Историческият художествен (картинен) анализ, въведение чрез "Трети май 1808-а година" на Гоя

(енергична джаз музика) Стивън: Има много методи, които експертите използват, за да разкрият историческото значение на картината на един художник за самия него. Какво е означавала в културата, където е била създадена? Как се е променило това значение оттогава до сега? Бет: Едно от първите неща, които можеш да направиш, като разглеждаш една творба, е да я опишеш. По принцип подминаваме всяка картина доста бързо, но ако останеш да я огледаш внимателно спрямо така наречените ѝ "формални характеристики", можеш да научиш доста за нея. Стивън: Формалните характеристики принадлежат на физическата творба, а формалният анализ е просто това те да бъдат разгледани отблизо. Бет: Освен тях можеш и да помислиш за темата на творбата и за "съдържанието" ѝ. Изобразява ли мит, исторически момент или епизод от Библията? Стивън: При модерното изкуство срещаме повече трудности, защото понякога няма ясен сюжет. Последният и може би най-важен начин, по който изкуствоведите интерпретират една творба, е да разгледат контекста, в който първоначално е създадена. Какъв е бил светът, в който е била създадена? Защо е създадена? Кой е поискал това да стане? Какво се е случвало тогава в политически, икономически и социален план? Бет: Нека погледнем картината на Франсиско де Гоя "Трети май 1808-а година в Мадрид" Стивън: Когато за първи път разглеждам една картина се опитвам да разбера формалните ѝ елементи. Какви решения е взел художника? Едно от тях в случая е да създаде голяма картина. Бет: Това показва амбицията на твореца за картината. Важно е и да отбележим, че е направена с маслени бои на платно. Стивън: Това е типично за големи творби – тук няма водни бои, не става дума за скица. Бет: Следващото нещо, което забелязах, беше контрастът между светлина и тъмнина и как художникът едва ли не е разделил платното на светли и тъмни "зони". Стивън: Размерът, материалът, стойността – употребата на светлина и тъмнина – са все формални характеристики. Такава е и композицията. Бет: Приеми го като сценични насоки. Къде е поставил художникът "актьорите" си? Каква е връзката им с пейзажа? Каква е връзката им едни с други? Какво иска художникът да видиш? Накъде насочва погледът на зрителя? В тази картина това очевидно е фигурата в бяло, която стои с вдигнати ръце. Стивън: Гоя ясно показва, че наблюдаваме мъж, който ще бъде застрелян – оръжията сочат към него. Композицията подсилва това чрез поставянето на фигурата пред хълм и тя е в капан. Погледа ни е воден към стрелците от хоризонта на хълма и после обратно наляво, отново към яркобялата риза. Бет: Стрелците формират отдалечаваща се диагонална линия, създаваща чувство за дълбочина. Картините са плоски творби на изкуството. Един от ключовите въпроси, които можем да зададем, е как художникът създава илюзията за дълбочина в тях. Един от начините, които Гоя използва, е тази диагонална линия, която като че ли се отдалечава в пространството. Стивън: Дълбочина е постигната и по други начини, например със светлината. Най-ясните елементи са отпред, а по-назад всичко става все по-затъмнено. Детайлите също намаляват в заден план. Освен това художникът използва размера на обектите – сградите в далечината са по-малки от тези на преден план. Бет: Той използва още светлината и тъмнината за оформяне, или киароскуро (светлосенки), за да направи фигурите да изглеждат триизмерни. Стивън: Това се вижда доста ясно в дясната ръка на мъжа. Можеш да видиш плътта на палеца му, подчертана с бяло, докато контурите му са очертани чрез сенки. Има закръглено пространство и обем – все формални характеристики. Бет: Друго по темата за създаване на илюзия за пространство е и как творецът използва ракурс. Така формите изглеждат сякаш идват право към нас, или сякаш се отдалечават назад в картината. Отличен пример за това е мъртвецът отпред, който е паднал в наша посока след разстрела. Ръцете му са разтворени и тялото му като че ли се движи назад. Стивън: Художникът е изкривил тялото като го е скъсил, но го виждаме както трябва заради дълбочината, която е създал. Бет: Гоя използва доста земни цветове като кафяво и златно, а е и вечер. Стивън: Бет отбеляза силния контраст между светлина и тъмнина и малкия брой използвани цветове само го подсилва. Бет: Друг важен аспект са използваните щрихи. Понеже гледаме маслена картина, можем да видим как се е