Рафаело, Атинската школа

Намираме се в претъпканата и не много голяма стая, наречена "Стаята на подписването", която е пълна не само с хора, но също така и с изображения. Гледаме стенописи на Рафаело. Рисувани са по време на Зрелия Ренесанс, по същото време, когато Микеланджело рисува тавана на Сикстинската капела, само на няколко врати разстояние. Тази стая първоначално е била библиотека, част от папската резиденция, където е живял папата. За да си представиш как е изглеждала тази стая в началото на 16 век, мислено махни всички тези хора и вместо това си представи по-ниски стени, пълни с книги. Представи си още и тишина, което е трудно да се направи тук, и среда за учене, където човек би могъл да види какво Рафаело е изобразил тук на четирите стени, които са четирите области на човешкото познание, философия, която трябва да обясни нещата в този свят. Философията в онези времена е означавало това, което ние наричаме наука. На отсрещната стена е теологията, която има за задача да отговори на въпросите, свързани с Бога и божественото. А на другите две стени са поезията и справедливостта. И така тези четири области на човешкото познание са изобразени чрез алегорични фигури, които виждаме на тавана, Толкова е разбираемо, че само през няколко врати е Микеланджело, защото Рафаело очевидно гледа към фигурите на Микеланджело по тавана на Сикстинската капела, особено към пророците и Сибилите (оракулите). Какъв момент в Зрелия Ренесанс, всичко това е поръчано благодарение на папа Юлий II. Мисля си какво означава това за теологията, да бъде представена наравно с човешкото познание. Това е този изключително либерален момент в църковната история. Когато учението на хуманистите през Класическия период може да бъде обединено с това на църквата. В центъра на "Атинската школа" – стенописът, изобразяващ философията – виждаме двама големи философи от древността в центъра: Платон и Аристотел, заобиколени от други велики мислители, философи и математици от античността. Всъщност, там са всички известни големи фигури, но нека започнем с двамата в центъра. Може да различим Платон от Аристотел, защото Платон е по-стар. Платон в действителност е бил учител на Аристотел, но също така той държи една от собствените си книги, "Тимей". Докато пък Аристотел държи своята книга "Етика". Двете книги представляват противоположните философии на тези двама мъже. Платон е известен с интереса си към небесното, теоретичното, това, което не може да се види, и наистина ние го виждаме, че сочи нагоре. Това е идеята, че материалният свят не е цялата истина, че има реалност, която се основава на математиката, на чистата идея, която е по-истинска от света, който виждаме всеки ден. Докато Аристотел, неговият ученик, насочва вниманието си върху видимото, действителното и физическото. Ще забележиш, че дланта му сочи надолу и той сякаш казва: "Не, не, не... Нека да обърнем внимание на това, което е тук." Точно така, към това, което можем да видим и да наблюдаваме в света. Даже ако се вгледате в цветовете, които всяка от фигурите носи, те се отнасят до точно тези различия. Платон е облечен в червено и лилаво, лилавото се свързва с "етера", който наричаме въздух, а червеното – с огъня, и нито едно от двете има тегло. Аристотел носи синьо и кафяво, цветовете на земята и водата, които имат гравитация, както и тегло. Философите от двете страни на Платон и Аристотел също продължават това разделение. От страната на Платон виждаме философи, занимаващи се с въпроси за идеалното. Например долу в ляво е Питагор, великият древен математик, открил законите на хармонията в музиката и в математиката. Идеята, че съществува реалност, която надминава реалността, която виждаме. Да сравним с долния десен ъгъл, където е Евклид, известен като "бащата на геометрията". Всъщност той сякаш чертае геометрична диаграма за някои много любознателни ученици. Той се интересува от измерването, което е същността на практичното. Евклид всъщност е изобразен по подобие на приятел на Рафаело – Браманте, великият архитект, помолен от папа Юлий II да направи нов план за строеж за базиликата "Свети Петър". Всъщност е много подходящо, че точно той е представен тук като Евклид, тъй като дизайнът на Браманте за базиликата "Свети Петър" се основава на перфектна геометрия от кръгове и квадрати. Това наистина се вижда в архитектурата, която Рафаело създава в "Атинската школа". Виждаме една архитектура, типична за стила на Браманте, но също така има и елементи от древен Рим. Има цилиндрични сводове, наречени пиластри. Това е място, което облагородява фигурите, които присъстват. Можем да видим образи на класическа скулптура в нишите. Вляво, откъм страната на Платон, виждаме Аполон – богът на Слънцето, на музиката и на поезията, все неща, които биха били присъщи на платоничното. От другата страна вдясно виждаме Атина, богинята на войната и мъдростта, която вероятно е замесена повече в практическите дела на човека. Струва ми се, че това място е точно противоположността на Средновековието, където знанието е било нещо, което се е предавало от властта и човек е трябвало да го приеме. Но тук, по стените на папската резиденция, виждаме това изображение на обмен на знания и историята на натрупването на знания, изпълнено с личности, които се движат красиво, които