Бош, Страшният съд

Стивън Зукър: Както е с много триптихи, посетителите могат да видят външната част на затворения триптих през делничните дни. А през празничните и почивни дни картината ще е отворена. Ще се пренесеш от по-скоро прозаичните проявления на нашия свят в една брилянтно изрисувана сцена на ужасите на Лимбо и на ужасите на Ада. (в случая – преддверието на Ада) Бет Харис: На всяко крило виждаме светец. Те са нарисувани с техника гризайл, в сиви тонове. И така наистина би било невероятно усещане когато крилата се отворят за тази цветна визия. Стивън: Идеята да се нарисува екстериорът в гризайл е била да се имитира каменният екстериор на църквата. Но тук художникът се е отдалечил доста от тази по-ранна традиция. Той всъщност не рисува ниши и скулптури, а истински хора, град и околния пейзаж. Бет: Ето тук в гризайл от едната страна виждаме свети Баво, който се свързва със северния град Гент. Той е показан да раздава милостиня на болните и бедните през врата с гледка към фламандски град. Стивън: Показва ни прекрасния детайл на този градски пейзаж. Да минем от другата страна и да погледнем свети Яков. Виждаме, че той е минал покрай всякакви проявления на порочност. Неговата вяра обаче го е опазила. Той е най-вече свързван с пилигримството (поклонническо пътуване). Точно по неговия път на поклонение ще поемат много вярващи от средновековието. Бет: Тези крила биха могли да ни подскажат кой е поръчал този много голям триптих, но за съжаление гербът на картината е празен. Стивън: Не знаем защо е така, но някои изкуствоведи предполагат, че вероятно поръчителят може да е починал преди завършването на картината. Нека погледнем вътре. Изображението се развива като един вид история, започвайки в лявото крило. Виждаме Господ в Рая. Той е величествен, в сияйна мандорла (сияние в овална форма), заобиколен от облаци. Но когато погледнеш по-отблизо, виждаш, че има стотици и може би хиляди ангели, които изглежда се бият помежду си. Това е падението на разбунтувалите се ангели. Бет: Това е бунт на ангели, водени от Луцифер, дявола. Стивън: Те ще бъдат изгонени от Рая и разбира се – ще попаднат в Ада. Най-отдолу в самата основа на панела виждаме как Господ изважда Ева от тялото на Адам. Това е последната част от сътворението на Адам и Ева. Точно над тази сцена е сцената на Изкушението. Има усещане за мир на преден план. Но този акт на предизвикателство против Божия закон е важна точка на пречупване, защото можеш да видиш, че отвъд този първороден грях има едно животно, което яде друго животно, вместо да живеят в хармония. И след това има и ангел отмъстител, който прогонва Адам и Ева от Рая и ги води до света, който познаваме. Бет: Имаме разгръщане на събитията на върха, започвайки с Бог и грехопадението на бунтовните ангели, събитието, което се е случило първо. След това прескачаме надолу към дъното и създаването на Ева, точно над това е Изкушението, и над него е изгонването на Адам и Ева от Райската градина. Разбира се, това е произходът на първородния грях. И след изгонването на Адам и Ева от Райската градина човечеството познава греха, изкушението и смъртта. Стивън: Тези истории се преповтарят една друга. Имаме Луцифер, който не се подчинява на Господ. Имаме Адам и Ева, които не се подчиняват на Господ. Имаме Луцифер, който е изгонен от Рая. И имаме човека, който е прокуден от Райската градина. Виждаме този паралел на небесното и на земното. Бет: Това, което истински вълнува Бош, е възмездието на греха. Бош е бил известен с това дори през своето време. Стивън: Това е дълбоко песимистична философия, това е питане дали има някаква възможност за изкупление предвид греховете на света. Бет: Със сигурност не изглежда така. Стивън: Нека да погледнем доказателствата, които Бош ни предлага. Добре, местим се към централния панел. На върха виждаме Христос като съдия. Виждаме ангели с дълги златни тромпети, възвестяващи Деня на страшния съд. Бет: Отдолу, заемайки по-голямата част от централния панел, е Лимбо, или границите на ада. И това е сцена, която