движела ръката на твореца. Стивън: Енергията на щрихите може да оживи това, което е на платното и да му придаде усещане за сила и движение. При бялата риза например щрихите не са внимателни. Изглежда като скица, направена набързо, и ни подсказва, че мъжът току-що е вдигнал ръце и че ризата му все още е в движение. Погледни лицето му. Веждите му са премного повдигнати, но понеже щрихите са толкова непринудени, това го прощаваме на художника. Играят ролята на жест. Бет: Това говори за друго решение, което творецът е взел. Формите на лицето, на гърлото и косата са силно опростени. Художникът не е прекарал много време в това да се опитва да усъвършенства картината. Стивън: В резултат на това спонтанно използване на четката, картината придобива нещо повече. Бет: На мен видимите щрихи ми помагат да усетя присъствието на твореца пред платното. Стивън: Тук има непосредственост, която не бихме намерили у художник, създаващ идеални, завършени линии, както например са правили неокласиците, където фигурите са като застинали във времето скулптури. Тук става дума за определен момент, което е доста подходящо за избрания ден – трети май 1808-а година. Бет: Има мъж на път да бъде застрелян и фигури на земята пред него на вече убитите. Забелязваме и друга фигура с глава в ръце, която изглежда е следваща по ред. Стивън: Гоя е взел този статичен плосък обект, тази картина, и е изобразил дълбочина и време. Бет: Можем да отбележим и че фигурата в бяло, наред с много от останалите, ги виждаме в лице. Хора са и предизвикват симпатиите ни. Войниците пък са в една линия, с обърнат към нас гръб, като че ли са машина за огън, готова да посече човешките фигури. Стивън: С това преминаваме вече към темата и съдържанието на картината. Бет: Трудно е да ги разграничим напълно, защото, говорейки за формалните елементи, разпознаваме фигури-жертви и извършители на насилие. Стивън: За какво говори творбата? Предаването на сюжета и историята е чрез разгръщащо се действие. Темата на една творба може да е пряко свързана с даден исторически контекст и тук имаме идеален пример за това. Наполеон Бонапарт сяда на трона на Франция и налага силата си насред Европа, включително в Испания. Чрез няколко сложни маневри успява да навлезе в Испания и да свали крал Чарлз IV, като на негово място поставя собствения си брат. Бет: Испанците обаче не се примиряват с това. Вдигат въстание срещу френската окупация на Испания. Стивън: Това става предишния ден, втори май 1808-а година. В отговор французите отвличат поредица невинни хора от град Мадрид, построяват ги отвън и ги застрелват. Ето това събитие представя картината, Бет: Група невинни испанци, които биват брутално убити от Наполеоновата армия. Гоя е изобразил невинна фигура с рамене в позиция, която напомня на тази на Христос на кръста: невинен мъченик на път да бъде умъртвен. Формалните елементи са там, за да подчертаят позицията на Гоя спрямо събитието. Стивън: Toва е един от великите примери за Романтизъм – движение в литературата, музиката и художественото изкуство, когато емоционалното изразяване излиза на преден план, където творбата не представя абстрактни идеи, а един вид емоционална реакция, която е силно индивидуализирана. В случая имаме някой, който ще бъде убит безпричинно; бруталните факти колко нечовечни могат да са хората едни към други. Стивън: Един от начините, по които предава посланието си, е чрез символите в творбата. Гоя използва исторически символистичен език. Ако вземем за пример мъжът в бялата риза – той е мъченик за Испания и ръцете му са вдигнати, като да виси от кръста. Ако погледнем по-отблизо, ще видим и малки дупки в ръцете му, които реферират към тези, които Исус получава на кръста, познати като стигма̀та. Така Гоя използва традиционен картинен символ, за да предаде съвременно събитие. Бет: Изобразяването на това събитие от субективен, съвременен мироглед не е като послание от името на държава, папа или властимащ човек. Тук е само позицията на Гоя. Стивън: Това говори много за икономическата обстановка на творбата. Тя не е създадена за ценител. Никой не я е поръчал. Това е картина, която Гоя е почувствал, че трябва да създаде и го е направил. Бет: Картина за ужасът и бруталността на войната. Картината и разбирането ни за нея многократно се обогатява с разбирането на историческия ѝ контекст, както и значението, което е носила за твореца и за света в ранния 19-и век. (енергична джаз музика)