Трябва ли изкуството да бъде красиво? "Старият китарист" на Пикасо

(енергична музика на пиано) Стивън: Мисля, че често предполагаме, че изкуството е красиво, но задължително ли е да е така? Трябва ли изкуството да бъде красиво? Бет: Също така смятаме, че понеже нещо е грозно, то то не може да бъде изкуство. От опита ми на изкуствовед знам, че съществуват доста различни идеи за красота, всяка култура си има своите идеи и с времето идеите за красиво се променят. Стивън: Само в рамките на моя живот това, което намирам за красиво, се е изменило. Това подсказва, че няма фиксирана представа за това какво е красиво. Бет: Въпреки това по-голямата част от нас биха казали, че розата е красива, а хлебарката – грозна. Стивън: Тук се позоваваме на Кант, немски философ от 18-и век, който прекарал доста от времето си в разсъждения относно това как определяме красивото. Във философията тази сфера е позната като естетика. Бет: Доста проучвания показват факта, че хората се привличаме от симетрични форми или такива с определени порпорции. Изглежда, сякаш може би има някакъв биологичен фактор в това какво е красиво за хората. Стивън: Като историк се интересувам от това как идеите ни за красота са се променяли през вековете. Древногръцкият философ Питагор смятал, че красотата се корени в една универсална хармония и че когато създадем нещо, което отразява тази хармония, тогава то е красиво. Освен това обаче го има и въпроса кой определя какво е красиво. Мисля, че в 21-ви век вече сме свикнали с идеята, че красотата е нещо, което се определя от житейския опит на даден човек, че е доста личен въпрос, но това не винаги е било така. Бет: Живеем в епоха, в която индивидът е ключов, старите форми на авторитет, които биха ни посочвали какво е красиво, вече не са със същото влияние. През 19-и век и в столетията преди това е имало художествени академии, определящи какво е красиво. Стивън: А начинът, по който тези европейски кралски академии са го правили, е доста интересен. Бет: Разчитали са на древногръцката и древноримска култури. Стивън: Затова художниците се съсредоточили особено върху това да открият идеалните пропорции на човешкото тяло. Това била основната им задача. Бет: Академиите прокарали концепцията за "идеалното". Стивън: Имало е стандарт, който творците трябвало да достигнат. Бет: Цялото им художествено образование било насочено към това да бъдат научени да постигат този идеал. Стивън: Трябва да е било доста потискащо и задушаващо за творците. Бет: Интересно е да погледнем към средата на 19-и век и към художници като Корбет и критици като Бодлер. И двамата разглеждали концепцията за красотата като зависеща от времето, в което човек живее. Тоест красотата се дължи на дадени обстоятелства и не е вечна, така че модерните градски улици, които тогава биха били определени като грозни, биха могли да се възприемат и като красиви. Стивън: И не е случайно, че тези двамата живеели във време, в което авторитета на монарха е бил под въпрос. Бет: Опонирането на монопола на идеята за красота било много важно за творците. Стивън: Намираме се в галериите на третия етаж на Института за изкуство в Чикаго и гледаме една доста известна картина на Пабло Пикасо. Казва се "Старият китарист" и е от неговия Син период. Това е творба на млад художник и макар от гледната точка на нашето време да можем доста лесно да наречем картината "красива", то някой, който я е видял при представянето ѝ през 1903 или 1904 г., би я намерил за брутално грозна. Сигурност в този факт ни дава това как художникът е изкривил човешкото тяло. Бет: Не е като Пикасо да е бил първият художник в края на 19-и век да направи нещо подобно, но той го прави до невероятна крайност. Стивън: Наблюдаваме мъж в дрипи. Окото му е затворено – знак за слепотата му – но той свири на китара. Бет: Вратът му е извит по начин, който е невъзможен, но също така доста експресивен. Стивън: Много художници през вековете са изкривявали човешкото тяло с определени цели. Очевидно е, че Пикасо черпи вдъхновение от великия испански художник Ел Греко, който рисувал слаби и изкривени тела, за да създаде повишено усещане за духовност. Бет: Наблюдаваме фигура, която е много близо до нас. Няма пространство, което да се отдалечава зад нея. Цветовете са плътни и в една равнина, самата китарата е почти изцяло обърната към нас, а вратът е изкривен надолу към нея сякаш цялото тяло на китариста е погълнато от музиката, която свири. Самотната фигура намира утеха в изкуството си. Стивън: Изживяването е естетическо – чувството на това да те погълне музика е почти същото, което аз изпитвам, заставайки пред тази картина. Така Пикасо създава нещо невероятно – мост между меланхоличното преживяване на платното му и собственото ми преживяване като зрител. Бет: По някакъв начин ние също сме поставени в позицията на "слепи". Фигурата е затворена в правоъгълно пространство. Китаристът е в свой собствен свят. Стивън: Според мен Пикасо пресъздава едно универсално изживяване и така увеличава съчувствието ми към този човек и съдбата му и го прави по доста различни начини. Прави го чрез изкривеното тяло, чрез употребата на синьо, кафяво, зелено и черно, и чрез близостта до фигурата. Освен това има и чувство на съпричастност, идващо от видимата бедност на фигурата. Бет: Това е мъж, който е в немилост пред силите в този свят, но тези сили не влизат в картината. Стивън: Нека се върнем към въпроса "какво е красотата" и да се запитаме дали тази картина е грозна. Според мен емпатията, която предизвиква творецът, е сама по себе си вид красота и може би е красота в един по-дълбок смисъл от обикновената естетическа красота като тази на розата. Бет: Ако гледахме друго изображение на слепец, свирещ на китара, може би нямаше да изпитаме същите чувства, така че формалните характеристики в комбинация с темата на творбата са това, което ни развълнува. (енергична музика на пиано)