If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Древен Вавилон: разкопки, реставрации и модерен туризъм

Разговор с Лиса Акерман, Световен фонд за паметници на културата, и Бет Харис, Smarthistory. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукер.

Видео транскрипция

Намирам се в сградата на Световния фонд за паметници на културата за един разговор, посветен на древен Вавилон. Вавилон, за който много от нас знаят от Библията или от историята за Вавилонската кула, която навярно е вдъхновена от зикуратите на древен Вавилон. Но какво е да посетиш днешен Вавилон? Обичам да говоря за Вавилон, защото е едно от любимите ми места. Научихме много за седемте години, откакто работим по обекта. Вавилон извиква тези невероятни образи за античния свят, за неговите достижения и известни личности. В действителност е много обикновено място. Хората често се изненадват от кирпичените постройки, от простите строителни похвати. Освен релефните тухлени животински фигури, които са много известни, останалата архитектура не е каквото бихме очаквали. Чели сме за Хамурапи и неговата строителна кампания, за кодекса му (сборник със закони), а по-късно, по време на известния Неовавилонски период, за Навуходоносор, който изгражда стените наново и издига луксозни дворци, а Вавилон се превръща в център на науката и изкуствата. Тук е и домът на едно от Седемте чудеса на античния свят – Висящите градини на Семирамида, както и на столицата на империята. Мисля, че Вавилон е красив по много начини. Разположен на широк, особено красив завой на Ефрат, осеян с палмови дървета. В някои части от годината, много зелен и пищен, а в други – нападнат от пясъчни бури. Смятам, че в древността това го е направило привлекателен за заселване – било е лесно да се отглеждат растения, а също е близо до търговски път. Знаем, че това място е било населено в продължение на хилядолетия. Хората все още живеят в непосредствена близост до руините. Една от огромните изненади тук е, че смятаме тези места за изоставени. Гледаме тези руини и не виждаме хора да живеят там, но в действителност, на по-малко от 30 минути пеша от един от най-известните обекти, има земеделски общности и процъфтяващи съвременни селища. Преди инвазията в началото на 2000-та година това е най-посещаваното място в Ирак. Всеки иракчанин в някакъв момент от живота си – дали като дете, или възрастен, е посещавал Вавилон. Това е място, което хората обичат, и дори днес, когато няма туристи от чужбина, иракчаните още идват. Много от тях идват просто за разходка или пикник край реката. Прекрасно е да видиш, че хората посещават Вавилон, въпреки настоящия хаос. Част от работата на Световния фонд за паметници на културата е да направи това място привлекателно за хората, когато политическата ситуация го позволява. Да го превърне в място за устойчив туризъм, с мисъл за културното наследство и без да се възпрепятстват разкопките. Бяхме поканени от Държавния съвет на Ирак за антики и културно наследство през 2007 г., за да работим заедно по няколко инициативи. Едната беше да направим план за управление на обекта. Друга беше за оценка на състоянието, а последната, по която работим и днес, е да разработим план за консервация, който да приложим намясто. Това ще се прави с идеята, че международният туризъм в Ирак ще се възобнови съвсем скоро. Едно от нещата, по които работим в момента, е разработването на туристически маршрути. А междувременно във Вавилон работим много усилено с група от Държавния съвет за антики. Археолози, инженери, архитекти, консерватори, както и нашите международни експерти, които идват на място при нужда. Разкопките са започнати в края на 19-и, началото на 20-и век от Робърт Колдуел Много от находките се намират в различни музеи по света, включително един от най-известните експонати, невероятно красивата и внушителна порта на Ищар, която е в Музея Пергамон, в Берлин. Но доста находки все още се намират тук. Много от откритите сгради все още могат да бъдат видени на място. Дори и портата на Ищар, всъщност по-ранната ѝ версия, все още е тук. Това, което е пренесено в Берлин, е горният слой. Оказва се, че портата има още два слоя. Строили са върху тях. Попита ме какво е да посетиш Вавилон днес. Мисля, че една от големите изненади е, че въпреки че кирпичът е много прост материал, внушителността на мястото се крие в мащабите. Гледаме тези стени, а те са дебели повече от метър и високи по 7 метра. Преди малко говорехме за повторното изграждане, случило се няколко пъти в античността, но е имало и по-скорошно такова, инициирано от Саддам Хюсеин, който се е смятал за наследник на Навуходоносор, владетелят на Вавилон от 6-и век. Имало е и опити за реставрация в хода на 20-и век след откриването на Вавилон. Вавилон има сходна съдба с много други градове в Европа и Близкия Изток. Открит в края на 19-и век, разкопките продължават през 20-и. После спират заради Първата световна война. Между войните се възобновяват за кратко. След това – по-активно през 50-те и 60-те години. После, през 70-те и 80-те, тече работа по изграждане и възстановяване на мястото. Нещо, което можеш да забележиш на снимките преди и след. Виждаме двореца през 20-те и 30-те години. А след това през 80-те виждаме, че неравните основи са уеднаквени. Това създава известни проблеми – да се разбере как точно е протекла реконструкцията. Има съмнения, че реставрацията и реконструкцията, правени при Хюсеин, не са били извършени, следвайки научен археологически подход, какъвто бихме приложили днес. Не само Вавилон е пострадал от това. Променят се тенденциите в начина, по който гледаме на разкопките. В единия край на скалата са тежките реконструкции, които помагат да разберем какво гледаме, а на другия край – да оставим нещата, каквито са без намеса. В този случай не знаем достатъчно как са взимани решенията, а изглежда, че това се е правело на база политически, а не научни мотиви. За да придобием реална представа за имперския град и размерите му и какво е било по онова време, трябва да отидем там. Надявам се да имаме тази възможност. Мисля, че това, което ще усетим, ако отидем там, е не само впечатление за разкоша и мащаба на античния свят. Впечатлява и днешният Вавилон. Това не е статично музейно изживяване. Ето ги птиците, които летят над нас, фурмите, които можем да намерим на земята, меда, който можем да купим от местните. Можем просто да се разхождаме наоколо и да си представяме античния свят, чудейки се къде да отидем да си починем по-късно. Ето ни, седнали край реката, наслаждаващи се на гледка, на която хората се наслаждават от 5000 години насам.