чрез телата си представят грациозност, отражение на вътрешните им мъдрост и познание. Ще забележиш, че Рафаело не е поставил никакви имена на картината. Единствените знаци са може би заглавията на книгите, които Платон и Аристотел държат, и така ние се предполага, че ще разберем кои са тези хора, чрез техните движения, от техните дрехи. Художникът е разделил двете групи вляво и вдясно, така че средата на преден план да е доста празна. Според мен, той прави това по няколко причини. Той иска линейната перспектива в дъното на картината да балансира силно изразените ортогонали в горната част на картината. Той иска да даде път за придвижването на Платон и Аристотел докато те слизат по стълбите, но също така има и две фигури на преден план, по средата. Виждаме Диоген и най-интересното е, че там е и древният философ Хераклит, който изглежда пише и си мисли нещо тихо, напълно сам. Повечето от другите хора на тази картина си общуват помежду си, но не и този човек. Той изглежда е потънал в собствените си мисли. Той пише върху мраморен блок. Всъщност чертите му са като тези на великия художник Микеланджело, известен по-скоро като самотна и замислена личност. Рафаело го е нарисувал тук в същата поза като пророк Исая на тавана Сикстинската капела, въпреки че Исая гледа нагоре, а тук Хераклит определено гледа надолу. Много е интересно как Рафаело изразява почит към Микеланджело, големия творец, който тук олицетворява Хераклит – философът, който вярвал, че всички неща винаги са били в движение. Тази фигура на Хераклит всъщност е добавена по-късно. Рафаело е завършил фреската, сложил е малко мокра мазилка и тогава добавил тази фигура. Трябва да се отбележи, че Рафаело изобразява и себе си тук. Той е младият човек, който гледа директно към нас, с черна шапка, застанал сред някои от най-големите астрономи на всички времена. Включително Птолемей, чиято е теорията за движението на планетите. И Заратустра, който държи небесното кълбо. Ние сме толкова далеч тук от средновековната идея за художника като занаятчия. Тук художникът се счита за интелектуалец, наравно с някои от великите мислители в историята, който може да изрази тези важни идеи. И така, имаме десетки фигури тук, без никакво усещане за скованост или повторение. Рафаело, също като Леонардо в "Тайната вечеря", разделя фигурите на групи. Всяка фигура се припокрива и движи лесно между и сред останалите. Любимите ми две фигури са тези, които стоят точно зад Евклид, един облегнат на стената с крак, кръстосан върху другия, който бърза и пише някакви бележки. Другият е надвесен над него и гледа. Има едно прекрасно чувство за близост там. Смятам това е сцена, която можем да видим по коридорите на всеки колеж или университет. За цялостното свободно движение на фигурите самата архитектура използва линейна перспектива по строго определен начин. Можеш да проследиш ортогоналите или в настилката, или в корнизите, когато се отдалечават назад. Така че илюзията за пространство тук е невероятна. Виж начина, по който декорациите на гръцките извивки изглеждат, сякаш се връщат обратно в пространството. Интересното обаче е, сякаш тази архитектура съживява всяка една древна традиция, дори и римската, но не и гръцката традиция, която никога не би използвала цилиндрични сводове по този начин. Наблизо Браманте, Рафаело, Микеланджело биха видели Термите на Каракала или базиликата на "Максенций и Константин". Имало е римски архитектурни руини из целия град, които наподобявали това, което Рафаело е нарисувал тук. Необикновеното е, че тук увековечаваме Пантеона на най-великите езически мислители. Нито един от тези мъже не е бил християнин. Да хвърлим един бърз поглед на стенописа, който е точно срещу "Атинската школа", известен като "Диспута". Този стенопис представлява теологията, науката за божественото. Фигурите на него са разделени между небесното и земното. Най-близо до върха виждаме Бог Отец в небесния купол. Под него е Христос, обгърнат в удивителен ореол, обхващащ цялото тяло, или мандорла, с Дева Мария от дясната му страна и Свети Йоан Кръстител от лявата. Точно под него има гълъб в златен диск, това е Светият Дух, трите фигури заедно са Светата Троица. От двете страни на гълъба са четирите Евангелия – на Матей, Марко, Лука и Йоан, които разказват историята за живота на Исус Христос. На тази прекрасна пейка от облаци седят пророци и светци. Всъщност ние можем да разпознаем например Мойсей, който държи 10-те Божи заповеди. Има и друг кръг отдолу, който изобразява стопанина, или хляба, който е символ на чудотворното тяло на Христос по време на Литургията. Хлябът е връзката между небето и земята. Можем да видим как те са разделени на този стенопис и колко е важна тази връзка. Фигурите в долния край са папи, епископи, кардинали и членове на различни религиозни ордени. Измежду бащите на църквата можем да открием Данте, великия средновековен поет. Имаме чувството, че фигурите най-отдолу на стенописа, получават божественото знание чрез чудото на хляба, а две фигури в двата края като че ли се отдалечават от това божествено познание. Доста усилия са положени, за да се обърнат и да се върнат. И така тук, в "Залата на подписването", една стая, която е била библиотека за папа Юлий II, се увековечават всички области на човешкото познание.