Норман Рокуел, Роузи нитовачката

(пиано музика) Намираме се в музея "Кристъл бриджис" за американско изкуство и гледаме една американската икона – картината на Норман Рокуел на Роузи Нитовачката от 1943-та година. Ние виждаме тази мускулеста жена, издръжлива, носеща предпазни очила, докато яде сандвич с шунка и носи дънков гащеризон. Това е емблематичен образ, който показва ролята на жените на фронта у дома през Втората световна война. Хиляди жени навлизат в работната сила по време на войната. Мъжете отиват на фронта и жените са служили на страната, като ходят на работа и заместват мъжете. Ако видиш снимка на жената, която е била модел на Роузи на Рокуел, тя е била много по-женствена, но той изгражда нейното лице като това на пророк Исая на купола на Сикстинската капела. Фигурата, която Микеланджело създал, била изключително мускулеста фигура, така че това е мъжка фигура, на която е поставена женска глава и след това също тялото е направено по-чувствено. Той също така използва същата гледна точка, която Микеланджело е използвал толкова добре. Зрителят гледа нагоре към фигурата. Всеки път като погледнеш от отдолу, фигурата изглежда все по-едра. Тази машина, която тя носи, нитовачката, която е използвала при строежа на самолети, изглежда тежка. Изглежда е трябвало да е доста силна да носи това и да върши работата си. Имаш усещането, че тя притежава силата – едновременно физическата сила, но също и решимост за постигане на успех. Обожавам начина, по който тя си държи кутията за обяд, откъдето научаваме името ѝ, Роузи. Тя едва ли не я държи като с животинска лапа, притиска я, което също е много въздействащо. Тя е на обяд на тази картина, но няма вид на човек, който си почива. Тя е на мисия и никога няма да се разсее. Имаме звездите и лентите, които ни напомнят причината да се заеме с тази работа. В същото време, ако погледнеш краката ѝ, тя носи чифт американски мокасини. Ох, харесвам нейните чорапи. Не харесваш ли нейните чорапи? Можеш наистина да усетиш текстурата им, но тя е вдигнала крак и смачква копието на "Моята борба". Това е книгата, написана от Хитлер, да обясни неговата антисемитска идеология и плановете си за Германия. Но интересното за мен също е тази нитовачка, тази машина и този кабел, който излиза от нея, подобен почти на змия. Има пасаж в Исая, където той говори за змията и, разбира се, това е символ на злото. Ние добиваме представа за нейната праведност, нейния патриотизъм, нейното желание да служи на страната си и също да стъпче нацистката идеология. Този нитовач е превъзмогнал тази форма на змия и на практика го овладява. И също когато каза за това как седи в скута ѝ, веднага се сетих за картини от Ренесанса, за ''Мадоната с младенеца". Но тук нямаме дете, а машина. Което ме води до мисълта за това как тази картина е създадена през 1943-та г., когато Америка все повече е въвлечена във войната, като изпраща помощ, която позволява германците да бъдат победени, започва да дава резултати в този момент. Ние виждаме случващото се у дома, което помага да се случи. Искам да премина към любимата ми част, която е това, което се крие в джоба ѝ, защото при цялата ѝ сила и мъжествено представяне тя носи огледалце и носна кърпичка. Тя работи професия, която по традиция е мъжка, носи мъжки дрехи и тези мъжки обувки и чорапи, но не забравя своята женственост. Харесва ми това, че изглежда, че тя тъкмо си е сложила червило. Дори и в позата ѝ има елегантност с женствена нотка в нея. Можеш да усетиш как боята е наслагвана тънко. Можеш да разчетеш текстурата на платното отдолу, като че ли Рокуел е избрал платно, което специално е по-грубо изтъкано. Така нейната грубост и нейната способност да се справя, както и да върши това, от което се нуждае нейната страна, съвпада с повърхността, на която е рисувано. Това е позволило на Рокуел да придаде усещането за сините дънки, без да трябва да рисува текстурата им. Друг детайл, който харесвам в тази картина, е редицата със значки. Можеш да видиш значка на Червения кръст. Можеш да видиш значка "V" за победа (Victory). Можеш да видиш други значки, които подкрепят организации, които са помагали. Особено тези, в които жените са ангажирани във връзка с войната. Но тук те играят роля също и на накит. При други обстоятелства, ако тя беше облечена с бяла памучна блуза и пола, тя най-вероятно щеше да носи колие, но тук тази роля имат значките на организациите. Смешно е, че казваш това, защото тъкмо си мислех за това как гащеризоните са модерни днес и колко необичайно вероятно е било тогава да видиш жена да носи такова облекло. Това вероятно е било шокиращо по начин, който ние трудно можем да разберем днес. Има много неща, които са били преобърнати по време на Втората световна война що се отнася до това кое е приемливо за жените. Интересно е, защото след войната е имало истинско напрежение и предизвикателства. Особено във връзка с работните места, защото жените доказали, че могат да вършат мъжката работа. Когато ветераните се прибирали по домовете си, и, разбира се, си искали работните места обратно, от една страна е голямата свобода, която жените усетили и наистина почувствали че могат да правят толкова много неща в сравнение с времето преди войната, но в същото време е имало дискусия за това какво е наистина подходящото място на жената. ♫Роузи, Роузи, Роузи♫ ♫Нитовачът♫ ♫на монтажната линия♫