Бош комбинира с изображения на седемте смъртни гряха – греховете, които карат човечеството да прекара вечността в ада. Стивън: Долните 2/3 от тази картина са изпълнени с изтезания и с ужасните престъпления, които хората си причиняват помежду си. Като тук са изиграни от дяволи и измислени същества, които са невероятно фантастични. Бет: Наказанията, които виждаме тук, са наказания за конкретни престъпления И наказанията са свързани с престъпленията. Стивън: Нека разгледаме някои подробности. Бет: В лявата страна виждаме нещо, което прилича на хан. На покрива има фигура, която изглежда удивително несъзнаваща какво се случва около нея. Тя ходи сякаш е на моден подиум. Но я заобикаля и хапе отвратително насекомо. И я води грозен дракон. Стивън: Води я към нещо като адски бардак. Бет: И всичко това под звуците на лютня, на която свири друг демон. Стивън: Акомпанира и рог, на който свири демон отзад, и рогът всъщност изглежда като продължение на носа му. Бош използва музиката като едно средство за греховност. Бет: Един вид символ на отдаване на удоволствието. Стивън: Под изображението на гордост или суета виждаме греховете на лакомията. Виждаме мъж с да кажем наднормено тегло, на когото насилствено наливат течност в устата, докато го държат дяволи. Бет: И това не е много хубава течност. Стивън: Не е. Ако погледнем малко над бъчвата, ще видим сифон, през който се изливат екскременти на дявол чиято задна част едва се вижда през затворения прозорец. По-надолу виждаме огромна демонична риба, поглъщаща друга, което изглежда е препратка към северна поговорка, гласяща че "Голямата риба изяжда малката". Бет: Означава, че се възползваме от по-малките, по-слабите, които са с по-малко власт от нас. Стивън: Вдясно от това можем да видим вътре в хана поредица от висящи фигури, а под това голям котел с поредица от фигури, които сякаш се сваряват. И знаем, че те врят в разтопен метал – металът, който се е получил при разтопяване на парите им. Бет: Това е грехът на сребролюбието или алчността. Стивън: На картината има безброй прояви на болка и страдание. Виждаш мъже, които са печени или пържени от демонични жаби. В друга сцена виждаш тиган, в който се пържат парчета от тяло. Тази жабоподобна фигура изглежда готова да вземе двете си яйца, намиращи се точно до нея, и да ги добави в тигана. Бет: Да си направи вкусен омлет. Стивън: Да. Бет: Мисля, че смущаващото тук е колко обикновени изглеждат дяволските фигури, които измъчват човешките същества. Те просто се занимават с печене и готвене, с пържене и измъчване, сякаш това е една нормална, всекидневна дейност. Това ни напомня, че адът е вечност. Стивън: В средата на големия панел виждаме греха на гнева. Представен е от трима рицари, които са особено ужасни. Има един рицар в средата, върху чийто шлем виждаме отрязана, ослепена глава. Отдолу виждаме сцени с извращения. И разпръснати навсякъде на преден план, виждаме изображения на тела които са били осакатени, били са простреляни със стрели. Телата са нарязани, ранени и разядени по най-различни начини. И всичко това, разбира се, е встъпление към десния панел, към самия ад. Бет: Когато мислим за триптиха в цялост, имаме Господ в горния ляв ъгъл и Сатаната е разположен диагонално в долния десен ъгъл. Стивън: Луцифер тук седи в един вид имитация на Страшния съд за душите, за които е установено, че са били грешни. Тук той отсъжда ужасните наказания според техните престъпления в живота. Бет: И можеш да видиш на рамката на вратата зад него изображения на жаби, които често измъчват фигури в сцените на Страшния съд, а после отгоре, на покрива, всичките прокълнати в ада, които са разбрали къде ще прекарат вечността, и които вият, плачат и размахват ръцете си. Стивън: И които ще населят града от ада, който се вижда над тях. Това е място на огън и жупел. Това е място на разрушени градове, на абсолютен упадък. Това е най-ужасяваща апокалиптична сцена. Бет: И ако тя не е в състояние да те накара да искаш да живееш праведен живот, не знам какво друго би могло. (музика)