тях. Затова изглеждат по-малко съществени. Така че за компенсация ако се направят малко по-близо една до друга, ще има равномерно усещане за плътност на сградата. Поставянето на колоните в края по-близо една до друга създава проблеми за конструкцията над тях. Едно от правилата на дорийския стил е, че трябва да има триглиф точно над центъра на колоната или между всяка колона. Също така трябвало триглифите да са на самия край, така че един триглиф да се среща с друг в ъгъла на сградата. Така че ако колоните се построят по-близо една до друга, този проблем се решава. Така се избягва разширяването на метопа между триглифите. Но тъй като колоните са поставени толкова близо една до друга, възниква обратният проблем – метопите в края на сградата са твърде тънки. Фидий, заедно с архитектите Иктинос и Каликрат, решават да създадат скулптурирани метопи, които са най-широки в центъра, точно като интервалите между колоните, и всъщност самите метопи постепенно стават по-тесни с приближаването към краищата, така че промяната няма как да бъде усетена без измерване. Цялостните пропорции на сградата могат да бъдат изразени математически като х = 2y + 1 В предната част виждаме 8 колони, а отстрани – по 17 колони. Това съотношение също регулира и разстоянието между колоните, също и връзката на това разстояние към диаметъра на колоната. Математиката е навсякъде. Ако погледнем плана на сградата, ще видим външната колонада от всички 4 страни. От източния и западния край тя е двойна колонада. А по дългата страна отвътре на колоните имаме солидна зидана стена. Входовете са само от изток и от запад. В западната част има малко помещение с четирите йонийски колони в него, а източното помещение било по-голямо и там била монументалната статуя на Атина. Интересното е, че системата за изграждане на свода, който да побере високата почти 12 м статуя, е уникална. Имало П-образна форма на вътрешните колони на два етажа. Те са били дорийски и са заобикаляли богинята. Скулптурата сега я няма. Сградата също е почти изцяло изгубена. Тук стигаме до една от големите трагедии на западната архитектура. Тази сграда оцелява до 17. век, била е в много добро състояние 2000 години, а се превръща в руини именно през съвременната епоха. Както знаем, първо е била древногръцки храм за Атина, после станала гръцка православна църква, след това – католическа църква, после – джамия. По време на войната между Османската империя, която в онзи момент през 17. век владее Гърция, и Венеция, венецианците нападат Партенона. Османците използват Партенона като склад за боеприпаси и целият барут експлодира вътре, като това разрушава сградата. И тогава, за да стане загубата още по-тежка, през 18. век лорд Елджин получава разрешение от турците да вземе скулптури, които вече са паднали от храма, и да ги занесе в Англия. Сега най-голямата част от статуите на Фидий се намират в Лондон. Гърция съвсем наскоро построи музей точно под Акропола с намерението да съхранява тези скулптури, ако англичаните някога им ги върнат. Някои спорят че, взимайки скулпторите, Елджин ги спасява, тъй като иначе са щели да пострадат дори повече, но не е ясно какво следва сега. Поне една теория гласи, че тази сграда е била финансирана от ограбената хазна на Делоската лига, така че има дълга история на спорна собственост. И докато седим тук, нависоко в Акропола, с гледка към Егейско море, към далечните острови и планини в този хубав ден, не мога да не си представя как стоя вътре в Партенона, между колоните, нещо, което не можем да направим днес. Мястото претърпява сериозни реставрации. Има кранове, скелета, за да се предотврати по-нататъшно разрушаване. Но ако можехме да застанем там, какво ли щеше да е чувството? Усеща се този красив баланс между теоретичното и физическото. Гърците са използвали математиката като начин за докосване до божественото. И ето го тук, в нашия свят. Има нещо в Партенона, той е едновременно дар за Атина, покровителката на града, но и паметник на хората, на атиняните, на тяхната брилянтност. Предполагам, в този ред на мисли, и на човешкия дух като цяло.